Определение № 301 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ срещу решение № 260 000/ 20г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен иска на КПКОНПИ срещу Н. И. К. по чл. 74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.). Основният спор между страните към настоящия момент е концентриран около въпроса дали при установяване на факта на „значително несъответствие“, в придобитото имущество през целия проверяван период се включват постъпилите пари в банковите сметки на ответника, които в края на периода не са налични. Това е така, защото въззивният съд, за да отхвърли иска е приел, че сумата от 416217,05лв., макар да е била по сметките на ответника, в края на периода не е налична, поради което не участва при установяване на факта „значително несъответствие“ по смисъла на чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) във връзка с пар.1, т.7 то ЗОПДНПИ (отм.). В касационната жалба са развити съображения, че тази сума следва да се отчита при установяване на факта на „значително несъответствие“, тъй като съгласно пар.1, т.1 от ЗОПДНПИ (отм.) „имущество“ са пари и активи от всякакъв вид, а съгласно чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.) на отнемане подлежи паричната равностойност на имущество, което липсва. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: „Внесените или постъпилите пари в банковите сметки на проверяваното лице, могат ли да бъдат предмет на отнемане, ако не са налични в края на проверявания период и за тях не е доказан законен източник?“. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, доколкото по поставения въпрос е необходимо установяване на точния смисъл на нормите на чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.). Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО