Определение № 961 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1037/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв.О. Д. срещу решение № 2417/08.12.2015г. по гр.д. № 3217/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти с-в в частта, с която е потвърдено решение № 517//15.12.2014г. по гр.д. № 190/2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, II с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора против К. Л. Ф. за заплащане на сумата от 14 144,65 евро, представляваща половината от сумата 28 289,30 евро – авансово плащане от 10% от продажната цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег. № 2786/09.06.2008г., ведно с претендираните лихви. Подадена е касационна жалба и от В. Л. Ф., чрез адв. М. Б. и адв. М. М. срещу решение № 2417/08.12.2015г. по гр.д. № 3217/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти с-в в частта, с която е потвърдено решение № 517//15.12.2014г. по гр.д. № 190/2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, II с-в в частта, с която е осъден касаторът да заплати на [фирма] сумата от 14144,65 евро, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -11.03.2014г. до окончателното плащане. В двете касационни жалби се поддържа, че решението на САС в съответната атакувана част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмените отговори ответниците по касационните жалби оспорват основателността им. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни - подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. С обжалваното въззивно решение САС е потвърдил изцяло атакуваното с въззивните жалби на настоящите касатори решение на СОС за уважаване на иска на дружеството срещу В. Ф. с правно осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и за отхвърляне на този срещу К. Ф.. Апелативният съд е приел, че наследодателят на ответниците по исковете Е. Ф. е сключила с дружеството-ищец предварителен договор за покупко-продажба на неурегулиран поземлен имот. Бил е уговорен срок за сключване на окончателен договор – 30.08.2008г. като продавачът се е задължил до настъпването му да представи доказателства за включване на продавания имот в регулационните граници на съответното населено място. Дружеството-купувач е изпълнило задължението си по предварителния договор да заплати 10% от продажната цена авансово /или 28 289,30 евро/ по сметка на сина на продавача – К. Ф.. Към датата на уговорения падеж имотът не е бил урегулиран с ПУП и не е бил сключен окончателен договор. САС е намерил, че след смъртта на продавачката нейни законни наследници са двамата ответници, които са извършили доброволна делба на същия имот. До всеки от тях дружеството-купувач е отправило нотариални покани, с които ги уведомява, че разваля предварителния договор. Въззивният съд е приел, че поканата до К. Ф. е била изпратена на 30.08.2011г. и е била върната обратно на 08.09.2013г. със забележка на връчителя върху разписката за връчване, че дворната врата е заключена и липсва звънец. Нотариусът е удостоверил върху поканата, че лицето не е било намерено и е било залепено уведомление по чл.47, ал.1 и 2 ГПК. САС е приел, че залепването е осъществено след изтичане на срока по чл.87, ал.5 ЗЗД. Правото на купувача да развали предварителния договор по отношение на посочения ответник е било погасено по давност, поради което не се дължи връщане на даденото по същия договор и искът срещу К. Ф. е бил счетен за неоснователен. По отношение на другия наследник на продавача– В. Ф. въззивният съд е заключил, че нотариалната покана за разваляне на предварителния договор е била връчена при условията на удостоверен от връчителя отказ на адресата в последния ден на изтичане на петгодишния срок за упражняване правото на кредитора да развали договора – 30.08.2013г. С достигането на волеизявлението на кредитора до адресата е настъпило разваляне на договорната връзка. Посоченият ответник дължи връщане на даденото на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД в размера на дела си от наследството на своя наследодател, който е получил изпълнение от ищеца по начин, посочен в договора. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението към касационната жалба на [фирма] по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: „1/ Дали първоинстанционният съд задълбочено и прецизно е изяснил фактическата обстановка по делото, предвид наведените с въззивната жалба възражения относно допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с изготвяне на доклада по делото и дали предвид тези нарушения, въззивният съд е следвало да допусне направените с въззивната жалба на осн. чл.266, ал.3 ГПК доказателствени искания на въззивника?; 2/ Дали, в случай, че изявлението относно развалянето на един двустранен договор бъде направено в рамките на срока по чл.87, ал.5 ЗЗД посредством представена пред нотариус нотариална покана, но достигне до адресата, чрез връчване на нотариалната покана след изтичането на този срок, правото да се развали договора следва да се счита за редовно упражнено?“ По първи въпрос касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: противоречие между обжалваното решение и т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а по втори въпрос на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разрешението на правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението към касационната жалба на В. Л. Ф. по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: „1/Подлежи ли на разваляне или прекратяване нищожен договор?; 2/Какви правни последици поражда нотариална покана от 30.08.2013г. до касатора при положение, че към този момент договорът е нищожен и като такъв не поражда правно действие?; 3/ Ако въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна следва ли служебно да определи правилната правна квалификация, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички наведени в процеса твърдения и възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства?; 5/ Какви са законоустановените предпоставки за връчване на нотариални покани за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?; 6/ Кой процесуален ред е приложим при отправяне на нотариална покана за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – този по чл.592, ал.1 ГПК или този по чл.44, ал.1 ГПК?; 7/ Възможно ли е нотариалните покани да бъдат връчени при отказ, удостоверен от връчител/служител на нотариуса и следва ли съобщението да притежава всички реквизити на чл.44, ал.1 ГПК, за да произведе връчването редовно действие?; 8/ При връчване при отказ на нотариална покана за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот следва ли да се удостовери по категоричен начин узнаване на съдържанието на отправената нотариална покана с оглед провеждане на нейния правен ефект за разваляне на договора?; 9/ В конкретния случай кои са фактическите обстоятелства, които са настъпили и които правят по-нататъшното изпълнение на договора неоправдано и нецелесъобразно, респ. тяхното настъпване обусловено ли е от виновното поведение на страните и до какви правни последици то е довело – до прекратяване или до разваляне на процесния предварителен договор?“ Първите три въпроса според касатора имат отношение към допустимостта на обжалваното въззивно решение и след като апелативният съд не се е произнесъл служебно по допустимостта на предявения иск, то решението му е в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Четвърти въпрос е обоснован с допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради даден по него отговор от въззивната инстанция в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решения по реда на чл.290 ГПК: Решение № 298/28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 66/05.07.2012г. по т.д. № 376/2011г. на ВКС, I т.о.; Решение № 10/01.02.2012г. по гр.д. № 130/2011г. на ВКС, I г.о.; Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о.; Решение № 341/11.11.2011г. по гр.д. № 992/2010г. на ВКС, IV г.о; Решение № 815/15.02.2011г. по гр.д. № 1713/2009г. на ВКС, IV г.о; Решение № 411/27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, IV г.о; Решение № 65/30.07.2014г. по т.д. № 1656/2013г. на ВКС, II т.о. Въпроси от №5 до №8 вкл. са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Девети въпрос е поставен във връзка със селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като задължителна съдебна практика, на която според касатора противоречи даденото с въззивното решение разрешение по този въпрос, са посочени: Решение № 64/03.06.2011г. по т.д. № 558/2010г. на ВКС, I т.о. и Решение № 147/16.07.2013г. по гр.д. № 1372/2012г. на ВКС, IV г.о. По касационната жалба на [фирма]: Първият процесуалноправен въпрос касаторът поставя в контекста на твърдение за необсъждане от въззивния съд на оплакване във въззивната му жалба за допуснато от първоинстанционния съд на процесуално нарушение, изразяващо се в непълен доклад по чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК с оглед липса на указания за ангажиране на доказателства от ищеца, че нотариалната покана до К. Ф. е била редовно връчена. Така коментирания от касатора факт, респ. доказателствата за установяването му, не попадат в предмета на произнасянето на САС, доколкото съдът е направил извод за неоснователност на иска спрямо К. Ф. не поради съображения за неосъществяване на процедурата по чл.47, ал.1 ГПК, а поради констатация за достигане на изявлението на кредитора за разваляне на предварителния договор до посочения длъжник чрез връчване на нотариалната покана след изтичане на срока по чл.87, ал.5 ЗЗД. Следователно не е изпълнено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Вторият материалноправен въпрос попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като произнасянето по него е от значение за крайните правни изводи на САС. Отхвърлянето на иска спрямо длъжника К. Ф. е мотивирано със съображението на въззивния съд, че давностният срок за разваляне на договор по чл.87, ал.5 ЗЗД не е спазен, ако изявлението на кредитора е направено чрез нотариална покана, която е била връчена на длъжника след изтичане на този срок, независимо, че е била депозирана пред нотариуса преди изтичането му. По отношение на същия въпрос е изпълнена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото точното прилагане на закона и развитието на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. Горното налага извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на САС в частта, с която е отхвърлен искът срещу К. Ф. на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Следва ли да се счита за упражнено в срока по чл.87, ал.5 ЗЗД правото на кредитора да развали един двустранен договор, ако изявлението му относно развалянето бъде направено в рамките на този срок посредством представена пред нотариус нотариална покана, но достигне до адресата чрез връчване на нотариалната покана след изтичането на същия срок? По касационната жалба на В. Ф.: Въпроси от първи до трети вкл. касаторът свързва с доводи за нищожност на процесния предварителен договор, поради невъзможен предмет – УПИ, какъвто няма нито към момента на сключването му, нито към момента на уговорения падеж за сключване на окончателен договор. Според него това обуславя извод за произнасяне на апелативния съд по непредявен иск. Настоящият състав на ВКС, Първо ТО не споделя съображенията на касатора за евентуална недопустимост на въззивното решение. Правната квалификация на иска се дава от решаващият съд въз основа на твърдените от ищеца факти в обстоятелствената част на исковата молба и искането на същия, обективирано в петитума. САС се е произнесъл по иск с правно осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, като е изходил от наведените по исковата молба твърдения за сключване на предварителен договор с поето определено задължение от страна на продавача до посочен срок да осъществи промяна в статута на имота и неизпълнение на последното, което е довело до разваляне от страна на ищеца на същия договор и искане за заплащане на даденото по разваления договор спрямо ответниците в качеството им на наследници на длъжника. Обстоятелството дали предварителният договор е действителен, няма отношение към допустимостта на така предявения иск. Поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на САС в частта по иска срещу В. Ф. за проверка евентуалната му недопустимост. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали съдът следва да основе решението си на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички наведени в процеса твърдения. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, относими към пораждане на задължението за връщане на дедено по развален предварителен договор. Съдът не е обсъждал въпроса дали предварителният договор има невъзможен предмет, доколкото такова възражение не е било направено от В. Ф. с отговора на исковата молба и с въззивната жалба. От друга страна не са налице условията за служебно произнасяне, тъй като предварителният договор има ясно определен предмет – недвижим имот, представляващ ливада, т.е. земеделска земя, а не несъществуващ УПИ. Направено е обсъждане от апелативния съд на начина на връчване на нотариалната покана до касатора, а изводът за приложение на чл.44, ал.1, изр.5 ГПК спрямо избраният от кредитора способ за уведомяване на длъжника касае проблем във връзка с приложение на правото, а не процесуалноправен въпрос за преценка на доводи и доказателства. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касационния жалбоподател съдебна практика по чл.290 от ГПК. Въпроси от №5 до № 8 вкл. затова дали е редовно връчено изявление за разваляне на двустранен договор направено чрез нотариална покана, ако е удостоверен отказ на адресата да получи поканата по реда на чл.44, ал.1 ГПК, за начина на удостоверяване на отказа и дали в тази хипотеза е настъпило разваляне на договора, ако съдържанието на нотариалната покана не е съобщено на длъжника са от значение за изхода на правния спор по конкретното дело. Но не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относно приложението на чл.44, ал.1, ал.5 ГПК в нотариалното производство е налице както изрична правна норма – чл.50 ЗННД, според която нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК, така и създадена константна задължителна практика на ВКС по приложението й с: Определение № 857/ 09.12.2011 год. по ч. т. д. № 623/2011 год. на ВКС, І т.о., Определение № 141/02.02.2010 год. по ч. т. д. № 496/2009 год., на ВКС, І т.о., Решение № 104/03.10.2011г. по т.д. № 876/2010г., Решение № 196/17.12.2009г. по т.д. № 20/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 180/23.11.2016г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, I т.о. и Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о. Според така цитираната практика установеният в чл.37-чл.58 ГПК ред за връчване на призовки и съобщения, по силата на изричното препращане в чл.50 ЗННД е приложим и към връчването на книжа в нотариалното производство, вкл. нотариална покана. Узнаване на съдържанието на поканата е налице при осъществено връчване на същата по чл.592, ал.1 ГПК, т.е. когато адресатът е съгласен да получи поканата. В случаите на удостоверен отказ по чл.44, ал.1, изр.5 ГПК законът не въвежда задължение за кредитора да доказва удостоверяване при връчване на поканата и на практическо узнаване на съдържанието й от длъжника-адресат, такова изискване липсва и по материалния закон – чл.87 ЗЗД. Прилагането на нормата на чл.44, ал.1 ГПК не създава трудности в практиката, тъй като изчерпателно очертава фактите, които удостоверява връчителят: кой получава съобщението, на коя дата и че това лице прави отказ съобщението да бъде получено от него. Последният девети въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с приложение на относима към конкретния спор материалноправна или процесуалноправна норма, а предполага преценка на доказателствата по делото и съдържанието на договорните клаузи, която дейност е изключена от правомощията на касационната инстанция във фазата по селектиране на касационната жалба. С оглед на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС в частта по иска срещу В. Ф.. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът [фирма] следва да внесе държавна такса в размер на 453,29 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд