Определение № 2045 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 169/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Държавата, чрез областния управител на област Бургас, упълномощен от министъра на РРБ и Национална спортна академия “Васил Левски“, чрез ю.к. И.К., срещу решение №153/26.09.2022г., постановено по в.гр.д.№525/2021г. на Апелативен съд – гр.Бургас, с което е:

• ОТМЕНЕНО решение № 542/13.01.2020г., постановено по гр. д. № 1538/2018г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която по предявения от НСА“Васил Левски“ - гр. София и Държавата, представлявана от МРРБ, е прието за установено по отношение на К. И. А., [ЕГН], че държавата е собственик на процесния недвижим имот, а именно: апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *с адрес – [населено място], 8230, м – ст „ А.“, вх.“*“, ет.* ап.*, находящ се в сграда № 1, построена в ПИ *, с площ 82.32кв.м., ведно с 8.64 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от: две спални, две бани, коридор, дневна – столова, кухненски бокс, при граници и съседи самостоятелни обекти: на същия етаж с идентификатор *, под обекта с идентификатор *, над обекта с идентификатор ***, а ответникът осъден да предаде владението върху описания имот, като е постановено друго по същество, с което са:

ОТХВЪРЛЕНИ предявените от НСА“Васил Левски“ - гр. София и Държавата, представлявана от МРРБ срещу К. И. А., [ЕГН] за приемане на установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *с адрес – [населено място], 8230, м – ст „ А.“, вх.“*“, ет.* ап.*, находящ се в сграда № 1, построена в ПИ *, с площ 82.32кв.м., ведно с 8.64 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, както и осъждането му да предаде владението на описания имот на държавата чрез НСА“Васил Левски“ - гр. София.

В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът К. А., чрез процесуалния си представител адвокат Г.Д., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а в условията на евентуалност, че касационната жалба е неоснователно.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

С решение № 60159 от 09.12.2021г. по к.гр.д.№ 1328/2021г. на ВКС, е отменено решение № 94 от 05.10.2020г. по в.гр.д.№250/2020г. по описа на Бургаски апелативен съд, което е било постановено при първоначалното разглеждане на делото.Последното е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане въззивният съд е приел, че от заключението по назначената пред първоинстанционния съд експертиза се установява, че отреденият за НСА в м-ст „А.“ терен е заснет в кадастралния план на [населено място] чрез летене в периода 1979г. – 1985г., приет окончателно със заповед № РД – 14-1394 от 30.12.1985г., като на комбинираната скица – приложение № 3 оградата на имота е означена с кафяв цвят, а целият ПИ с идентификатор *, идентичен с УПИ *, в кв. *** с площ от 2 400 кв.м. попада в северната част на терена – означен с червен цвят.Вещото лице е посочило, че в предоставения с АДС №382 и АДС № 383 от 1974г. на НСА терен от 150дка съществуват описаните в АДС №4744 от 17.09.2009 г. сгради, бунгала, спортна площадка, бетонова и асфалтова пътна мрежа, озеленяване и инженерна инфраструктура.С това, съгласно заключението на вещото лице, мероприятието „Спортна база“, за което е предоставен за ползване теренът на НСА, е осъществено.

Въззивният съд е отчел, че всяка една от страните се позовава на сила на пресъдено нещо, формирана по различни искови производства, които са приключили с влезли в законна сила решения.В тази връзка при новото разглеждане на делото е допуснал СТЕ, каквито са били и задължителните указания на касационната инстанция, за установяване идентичност на процесния ПИ с идентификатор *по ККК на [населено място] с имотите по решение № ІІІ-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд.От заключението се установява, че ПИ с ид. № *и ПИ с ид. № *, без ПИ с ид. № *, попадат в източната част на ПИ с идентификатор *.В установената от вещото лице хронология на регулацията онагледена с приложените към заключението скици, се установява, че със заповед № 90 от 22 април 2002 година на Кмета на община Несебър, за имот пл. № *, в местността „А.“, в землището на [населено място] в новообразуван кв.*, се обособяват УПИ *, въведен в кадастралната карта с идентификатор № *с площ от 500 кв.м. и УПИ * - въведен с идентификатор №*с площ от 500 кв.м. Имотите са обединени съгласно одобреното частично изменение на ПУП със заповед № 381 от 30 юли 2003 година на Кмета на община Несебър в имот УПИ * с площ от 1 000кв.м., като с последващо частично изменение на ПУП, одобрено със заповед № 247 от 30 април 2004 година на кмета на община Несебър, този имот е обединен с имот УПИ * - с площ от 1400 кв.м. по плана съгласно заповед № 557/06.11.2003г., в нов урегулиран поземлен имот - УПИ *, с площ от 2 400кв.м.Така установеното съвпадение на имотите съгласно хронологията на частичните изменения на ПУП, налага извода, че е налице идентичност между имотите, предмет на влязлото в сила решение № Ш-137 от 24.06.2008 г. по гр.д. № 912/2007 г. на БОС и имота, предмет на настоящото дело.

Въззивният съд е съобразил указанията на ВКС, че когато спорът за собственост на земята е разрешен с две влезли в сила решения, с едно от които правата на държавата са отречени по отношение на възстановените собственици - решение № III - 137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд, а с другото правата й са признати по отношение на правоприемник на възстановените собственици с решение № 214/15.01.2009 г. по в.гр.д. № 706/2007 г. на БОС, съдът, който разглежда последващ спор за собственост на сграда или обект в сграда, построена върху същата земя, възникнал между държавата и последващ приобретател на сградата или обект в нея, не може да основе решението си на нито едно от двете противоречиви решения.

