Определение № 414 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1599/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 16 от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 327/2022 г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение № 260027 от 29.08.2022 г. по гр. д. № 212/2020 г. на Тутраканския районен съд, с което ответникът „Агропрециз“ ЕООД е осъден на основание чл.109 ЗС да преустанови действията, с които пречи на ищеца „Агролес голд“ ЕООД да упражнява правото си на преминаване през поземлен имот №..., както и правото си на собственост върху имоти №... и №..., като прекрати действията, изразяващи се в затваряне и заключване на портал в западната част на ПИ с идентификатор №... и възпрепятстването на ищеца да преминава през същия портал, включително чрез поставяне на лице, недопускащо преминаването през този портал. Въззивният съд е приел, че на 13.09.2019 г. ищецът „Агролес голд“ ЕООД е закупил имоти с идентификатори №... и №... по КККР на [населено място] село, [община]. Изрично в т. III от нотариалния акт е обективирано волеизявление на прехвърлителя „Агромикрон“ АД, с което се дава съгласие „Агролес Г.“ ЕООД да преминава през имот с идентификатор №..., което право може да се упражнява безсрочно. Прието е, че това волеизявление не може да се тълкува по друг начин, освен като намерение на прехвърлителя да учреди на приобретателя право на преминаване през имот с идентификатор №... като сервитутно право. Въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, че описаният договор, оформен с нотариален акт, е действителен и поражда права, включително и по отношение на учреденото с него право на преминаване. Страните по договора са надлежно легитимирани, спазена е изискуемата от закона форма, а спорното право е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може да бъде упражнявано и противопоставено на всички трети лица. Предвид на това, че прехвърлянето на спорното право е обективирано в отделна точка на договора за продажба, въззивният съд не е споделил виждането за нищожност на тази клауза по съображение, че било налице само едностранно волеизявление на праводателя и липсвала насрещно изразена воля от страна на приобретателя. Съдът е отчел обстоятелството, че с последваща сделка от 19.03.2020 г. същият праводател „Агромикрон“ АД е прехвърлил на ответника по настоящото дело „Агропрециз“ ЕООД собствеността върху ПИ №..., като тази продажба е вписана след продажбата на имоти №... и №... в полза на ищеца „Агролес голд“ ЕООД, но преди да бъде отбелязано по партидата на служещия имот възникналото по-рано право на преминаване през имот №.... Изложено е съображение, че липсата на реално въведен имотен регистър /чл.70 ЗКИР / за съдебния район на РС-Тутракан обуславя приложението на персоналната система за вписване, поради което вписванията се извършват по партидите на лицата, а за самите имоти се откриват помощни партиди. Приет е за правилен изводът на първата инстанция, че вписването или не на конкретни обстоятелства по помощните партиди на имотите представлява техническа дейност на служителите от съответната служба и не може да породи права или задължения за страните или пък да препятства оповестителното действие на нарочните за това актове, след като конкретният акт е заявен за вписване от правоимащото лице и е надлежно вписан. Направен е извод, че щом сервитутното право е надлежно учредено, то е реално противопоставимо и на последващия приобретател на служещия имот – в случая „Агропрециз“ ЕООД. Прието е, че ответникът „Агропрециз“ ЕООД препятства ищеца „Агролес Г.“ ЕООД да осъществява достъп до собствените си имоти през поземлен имот 69078.150.53. След като ищецът е безсрочен титуляр на ограниченото вещно право на преминаване през този имот и след като представителите на ответника пречат на ищеца да упражнява това право, предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника „Агропрециз“ ЕООД. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е нарушил чл.20 ЗЗД при тълкуване на т.III от нотариалния акт, от който черпи права ищецът. Събраните по делото доказателства не подкрепяли тезата на ищеца, че притежава противопоставимо вещно право на преминаване през ПИ №.... Текстът на т.III от нотариалния акт гласи, че продавачът „Агромикрон“ АД дава съгласие, а не учредява право на преминаване през своя имот. Липсвало насрещно волеизявление на другата страна. Съгласието за преминаване било в отделна точка, извън основния договор за продажба, затова съгласието на купувача да купи посочените в акта имоти не можело да бъде отнесено и към съгласието за преминаване по т.III. Освен това от текста на нотариалния акт не ставало ясно кой е господстващият и кой е служещият имот. Не били ясни параметрите на правото на преминаване – площ, граници, разположение. Даването на съгласие за преминаване в случая било израз на поемане на облигационно задължение, което обвързва само страните по договора, но не и последващите приобретатели. Не било спазено и изискването на чл.192, ал.7 ЗУТ за вписване на право на преминаване по партидата на господстващия и служещия имот. Ако не са създадени партиди на отделните имоти по имотния регистър, вписването е следвало да се извърши по съществуващите персонални партиди на учредителя и приобретателя. Жалбоподателят се позовава и на чл.112, ал.1, б.