Определение № 854 от 23.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2224/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 370/16.03.2022г. по възз.гр.д.№ 1989/2021г. на САС, след частична отмяна на решение № 260928/12.02.2021г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 262962/10.05.2021г. по гр.д.№ 10 256/2021г. на СГС, в частта за осъждане на ЗАД „Армеец“ АД да заплати обезщетение за претърпените от ищцата Ш. А. И. болки, страдания и неудобства от причинените й при настъпилото ПТП на 15.02.2017г. в Унгария травматични увреждания за размера над 20 000лв. до 40 000лв. и за неимуществените вреди на ищцата от смъртта на А. К., с когото е съжителствала, за размера над 60 000лв. до 120 000лв., е постановено друго за отхвърляне на исковете за тези размери. С решение № 370/16.03.2022г. по възз.гр.д.№ 1989/2021г. на САС е потвърдено решение № 260928/12.02.2021г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 262962/10.05.2021г. по гр.д.№ 10 256/2021г. на СГС, в частите за отхвърляне на иска за обезщетение за претърпените болки, страдания и неудобства от причинените на ищцата травматични увреждания за размера над 40 000лв. до 70 000лв. и иска за обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на А. К. за размера над 120 000лв. до 200 000лв. Постъпила е касационна жалба от ищцата срещу решение № 370/16.03.2022г. по възз.гр.д.№ 1989/2021г. на САС само в частите, с които, като краен резултат са отхвърлени искът й за обезщетение за неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания за размера над 20 000лв. до 50 000лв. и искът за обезщетение за неимуществените й вреди от смъртта на А. К. за размера над 60 000 лв.. до 90 000лв., ведно със законната лихва. Като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила в частите, с които, като краен резултат са отхвърлени искът за обезщетение за неимуществени вреди от причинените на ищцата травматични увреждания за размера над 50 000лв. до 70 000лв. и искът за обезщетение за неимуществените й вреди от смъртта на А. К. за размера над 90 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК на въззивното решение в обжалваните части - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. В нея преди всичко са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.Касаторката поддържа, че въззивният съд е отчел единствено приноса на пострадалите лица, без да съобрази приноса на делинквента и без да изследва съотношението на допуснатото от пострадалите лица нарушение на правилата за движение и обективното поведение на делинквента.Релевирани са и доводи, че не е обсъдена причинно-следствената връзка между евентуалното поставяне на предпазен колан и настъпилото увреждане на А. К., довело до смъртта му, както и непоставянето на предпазен колан и настъпилите увреждания за ищцата.Според касаторката приетият за установен принос на пострадалите е на базата на предположения, а не при условията на пълно главно доказване.В тази връзка поддържа, че заключението на СМЕ по делото не почива на обективни данни по делото, а на теоретични разсъждения и предположения и произнасяне с вероятност, и изводите изцяло се припокриват със заключението на вещите лица при разследването в Унгария. Според касаторката неправилното приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е в резултат на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. В тази връзка поддържа, че решаващият състав не е отчел, че констатациите на експерта са хипотетични и вероятни и не е съобразил, че вещото лице не е направило изводи, че вредите биха били по - леки при използване на предпазен колан. Релевирани са и доводи за неправилно определяне на обема на съпричиняване на вредите от пострадалите. Наред с това касаторката поддържа, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 ППВС № 4/68, с доводи за несправедливо занижаване на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. По отношение на обезщетението за претърпените болки, страдания и неудобства в касационната жалба на ищцата се поддържа, че причинените травматични увреждания не са обсъдени в тяхната цялост и значение и не са взети предвид протеклото лечение и възстановителния период.Необсъдени според касаторката са в тази връзка и свидетелските показания и заключението на СМЕ.Релевирани са доводи, че липсва преценка на критериите за справедливост и преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства в дадената ситуация и отнасящи се за дадения индивид, в случая - невъзможността на ищцата да полага физически труд, лимита на застрахователните обезщетения към момента на ПТП, икономическата обстановка в страната, социалното и професионално положение в обществото на пострадалата и възрастта й. По отношение на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което ищцата е съжителствала, в касационната жалба на ищцата е поддържано, че съдът се е задоволил само да маркира доказателствата, които са относими към характера и тежестта на неимуществените вреди на ищцата, без да обоснове с тях размера на дължимото обезщетение.Според касаторката не са преценени достатъчно задълбочено показанията на св.Х. и заключението на СПЕ, а само бланкетно е препратено към заключителната му част. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което паричният еквивалент на обезщетенията да бъде завишен с по 30 000лв. за всеки от исковете на ищцата, ведно със законната лихва.Заявено е искане за присъждане, на осн. чл.38, ал.2 ГПК, на адвокатско възнаграждение с ДДС пред касационната инстанция, както и дължимото адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.За задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи, на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД, обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат? По него касаторът се позовава на решение № 198/03.02.2017г. по т.д.№ 3252/2015г., II т.о., и решение № 19/08.02.2017г. по т.д.№ 50177/2016г., IV г.о. 2.При направено възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, за да определи обективния принос на пострадалия, длъжен ли е решаващият съд да прецени, доколко страната, която го прави, го е доказала по категоричен начин при условие на пълно и главно доказване, както и да изследва причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство за настъпване на вредоносния резултат? По него касаторът се позовава на решение 198/03.02.2017г. по т.д.№ 3252/2015г., II т.о., и на решение № 67/15.05.2014г. по т.д.№ 1873/2013г., I т.о. 3.Възможно ли е обезщетението за неимуществени вреди от деликт да бъде намалено, на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД, поради съпричиняване от страна на пострадалия по предположения, без съпричиняването да е доказано при условие на пълно главно доказване? Касаторът поддържа, че даденото по него разрешение е в противоречие с решение № 5/13.03.2013г. по гр.д.№ 638/2012г., III г.о. и решение № 140/24.07.2013г. по гр.д№ 1328/2012г., III г.о. 4.Може ли съдът да игнорира допустимите и относими към факти от спорното правоотношение доказателства, без да посочи и обоснове, защо игнорира същите и не ги цени в съвкупност с останалия доказателствен материал? 5.Следва ли експертизите, приети и неоспорени, да бъдат обсъдени, наред с всички доказателства по делото, и длъжен ли е съдът да изложи мотиви, защо възприема или не възприема заключението на приети по делото експертизи? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 108/16.05.2011г. по гр.д.№ 1814/2009г., IV г.о., решение № 762/20.07.2011г. по гр.д.№ 1371/2009г., I г.о. решение № 230/15.12.2016г. по гр.д.№ 2326/2016г., I г.о. 6.Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото? По него касаторът се позовава на решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№ 2998/2013г., I т.о. 7.Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като критерии, наред с всички останали, за определяне на размера на обезщетението? По него касаторът се позовава на решение № 73 27.05.2014г. по т.д.№ 3343/2013г., II т.о. С подадения чрез юрисконсулт Г. С. писмен отговор ответникът „ЗАД Армеец“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на насрещната страна.Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба. В срока за отговор на касационната жалба е постъпила насрещна касационна жалба от ответника „ЗАД Армеец“ АД, подадена чрез юрисконсулт Г. С., срещу въззивното решение в частите, с които е уважен искът за обезщетение за претърпените от ищцата болки, страдания и неудобства от причинените й травматични увреждания в размер на 20 000лв. и искът за обезщетение за репариране на неимуществените й вреди от смъртта на А. К. в размер на 60 000лв. В насрещната касационна жалба са релевирани доводи, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че изводите във връзка с обичайното местоживеене на ищцата към момента на застрахователното събитие не кореспондират на събраните по делото гласни доказателства, а именно с данните от извършеното лично събеседване на ищцата с вещото лице от СПЕ и от показанията на св.Н. Х..Оспорва изводите, че е приложимо българското материално право, с доводи за неправилно според касатора приложение на разпоредбата на чл.4, § 2 от Регламент/ЕО/ № 864/2007г. за извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане.Според касатора приложимото право е унгарското, определено на осн. разпоредбата на чл.4, § 1 Регламент/ЕО/ № 864/2007г., предвид настъпване на уврежданията на ищцата и смъртта на А. К. в Унгария. