Определение № 50011 от 12.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1767/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Т. Д. Я., действащ в качеството си на процесуален субституент на „Екоинд“ АД обжалва решение № 793 от 21.12.2021 г. по т.д. № 978/2021 г. на Апелативен съд – София, ТК, 11 състав, което решение № 60069 от 01.06.2021 г. по т.д. № 156/19 г. по описа на Окръжен съд – Враца е потвърдено, в частта, с която е отхвърлен искът на Т. Я. срещу В. Д. Д. за заплащане на сумата от 40 000 лв., на основание чл. 240а от ТЗ. С влязло в сила определение от 11.10.2022 г. производството пред касационната инстанция е частично прекратено, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в частта относно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 240б от ТЗ, чиято цена е 10 000 лв.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, недопускане на релевантни доказателства, включително експертиза. Счита, че неправилно не е уважено искането му за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Излага съображения за доказателствената стойност на ревизионен акт, издаден от ТД на НАП – Велико Търново. Твърди, че е налице съвпадение между твърденията на касатора, в качеството му на ищец и установеното от органите на НАП. Прави обстоен анализ. Относно необосноваността на въззивното съдебно решение, счита, че представените и приети доказателства са анализирани превратно и не съответстват на действителната им доказателствена стойност. Изводът на въззивния съд, че ревизионният акт нямал материална доказателствена сила, бил необоснован. Излага съображения за наличието на липси.

Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Ползва ли се с материална доказателствена сила в гражданското производство констатираното с влязъл в сила ревизионен акт? – противоречие с: т. 12 от постановление № 5 от 15.12.1955 г. на Пленума на ВС; решение № 206 от 02.10.2014 г. по гр.д. № 3751/2013 г. на ВКС; решение № 97 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 2437/2018 г. на ВКС;

2.Следва ли съдът в решението си да обсъди всички обстоятелства по делото и възражения на страните и ясно и точно да мотивира и обоснове изводите и констатациите си?

3.Следва ли съдът да обсъди доказателствените искания на страна по делото и в случай, че не ги допусне, да мотивира решението си защо не ги допуска?

4.Следва ли съдът да извърши самостоятелна проверка на събраните доказателства, както и да изложи фактически и правни съображения относно кои доказателства смята за относими по спора и кои не?

5.Може ли въззивният съд да остави част от оплакванията, доводите възраженията и доказателствените искания на въззивника без уважение, без да изложи конкретно собствени мотиви и без да препрати изрично към мотивите на първоинстанционния съд по чл. 272 ГПК?

По въпроси № 2,3,4 и 5 се твърди противоречие с: решение № 97 от 22.07.2019 г. по гр.д.№ 2437/2018 г. на ВКС, ГК, III гр.о.; решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.

6. Следва ли въззивният съд да уважи направеното в срок доказателствено искане на въззивника, когато доказателствата са необходими, относими и допустими за решаването на правния спор?

7.Когато първоинстанционният съд не е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 312, ал.1, т.4 ГПК, длъжна ли е въззивната инстанция да допусне събирането на доказателствата пред себе си?

По въпроси № 6 и 7 се твърди противоречие с: решение № 67 от 09.04.2014 г. по гр.д. № 4085/2013 г. на ВКС; решение № 147 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 5659/2013 г. на ВКС; р ешение № 249 от 16.10.2014 г. по гр. д. № 2251/2014 г. на ВКС; р ешение № 92 от 03.04.2013 г. по гр. д. № 1147/2012 г. на ВКС.

Адвокат Г. П., в качеството си на особен представител на „Екоинд“ АД, [населено място], обл. М. поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът по касационната жалба В. Д. Д. оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора Т. Я., като притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството „Екоинд“ АД срещу В. Д. с правно основание чл. 240 а от ТЗ за заплащане на сумата от 40 000 лв, представляващ част от цяло вземане в размер на 937 501 ,15 лв, представляващо обезщетение за причинени вреди на дружеството.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът притежава 66 бр. поименни акции с право на глас, съставляващи 66% от капитала на „Екоинд“ АД и е легитимиран да предяви иск за вреди. Като страна в процеса, чийто права са предявени е конституиран „Екоинд“ АД.

Прието е, че съгласно инвентаризационен опис № 1/12.08.2019 г., съставен от комисия в състав: председател – Т. Я. в качеството му на председател на СД на „Екоинд“ АД, членове: Ц. П. - председател на СД на „Инертстрой Калето“АД - солидарен длъжник по договор за банков кредит и кредитор по договор за заем, Л. Л. - пълномощник на председателя на СД на „Екоинд“ АД, М. Т. - главен счетоводител на „Инертстрой Калето“ АД и Н. К. - юрисконсулт на „Инертстрой Калето“АД, при извършена инвентаризация в производствената база на „Екоинд“ АД в [населено място] на 12.08.2019 г. от 10:30 ч. до 11:30 ч., са посочени установените наличности с отчетна стойност 63 661, 60 лв. Представена е оборотна ведомост на „Екоинд“ АД за периода 01.01.2019 г.- 31.07.2019 г., която не носи подписи на управител и главен счетоводител.

По отношение на оспорването на инвентаризационния опис от 12.08.2019 г. са изслушани свидетелските показания на свидетеля Т., заемаща длъжност главен счетоводител при „Инертстрой Калето“ АД (дружеството, което било съдлъжник по договора за кредит, сключен между „Екоинд“ АД и „Общинска банка“ АД), Т. Я., въззивник и ищец, бил изразил пред изпълнителния директор на „Инертстрой Калето“ АД своите притеснения относно финансовото състояние на „Екоинд“ АД и по тази причина Й. и П. са повикали свидетелката да даде повече разяснения по оборотната ведомост на „Екоинд“ АД, която ищецът Я. бил показал. Т. изразила мнение, че има нередности по салдата на сметки „Продукция“ и „Материали“. Ищецът Я., заедно с Й. и П. определили състав на комисия, която да извърши инвентаризация на „Екоинд“ АД, в чийто състав била включена и Т.. Инвентаризацията била извършена в базата на „Екоинд“ АД в [населено място] и след установяване на наличността Т. поискала от главния счетоводител на „Екоинд“ АД, К. Ц. да ѝ предостави оборотната ведомост към 31.07.2019 г., аналитичните регистри на сметка 601 и други справки. Оборотната ведомост за 2019 г. получила от Ц., а другите документи, с които е приключена счетоводната 2018 г., ѝ били предоставени от ищеца Я.. Въззивният съд е приел и свидетелските показания на Н. К., юрисконсулт на „Инертстрой Калето“ АД, показаният ѝ инвентаризационен опис от 12.08.2019 г., ищецът Я. предоставил на изпълнителния директор на „Инертстрой Калето“АД, след което изпълнителният директор на първото дружество Й. ѝ възложил да участва в инвентаризацията. Комисията била допусната от ответника в базата на дружеството, но свидетелят не помни къде точно е съставен инвентаризационният опис. Свидетелят К. Ц., член на съвета на директорите на „Екоинд“ АД и управител на фирмата, която извършва счетоводно обслужване на дружеството, е заявила, че тя е тази, която съставя оборотните му ведомости, и че показаната ѝ в съдебно заседание оборотна ведомост не е съставена от нея и няма начин такава да е съставена, тъй като първата страница представлява аналитична оборотна ведомост, а следваща е синтетична оборотна ведомост, и е невъзможно двете да представляват един и същи документ.

В обжалваното решение въззивният съд приема, че няма данни данъчно-ревизионния акт да е влязъл в сила и едновременно с това е прието, че съгласно представения и влязъл в сила ревизионен акт № Р-04001220003328-091- 001/18.12.2020 г. на НАП-ТД Велико Търново с обхват на ревизията 01.01.2015 г.- 31.12.2019 г. за определяне на задължения на „Екоинд“ АД за корпоративен данък и ДДС, за ревизирания период дружеството не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. Установени са нарушения във воденето на счетоводната отчетност, касаещи производството, завеждането на произведената продукция, изписването на реализираната продукция и отчитането на приходи от продажби на продукция. Прието е, че са налице данни за укрити приходи от продажби и недеклариране на реалния финансов резултат. По отношение на количествата готова продукция на обща стойност 500 387.80 лв. е прието, че същата липсва като стойност /счет. с/ка 306 - стоки на склад/ в представената от въззивника оборотна ведомост за периода 01.01.2019 г.-31.07.2019 г., данните в която не съответстват на началните салда по дебита и кредита на представената от „Екоинд“ АД оборотна ведомост за този период. Възприет е изводът, че ревизията е счела, че представената от дружеството счетоводна отчетност не дава възможност за последващ контрол върху достоверността на извършените счетоводни записвания и не отразява реалното му финансово и имуществено състояние. С ревизионния акт са установени задължения на „Екоинд“АД за корпоративен данък и ДДС в общ размер 414 423.45 лв. и лихви в размер на 73 403.55 лв.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че с чл. 240а от ТЗ законодателят е оправомощил акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, да предявят иск за търсене на отговорност от членове на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, за вреди, причинени на дружеството. Прието е тълкуването на чл. 240а от ТЗ, съгласно която норма била уредена специална отговорност за вреди на изчерпателно определени от законодателя лица, която произтича от заеманата от тях длъжност - член на съвета на директорите. Заеманата длъжност била основание за ангажиране на гражданската им отговорност за причинените вреди на дружеството, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне. Отговорността за имуществените последици от неизпълнение на договорно и/или органно задължение на членовете на съвета на директорите произтичала от дейността им по управление на търговското дружество и е така наречения "управителски деликт". С оглед посоченото тълкуване е прието, че фактическият състав на чл. 240а от ТЗ включва, вреда, противоправно причиняване, вредоносно деяние /действие или бездействие/ и причинна връзка между деянието и вредата. Това е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното правоотношение на члена на съвета на директорите с дружеството /мандат/ и от разпоредба на закона - като негов органен представител, натоварен с функциите да организира и управлява дейността и имуществото на АД с грижата на добрия търговец. Тя е неограничена и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълен размер на вредите, които АД реално е претърпяло вследствие на лошото управление. Прието е, че в това число се включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или бездействия, намиращи израз в неупражнен контрол от страна на член на съвета на директорите е причинен неоправдан разход, загуба или липса на парични средства или имущество. При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на управляваното дружество.

С оглед така очертания фактически състав на чл. 240 а от ТЗ, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца, акционер, притежаващ 10 % от капитала на дружеството, е доказателствената тежест за наличието на вреди, констатирани липси, на основание чл. 154 от ГПК. Прието е, че ищецът не е изпълнил задълженията си при условията на пълно и главно доказване да установят наличието на вреди. Относно доказателствената стойност на неподписана оборотна ведомост на „Екоинд“ АД за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г., е прието, че съгласно събраните гласни доказателствени средства, същата е съставена от самия въззивник, поради което е прието, че оборотната ведомост няма обвързваща съда доказателствена стойност. Аналогично, според въззивния състав, представеният от ищеца инвентаризационен опис от 12.08.2019 г. е съставен от въззивника и лица, служители на друго дружество – „Инертстрой Калето“ АД, което е в разрез с утвърдените със заповед от 15.06.2015 г. на изпълнителния директор на „Екоинд“ АД вътрешни правила за подготовка и провеждане на инвентаризация. Прието е, че в този смисъл са и разпоредбите на чл. 28 и чл.16, ал.1, т.7 от ЗСч, съгласно които инвентаризацията е винаги вътрешноорганизационна дейност, извършваща се в самото предприятие по ред и начин, който се определя от ръководителя на предприятието, независимо от това дали се извършва по негово решение или по искане на органи на съдебната власт или на други органи, когато това е предвидено в закон.

Прието е, че заключението на вещото лице – счетоводител И. К. - С., не установява липси в приетите от съда и неоспорени от страните заключения на специализираната съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната такава.

Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 240а от ТЗ се явяват неоснователни като недоказани в условията на пълно и главно доказване.

Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК. Касационната инстанция извършва служебна проверка на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК относно наличието на основания, обуславящи извод, че е налице вероятност съдебното решение да е нищожно, респ. основания, че е възможно да са налице основания, обуславящи извод за вероятност съдебното решение да е евентуално недопустимо. При извършване на служебна проверка не се установява вероятност съдебното решение в обжалваната част да е нищожно или недопустимо.

По отношение формулираните от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че въпроси 1 и 7 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са неотносими към предмета на делото. В случая ревизионният акт, представен в процеса, който ищецът е ангажирал като писмено доказателство за установяване наличието на вреди, причинени при управление на дружеството от ответника, е издаден по реда на ДОПК. Същият няма доказателствената стойност, предвидена в ЗДФИ, както и не е издаден по реда на този закон. Поради това така поставените правни въпроси не представляват общо основание за допускане касационно обжалване.

Останалите релевирани правни въпроси са от значение за изхода на спора и с тях касаторът обосновава общо основание за допускане касационно обжалване. С оглед правомощието на касационната инстанция, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че поставените правни въпроси 2 и 4 от ГПК, са обуславящи изхода на спора. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба, в която са изложени доводи, свързани с редовността на водене на счетоводството, както и относно твърдението за неправилно възприемане на свидетелските показания и обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност. С оглед очертания теоретично фактически състав на предявения иск с правно основание чл. 240 а от ТЗ във въззивното решение, въззивният съд дължи отговор на всички доводи и възражения, като с оглед заявените оспорвания, следва да се произнесе по наличието или липсата на вреда, като елемент от фактическия състав на предявения иск. Доколкото така поставените правни въпроси се установява да са разрешени в противоречие с тълкуването на чл. 236, ал. 2 от ГПК, както и на чл. 269 от ГПК, така както е разяснено в служебно известната задължителна практика на ВКС, т. 1 от Тълкувателно решение 09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, както и т. 19 от Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г. по тълк.д. 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, така и посочените от касатора решения, № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д. 964/12 г., ВКС, IV ГО, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. 1106/10 г., ВКС, II ТО, израз на трайната практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че е обосновано допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на останалите правни въпроси, съдът ще се произнесе при произнасяне по съществото на спора.

На касатора следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 800 лв, по сметка на Върховния касационен съд.

Така мотивиран Върховният касационен съд