“а“, вр. чл.192, ал.7 ЗУТ и чл.113 ЗС за действието на вписването. Счита, че след като е придобил собствеността върху ПИ №... и е вписал нотариалния си акт преди да бъде вписано право на преминаване през този имот, то му е непротивопоставимо. Отделно от това съдът не съобразил, че ищецът има възможност да си осигури достъп до имотите от намиращия се в съседство път, както и през един от своите имоти, а не да преминава през имота на жалбоподателя. В изложението към жалбата се повтарят оплакванията за неправилност на въззивното решение. Освен това се поддържа, че тълкувайки т.III от нотариалния акт, въззивният съд постановил решението си в противоречие с решение № 60079 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 105/2020 г., I т. о. и решение № 50116 от 18.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1247/2021г., I т. о. Като не прогласил нищожността на сделката за учредяване на право на преминаване, съдът действал в противоречие с ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът се произнесъл по въпроса: При липса на вписване по персоналните партиди на учредителя и приобретателя на право на преминаване, при условие, че за съдебния район на РС-Тутракан не е въведен имотен регистър и не са създадени имотни партиди /а само помощни/ и липса на отразяване в кадастралните регистри, противопоставимо ли е т. нар. право на преминаване върху имот 69078.150.53 на последващ приобретател, който е придобил и вписал придобиването на собствеността върху този имот; Противопоставимо ли е на последващ приобретател учредяването на право на преминаване върху имот, при условие, че подлежащият на вписване акт не съдържа дори минималното съдържание, изискуемо по чл.6 П.. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси: До създаването на имотни партиди как следва да се извърши и отрази вписването и да се изпълни изискването на чл.192, ал.7 ЗУТ договорът за учредяване на право на преминаване да се впише по партидата на служещия и обслужвания имот; Съответно как ще се реши въпросът с конкуренцията на права между приобретателя на право на преминаване, което не е вписано нито по имотна, нито по персонална партида, и приобретателя на служещия имот, чието право на собственост е вписано по персоналната партида на прехвърлителя и на новия собственик; Какво е значението на вписването, съответно невписването в помощните партиди на имот с номер по кадастрална карта, след като за съответния район е изготвена и влязла в сила кадастрална карта към момента на извършване и на двете сделки; В тази хипотеза има ли и какво значение отразяването на твърдяното право на преминаване в кадастралните регистри, касаещи поземления имот; При какви условия е налице оповестително действие на вписването, съответно действието му по чл.113 ЗС към датата 13.09.2019 г. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Тя произтичала от нарушаването на императивната разпоредба на чл.192 ЗУТ, изискваща правото на преминаване да се учредява с договор, а не с едностранно волеизявление. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК било налице поради това, че въззивният съд не обсъдил всички доказателства по делото и по-конкретно данните, че ищецът има възможност да осигури достъп до имотите си и по друг начин, а не през имота на жалбоподателя, като не били изложени мотиви по този въпрос. Отделно от това не било преценено, че жалбоподателят не е извършил неоснователно действие, с което да пречи на ищеца да упражнява свое съществуващо право на преминаване. Ответникът в производството „Агролес голд“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗСПЗЗ, което е достъпно за касационен контрол независимо от цената на иска. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд не е нарушил практиката на ВКС при тълкуването на процесния договор, оформен в т. III от нотариалния акт № 67/13.09.2019 г. Спорната клауза е тълкувана при търсене на действителната воля на страните, във връзка с основния договор за покупко-продажба на имоти № 69078.150.52 и № 69078.150.54, които се явяват господстващи спрямо имота, за който се учредява право на преминаване. По този начин съдът е действал в съответствие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС - решение № 60079 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 105/2020 г., I т. о. и решение № 50116 от 18.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1247/2021г., I т. о. Не е налице и противоречие с ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Задължението на съда в определени случаи да се произнесе служебно по нищожността на правни сделки или отделни клаузи в тях в случая не възниква, след като липсват данни за нищожност на учреденото право на преминаване през имот 69078.150.53. Обжалваното решение не противоречи и на практиката на ВКС, изискваща от въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, които са от значение за изхода на делото. Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по групата въпроси, които са свързани с вписването на учредено право на преминаване. Тези въпроси настоящият състав уточнява съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2023 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Как се извършва вписване на договор по чл.192 ЗУТ за учредяване на право на преминаване при действащата персонална система на вписванията, за да бъде той противопоставим на последващи приобретатели на имота. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото. Налице е и изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на практика на ВКС по този въпрос. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,