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи, че не е приложено унгарското материално право, а неизпълнението на задължението на съда да установи съдържанието на приложимото чуждо право е релевирано като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за връщане на делото за повторно въззивно разглеждане, евентуално - за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.Претендира за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към насрещната касационна жалба са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да определи и посочи кое е приложимото материално право? По него касаторът се позовава на решение от 10.12.2015г. по дело С-350/14 на СЕС. 2.Длъжен ли е съдът да следи служебно за приложимото материално право през всички фази на процеса, когато, с оглед проведеното доказване, се установят факти, сочещи към различно приложимо материално право? По него касаторът се позовава на решение № 6/14.03.2014г. по т.д.№ 47/2012г. 3.Какви са правомощията на съда, в случаите, когато в хода на делото се установят противоречия между изложените от ищеца в исковата молба твърдения и установените по делото факти, с оглед проведеното доказване, когато твърденията в исковата молба и установените факти сочат към различно приложимо материално право? 4.Каква е доказателствената стойност на установените факти и обстоятелства при извършено лично събеседване с ищеца за целите на допуснатата съдебно-психологическа експертиза? 5.Представляват ли фактите, изложени от ищцата при извършеното лично събеседване с ВЛ, необходимо за изготвяне на СПЕ, признание за неизгодни за ищцата факти, в случаите, когато от същото се установи противоречие между изложеното в исковата молба и установените факти от ВЛ, имащи значение за определяне на приложимото материално право от съда? 6.Длъжен ли е съдът да установи служебно (ex officio)съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка, което има обуславящо значение за изхода на спора в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по същество? Касаторът се позовава на решение № 233/11.12.2012г. по т.д.№ 914/2011г., II т.о., решение № 426/21.11.2011г. по гр.д.№ 74/2011г., I г.о. и решение № 6/14.03.2014г. по т.д.№ 47/2012г. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение, преди всичко въззивният съд е определил и посочил приложимото материално право - българското.В тази връзка е възприел изводите на първоинстанционния съд, че приложимото материално право към претендираното от ищцата право на обезщетение на неимуществени вреди при деликт следва се определи, съобразно разпоредбата на чл.4, § 2 от Регламент ЕО № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (Рим ІІ), тъй като и лицето, чиято отговорност се търси – застрахованият водач, и увредените лица, са имали обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата - България.Счел е за неоснователни въведените в отговора и поддържани пред двете инстанции твърдения и доводи на ответното дружество, че приложимото материално право следва да се определи на осн. чл.4, § 1 от Регламент ЕО № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (Рим ІІ), а именно правото на държавата, където са настъпили вредите.Обсъдил е и е приел за неоснователен довода на ответното дружество, че ищцата е пребивавала трайно в Нидерландия към момента на произшествието. В тази връзка решаващият въззивен състав е съобразил, че Регламент ЕО № 864/2007 не съдържа легално определение на понятието обичайно местопребиваване на ФЛ.Позовал се е на практиката на СЕО, приемаща, че обичайно местопребиваване на едно ФЛ е държавата, в която се намира центърът на неговия живот или житейски интереси, като фактическият му състав включва обективен елемент – лицето да пребивава трайно, постоянно в една и съща държава, и субективен елемент – да има намерение да установи центъра на своя живот в тази държава. Приел е, че в случая по делото не е установено пострадалите лица да са имали обичайно местоживеене в Нидерландия.Обсъдил е показанията на разпитания по делото свидетел, от които е приел за установено, че ищцата и лицето, с което е съжителствала, са пребивавали в Нидерландия, за да работят, но непостоянно и без трудов договор, като ищцата не е имала намерение за уседналост, тъй като веднага след пътното произшествие се е прибрала в родния си [населено място], за да се лекува и възстановява при семейството си, в България живеят синът и майка й и не са събрани доказателства ищцата да има адрес в Нидерландия и да е била осигурена и да е получавала социални облаги там. На следващо място въззивният съд е възприел дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ. Обосновал е основателността на предявените субективно съединени искове с наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ.Спорът е сведен до размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, за наличието на принос на пострадалите и за неговото стойностно изражение спрямо приноса на прекия причинител на вредите.Въззивният съд е обсъдил заключението на СМЕ по делото, въз основа на което е приел за установено, че в резултат на произшествието на ищцата са били причинени няколко травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на челото в областта на скалпа -5 см, многофрагментно счупване на дясна лъчева кост в областта на китковата става с разместване на костните фрагменти, счупване на второ, трето и четвърто ребра в дясно с разместване на фрагментите, контузия на белите дробове с последвал малък пневмоторакс в гръдната кухина и счупване на носните кости. Установил е, че непосредствено след произшествието на 15.02.2017г. ищцата е постъпила в болницата в [населено място], където са извършени хирургична обработка на раната на главата и наместване на дясната лъчева кост с обездвижване на ръката с гипсова лонгета, след което е изписана на 22.02.2017г., след което е продължила лечението си амбулаторно.Приел е за установено, че болките в ръката са били интензивни 2-3 седмици след произшествието и ок. 2 седмици в началото на проведената рехабилитация, като в продължение на първите 2 месеца ищцата не е можела да си служи пълноценно с дясната ръка, което е затруднявало обслужването в ежедневието и търпи спорадични болки при обща преумора и при промяна на времето, като фрактурата на ръката е зараснала за срок от 45 дни и общо оздравителният процес с рехабилитацията е 3 месеца, но, тъй като лечението е било консервативно, има остатъчна деформация и изкривяване, водещо до намаление на фиксията с 10 градуса, без нарушаване на захвата на ръката.По отношение на раната на челото е приел, че е зараснала за 2 седмици, но е останал белег от 5 см, представляващ козметичен дефект във видимата част на лицето.За счупванията на ребрата е установил, че те са зараснали окончателно с остатъчна деформация за 40 дни и оздравителният процес на гръдната травма е приключил за 3 месеца, като към момента на прегледа от вещото лице дишането е възстановило нормалния си обем и витален капацитет.Относно счупените носни кости е установено, че те не са били разместени и са зараснали за 30 дни без негативни последици за дишането.Като обобщение, е приел за установено, че общият лечебен и възстановителен период на всички травматични увреждания е приключил за 3 месеца и липсват данни за усложнения.Въззивният съд е анализирал самостоятелно и показанията на разпитания пред първоинстанционния съд св.Х., въз основа на които е установил, че след връщането си в България ищцата била в шок, плачела, имала рани и изпитвала затруднения при дишането, не била в състояние за се обслужва и да полага грижи за детето си, поради което свидетелката й помагала за ок. 2 месеца.От показанията на свидетелката е установил, че ищцата и А. К. са били заедно от ок.6 години, много се обичали и искали да имат свое дете, починалият бил изключително грижовен към ищцата и детето й от предходен брак и ищцата много тежко приела смъртта му, отказвала да живее без него и говорела за самоубийство.В мотивите на въззивното решение е обсъдено и заключението на СПЕ по делото въззивният съд, от което е прието за установено, че в резултат от произшествието ищцата е преживяла психотравмено събитие, в които се съчетават физически и психически травми в зряла възраст, била е в перманентно стресово състояние, чийто интензитет понастоящем е с по-малка сила, но съществува в ежедневието й и затруднява възможностите й за адаптиране към новия начин на живот, все още не е напълно преживяла мъката, което свързва и с вина към себе си, че е взела в последния момент решение да пътуват за България, не е преживяла загубата на А. К., което би могло да подсили депресивната симптоматика и тревожността й в бъдеще и продължава да е нарушено психологическото и емоционалното й състояние, за възстановяването на които е необходимо полагане на усилия и време. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, които са от значение при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. Съобразил е възрастта на ищцата, икономическите условия на живот в страната към момента на настъпване на ПТП – февруари 2017г., лимитите на отговорност и съдебната практика в подобни случаи.По тези съображения е споделил изводите на първоинстанционния съд за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди съответно в размер на 40 000лв.за репариране на болките, страданията и неудобствата от причинените на ищцата травматични увреждания и в размер на 120 000лв. за репариране на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на лицето, с което е съжителствала. За да намали наполовина ( с 50%) определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд е приел за основателно надлежно релевираното от застрахователя в ОИМ възражение за съпричиняване на вредите от пострадалите, поради това, че са пътували без поставени обезопасителни колани.