Предвид изводите в заключенията на вещите лица – посочени по-горе, относно идентичността на имотите между двете решения, е налице обективен идентитет, както и субективен съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, с който спорът за собствеността върху терена е разрешен по противоположен начин.В този случай съдът не може да се основава на СПН на нито едно от решенията, а следва да разреши самостоятелно спора за собственост на земята и едва тогава, в зависимост от изхода на този спор, да приложи презумпцията на чл. 92 ЗС, на която се основава предявения от НСА иск по чл. 108 ЗС, относно собствеността върху процесния имот.

Въззивният съд е приел, че основният въпрос, който се поставя по делото като спорен, е относно противопоставимостта по отношение на държавата на правото на собственост на наследниците на С. Р., възстановена на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ с решение № 26 от 12.09.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд в стари реални граници върху лозе от 2.8дка, в м-ст „А.“, съставляващо имот планоснимачен № ***по плана от 1956г.Изхождайки от разрешението, дадено в ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, е съобразено, че собствеността на наследниците на С. Р. е възстановена със съдебно решение по чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, което обвързва държавата, която е страна и по настоящото дело.И по двете искови производства, в обосноваване на претендираното право на собственост върху процесния имот държавата се е позовала на осъществяване на мероприятия по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността в реални граници.С решение № 26 от 12.02.1999 г. по гр.д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност на решението на поземлената комисия за възстановяването на земята, което обвързва по задължителен начин държавата.

Според твърденията на ищеца в предоставения на НСА терен са осъществени предвидените с отреждането мероприятия, като били изградени сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура, които съставляват публична държавна собственост, доколкото са обекти с национално значение/чл.47а, ал.4 от ЗФВС/.Въпросът относно осъществяването на мероприятието е предмет на изследване със заключението по назначената пред първоинстанционния съд експертиза, който извод обаче се отнася за целия терен от 150 дка, но не и конкретно за ПИ с идентификатор № *.В съставения АПДС № 4744 от 17.09.2009г. осъществяването на мероприятията е посочено за имоти с идентификатор № *, *и *, попадащи в предоставения за ползване на НСА терен от 150дка по одобрения през 1985 г. кадастрален план, но не е посочено осъществяването на мероприятия в имот с № *, № *, № *, № *и № *, обединени със заповед № КД-14-021664 от 25.09.2006 г. в процесния ПИ с идентификатор № *.Съобразно това процесният имот е изключен от приложното поле на чл. 2 от ЗДС и чл. 89, ал. 2 ЗВО, поради което са изключени и предявените права на НСА като субституент на Държавата.

Предвид гореизложеното въззивният съд е приел, че се изключват правата на Държавата върху процесния ПИ с идентификатор № *, поради което не са налице предпоставките за придобиване от нея на построената в имота сграда с ид.№ * на основание чл. 92 ЗС, в т.ч. и на процесния апартамент.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Държавата, представлявана от МРРБ е поставил следните въпроси като твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК:

1/Допустимо ли е по идентични дела, по които страна е НСА, касаещи самостоятелен обект в сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***да има противоречиви решения по отношение на собствеността на земята, когато има влязло в сила решение разрешило спора за собственост със сила на присъдено нещо;

2/Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се позовава само на доказателства по друго дело за които не е твърдяно, че от тях произтича собствеността на Държавата;

3/Длъжен ли е въззивният съд след като за първи път се установява ново обстоятелство от значение за изхода на делото ползващо ответника, да допусне събирането на нови доказателства.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът НСА е поставил следните въпроси като твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК:

1/В кои случаи е налице идентичност в предмета на две влезли в сила съдебни решения, по един и същи правен спор между едни и същи страни, които взаимно си противоречат;

2/Какви са правомощията на въззивния съд в случая, в който във въззивната жалба се съдържат обосновани оплаквания за допуснати от страна на първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада.Допустимо ли е предявяването на нови защитни средства при повторното разглеждане на делото, когато се противопоставят на заявено за пръв път от противната страна фактическо твърдение при новото разглеждане;

3/Съставляват ли висшите учебни заведения част от структурата на държавните органи или ведомства, респ. обвързани ли са те от постановените спрямо държавата административни и съдебни актове за реституция.

4/Как се определя статута на един имот като публична държавна собственост;

В изложението се поставят допълнителни три въпроса,отговорът на които според касатора би имал значение за развитието на правото, тъй като по тях няма постановено съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.

Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК .Съобразно позоваването на касаторите следва да се извърши преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда относно следното:

• обвързан ли е частния правоприемник от силата на присъдено нещо, обвързваща неговия праводател, ако спорното право е било прехвърлено, преди да започне делото, което е било водено срещу праводателя/т.10 от ППВС№2/1977г./;

• с какви доказателствени средства може да се установи изпълнението на мероприятие на държавата, което попада в предметния обхват на разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, съставляващо пречка за реституция.Има ли съставения акт за държавна собственост правопораждащо относно правото на собственост на държавата действие.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

На основание чл.84, т.1 от ГПК касаторите са освободени от задължението за внасяне на държавна такса за настоящото производство.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение