Определение № 4604 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. Д. П. срещу решение № 198 от 30.06.2023 г. по в. гр. д. № 263/2023 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 09.03.2023 г. по гр. д. № 425/2022 г. на Свиленградски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Т. Н. К. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 5 ЗЗДискр. за установяване на проявено дискриминационно отношение, представляващо тормоз, основан на признака „обществено положение“, извършено от ответника в качеството му на член на комисия, назначена от Кмета на Община Свиленград, състоящо се в отказ „да съобщи на началниците си“ за ремонт на жилищна сграда с адрес: [населено място], [улица], и констатиране, без да има правомощия за това, че сградата е негодна за обитаване. Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено. Твърди, че въззивният съд не е дал отговор на поставените въпроси по делото, като например: имало ли е извършен ремонт в сградата или не; имал ли е право ответникът да извършва оглед за годността на сградата или това е в правомощията на комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ; казал ли е ответникът на началниците си, че в сградата има извършен ремонт. Моли да бъде отговорено на тези въпроси, при което ще се види, че е направил ремонт на къщата, в която е настанил цигани-наематели, след ремонта на покрива й, ответникът е нахълтал в къщата и е изгонил наемателите, твърдейки, че сградата е опасна за живеене, ищецът е помолил за нова комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, която да установи какво е положението и дали наистина е годна за живеене и такава е назначена, но тя в отсъствието на ищеца е извършила оглед и отново е заключила, че къщата трябва да се бутне, което заключение след обжалване е влязло в сила, но и до сега сградата не е съборена, дори не е сложена сигнална лента от общината, а по този начин е постигната целта – „просто циганите са изгонени“. Поддържа, че настаняването на 7 - членното циганско семейство, което касаторът като пълномощник на собственика на къщата е устроил, е без материална изгода, а само в полза на циганската интеграция, но местната власт е „побесняла“ от това и е изпратила ответника да се саморазправи с „всички дръзнали да нарушават спокойствието на местната аристокрация“, като е погазила правото на частна собственост и всички останали права. В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът преповтаря гореизложените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, навеждайки че последният противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 7/1965 г., т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 93/27.10.2016 г. по т. д. № 1882/2015 г. на ВКС, І т.о. и решение № 45/25.06.2019 г. по гр. д. № 1466/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Ответникът по касационната жалба – Т. Н. К. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Не са налице обаче основания за допускане на искания касационен контрол. Въззивният съд е приел за установено в исковия процес след съвкупна преценка на приетите доказателства, че със заповед № 1354/16.09.2020 г. на Кмета на Община Свиленград, на собственика на процесната сграда – С. В. П., е наредено в срок до 20.09.2020 г. да освободи сградата от обитатели, за да се избегнат инциденти, а в срок до 30.09.2020 г. да обезопаси същата със сигнална лента откъм тротоара и да предотврати достъпа до нея. С последваща заповед № 1489/02.10.2020 г. на Кмета на Община Свиленград е назначена комисия с председател – ответника К., заемащ длъжността „инспектор незаконно строителство и контрол по ЗУТ“, която да извърши извеждане на наемателите от процесната жилищна сграда поради това, че е негодна за обитаване. С протокол от 14.10.2020 г., горепосочената комисия, в присъствието на представители на „ВиК“, „Електроразпределение ЮГ“, РУ на МВР – Свиленград, РСПБЗН и ОПБО, е извършила оглед на сградата и е констатирала, че заповед № 1354/16.09.2020 г. не е изпълнена, поради което е предприето принудителното й изпълнение чрез спиране на електрозахранването и водоснабдяването, ограждане със сигнална лента и извеждане на настанените в нея лица. Със заповед № 875/08.06.2021 г. на Кмета на Община Свиленград, на собственика на сградата, чийто пълномощник е ищецът, са дадени предписания за извършване на преустройства и обезопасяване, за да бъде приведена във вид, годен за живеене съгласно нормативните изисквания на ЗУТ. От показанията на разпитания по делото свидетел П., окръжният съд е намерил за установено, че на извършения оглед на 14.10.2020 г. е присъствал и ищецът, който е бил раздразнен и агресивен, имало е конфликт между страните по делото. От правна страна, въззивният съд е заключил, че установените обстоятелства не съставляват релевантни такива по смисъла на ЗЗДискр. Не са налице действие или бездействие от страна на ответника, които спрямо ищеца да осъществяват хипотеза на пряка или непряка дискриминация или тормоз по смисъла на чл. 4 и чл. 5 ЗЗДискр.. Намерил е за неустановено в процеса, в хода на процесното административно производство ищецът да е бил по-неблагоприятно третиран, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства на базата на правнозначимите критерии, основани на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който РБ е страна. Посочил е също, че ищецът не е търпял въз основа на гореизложените признаци по-малко благоприятно третиране или не е бил поставен в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика. Счел е, че твърдяният тормоз от ищеца като съвкупност от действия и бездействия на ответника по признак „обществено положение“ по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЗДискр. не е установен чрез пълно и главно доказване. Посочил е, че от доказателствения материал по делото не може да бъде изведен извод за накърняване достойнството на ищеца, създаване на враждебна, обидна или застрашаваща среда, както и за по-неблагоприятно третиране на ищеца като пълномощник на собственика на процесната сграда в сравнение с други лица, действащи като заинтересовани лица по чл. 196 ЗУТ или на техни пълномощници в рамките на развилото се административно производство, при което отсъстват каквито и да било действия или бездействия на ответника с дискриминационен характер спрямо ищеца, основаващи се на признаци „обществено положение“ или „лично положение“. При тези решаващи правни съображения предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба на ищеца, не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Наведените оплаквания са за неправилност на въззивното решение, каквито касационната инстанция няма правомощия да разглежда в настоящото производство по предварителна селекция на касационната жалба. Дори да се приеме, че от горепосочените оплаквания за неправилност, може да бъде изведен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, както и всички относими доказателства, след което мотивирано в решението си да изведе собствените си фактически и правни изводи?, то той е разрешен в атакуваното решение изцяло в съответствие със съдебната практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според трайната практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС и др., вкл. цитираните в касационната жалба), въззивната инстанция дължи извършването на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на решението в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Решаващите правни изводи в обжалваното въззивно решение са изведени след извършени самостоятелни анализ и съвкупна преценка на всички относими към спора приети доказателства – писмени и гласни, след което в мотивите на решението са обективирани приетите за установени правнорелевантни факти. Въз основа на последните и след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, включително възпроизведените в касационната жалба, са изведени решаващите правни аргументи за неоснователността на иска и за неустановяване в процеса на каквото и да било дискриминационно поведение от страна на ответника спрямо ищеца по смисъла на чл. 4 и чл. 5 ЗЗДискр.. Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, вкл. проверяваните по служебен почин на съда по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение