Определение № 287 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 3070/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ФУТБОЛЕН КЛУБ М.-П.“ – [населено място], срещу решение № 240 от 07.03.2017 г. на ОС-Пловдив по в.гр.д. №7/2017 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 3204 от 27.10.2016 г., постановено по гр.д. № 17113/2015 г. на ПРС, и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.410 ГПК на П. А. К. срещу касатора за установяване дължимостта на сумата от 8 633 лева-възнаграждение по договор за управление и контрол от 01.08.2014 г. за периода: 01.08.2014 г.-20.04.2015 г., ведно със законната лихва от постъпването на заявлението в съда. В касационната жалба се навеждат оплаквания за: недопустимост на въззивното решение, като произнесено по ненаведени в жалбата оплаквания, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/ ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г./ за допускане до касация. От страна на ответника по КЖ П. А. К. чрез процесуалния му представител е подаден отговор на КЖ с изразено становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно, постановено е по гражданскоправен спор и цената на иска е в размер над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, съдебният състав се е позовал на следното: Сключеният между ищеца П. К. и ответника, представляван от председателя на сдружението ФК М. –П. Г. И. на 01.08. 2014 г., договор, на който ищецът основава своето вземане, е действителен и поражда действие между страните по него. Това следва от обстоятелството, че решението на Общото събрание на клуба-Ю., за освобождаването на И. като председател и промяна в състава на УС е взето на 26.07.2014 г., т.е. преди датата на сключване на самия договор, но е вписано с решение на Р. от 21.08.2014 г.. Съдът се е позовал на чл.599 ГПК, за да направи извод, че доколкото вписването има действие занапред по отношение на трети добросъвестни лица, то спрямо ищеца К., ФК се е представлявал от Г. И. към датата на сключването на договора за управление и контрол. Добросъвестността на К. е обоснована с това, че същият не е присъствал на проведеното ОС на 26.07.2014 г. и въпреки, че е член на УС на ФК М.-П., не е могъл да знае за взетото решение за смяна на председателя като надлежен представител на ответника. Изложени са и съображения за това, че ответното Ю. се е представлявало по устав/чл.47 / само от председателя, а не от УС, което е допустимо съгласно чл.30 ал.3 ЗЮЛНЦ и че К., въпреки ,че е член на УС, е могъл да бъде страна по договор за управление и контрол и да получава възнаграждение по него. Изложени са и съображения, че по договора К. като управител е изпълнявал реално през процесния период задълженията си, поети с договора. С оглед изложеното искът е уважен изцяло. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: Допустимо ли е въззивният съд да обоснове извод за отмяна на обжалваното пред него решение по съображения извън изложените във въззивната жалба и какъв е порокът на такова решение:недопустимост или незаконосъобразност, длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички твърдения и доводи в отговора на ВЖ, за допустимостта по закон сдружение-Ю. да се представлява само от председателя, за значението за действителността на договора на липсата на решение на УС за сключването му, когато то се сключва с член на УС. От така формулираните въпроси качеството обуславящ изхода по спора и правен / не фактически/има този за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички твърдения и доводи в отговора на въззивната жалба, доколкото съдът не се е занимавал изобщо с въпроса за представителната власт на председателя на сдружението спрямо последното, след вземането на решение от ОС за отнемане на неговите правомощия. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК / ред. преди изм. в ДВ бр.86/2017 г./ за преценка за съответствие с посочените в изложението решения нва ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК:по гр.д. №5363/15 на ІV г.о. и по гр.д. № 1857/2010 г. на Четвърто г.о.. На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.