Не е споделил изводите на първоинстанционният съд за неоснователност на възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД. От заключението на САТЕ въззивният съд е приел за установено, че микробусът е бил оборудван с триточкови предпазни колани на всички седалки, а пострадалите са пътували без поставени предпазни колани.С оглед механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило, е приел, че, ако пострадалите са били с поставени предпазни колани, смъртта на А. К. би била избегната и ищцата е нямало да получи уврежданията. Приел е, че пострадалите са допринесли за вредоносния резултат наравно с водача на микробуса, тъй като, пътувайки в превозното средство без поставени предпазни колани, сами са се поставили в риск и сериозно са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. По касационната жалба на ищцата: Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси № 4 и № 5 произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са израз на несъгласието на касаторката с изводите на съда при обсъждане на доказателствената съвкупност, чиято правилност е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите не съответстват на мотивите на въззивното решение, в което са анализирани самостоятелно и са възприети както показанията на разпитания свидетел, така заключенията на експертизите. Не следва да се допуска касационно обжалване и по материалноправните въпроси № 6 и № 7, касаещи приложението на принципа на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД. Видно от мотивите, въззивният съд е отчел социално-икономическите условия на живот в страната и нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по риска „ГО“ на автомобилистите, както и е отчел установените от гласните доказателства специфични за случая обстоятелства – сериозността на причинените травматични увреждания и тяхното развитие, възстановителния период и отражението им върху физическото и психическо състояние на ищцата, както и причинената психо-емоционална травма. Касационно обжалване следва да се допусне на въззивното решение само в обжалваните от ищцата части, на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, само по въпроси №1-№ 3 в частта, касаещи правомощията на съда да изследва причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Искането за допускане на касационно обжалване по въпроси №1-№ 3 в останалата част, касаеща обективния принос на пострадалите, е неоснователно. Въпросите, по които се допуска касационно обжалване, следва да се конкретизират и уточнят от касационната инстанция, в изпълнение на правомощията, изяснени в мотивите към т.1 на ТР № 1/20010г. по тълк.д.№ 1/2010г. на ВКС в следния смисъл: Следва ли съдът, при надлежно релевирано възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, да изследва причинно-следствената връзка между обективното поведение на пострадалия и настъпване на вредоносния резултат? По насрещната касационна жалба: Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваните от ответника части по въпроси № 1 и № 6 произтича от това, че въпросите не са значими в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г.Въпросите не съответстват на мотивите на обжалваното решение, тъй като в него преди всичко въззивният съд е определил и е посочил, че приложимото материално право е българското, поради което не е установявал, вкл. и служебно, съдържанието на чуждо материално право. Въпроси № 2-№ 5 са основани на въведените в отговора на ИМ и поддържани в хода на инстанционното производство, а и в касационната жалба, твърдения и свързаните с тях доводи на ответното дружество, за приложимост на унгарското материално право. Същите са израз на несъгласието на ответника с извода на въззивния съд за неоснователност на довода му, че приложимото право следва да се определи на осн. чл.4 § 1 Регламент/ЕО/ № 864 и на извършения въз основа на преценка на показанията на разпитания свидетел извод на въззивния съд, че обичайното местоживеене на пострадалите към момента на пътното произшествие е в България.Правилността на изводите, с които тези твърдения и доводи на ответника не са възприети от въззивния съд, е изключена от предмета на производството по чл.288 ГПК.Ето защо, въпросите не удовлетворяват изискването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалване. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от ответника части. Тъй като ищцата е освободена от внасянето на ДТ, делото следва да се докладва за определяне на дата за разглеждането й от състава в открито съдебно заседание. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: