Определение № 334 от 07.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1242/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АСКЛЕПИЙ“ ООД срещу решение № 260004/11.09.2020 г. по в. т. д. № 198/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение на Окръжен съд Стара Загора № 568/11.12.2019 г. по т. д. № 156/2019 г. за прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК. В касационната жалба се излагат съображения, че Апелативен съд Пловдив е постановил недопустимо, евентуално неправилно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи изясняване на делото от фактически страна. Съдът не е събрал доказателства за възможността на дружеството да изплати ликвидационен дял на съдружника длъжник. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира се следния въпрос, който според касатора е включен в предмета на делото и е обусловил мотивите на въззивната инстанция: „Когато пасивите превишават активите, респ. дружествените дялове на съдружниците, включително на съдружника длъжник, може ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК да бъде уважен?“ Сочи се, че по този въпрос въззивната инстанция се е произнесла в отклонение от формирана по реда на чл. 290 ГПК казуална практика, а именно: решение № 100/2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 149/2016 г. по т. д. № 1747/2014 г. на II ТО, решение № 178/2016 г. по т. д. № 2316/2014 г. на II ТО на ВКС. При изложените доводи от касатора се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а делото върнато за ново разгреждане от друг състав на Апелативен съд Пловдив с указания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за изясняване на въпроса какво е финансовото състояние на дружеството. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация В. Д. Ш. не е депозиран отговор. Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да потвърди първоинстанциоинното решение, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът В. Д. Ш. има изискуеми парични вземания към А. Я., съдружник в „АСКЛЕПИЙ“ ООД. За принудително реализиране на вземането си кредиторът е насочил изпълнение спрямо притежаваните от длъжника дружествени дялове, съответно е бил наложен запор върху тях от съдебен изпълнител. Задълженията не са погасени, поради което до дружеството е изпратено изявление за прекратяване участието на длъжника. От връчване на съобщението до предявяване на исковата молба е изтекъл период повече от три месеца, след което ищецът е бил овластен да предяви иска по чл. 517, ал. 3 ГПК. Ответното дружество не е депозирало отговор, а в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд е заявило становище, че не оспорва задължението на Я. към ищеца. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанцонния, че по делото не е доказано изплащане на дълга в полза на ищеца кредитор, както и не е доказано, че дружеството е изплатило по сметка на съдебния изпълнител припадащата се част от дела на съдружника длъжник, определена съгласно правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ. За неоснователни е намерил възраженията на въззивника, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като останалите съдружници не са получили изявление за прекратяване на дружеството. Посочил е, че цитираната в жалбата норма на чл. 517, ал. 2 ГПК не намира приложение в конкретната хипотеза, доколкото урежда насочване на изпълнение спрямо дружествен дял на неограничено отговорен съдружник. Като правно ирелевантни решаващият състав е преценил възраженията относно бъдещо ликвидационно производство поради обстоятелството, че то се явява извън предмета на исковото по чл. 517, ал. 3 ГПК. Не са налице сочените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационно обжалване. При извършената от касационната инстанция проверка, която и служебно се дължи, не се установяват пороци на въззивното решение, които да обуславят неговата недопустимост. Не е мотивирано от касатора основанието по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, а то само декларативно е посочено. Въпреки това, при проверка на въззивното решение настоящият състав не установява порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието му. Не е допуснато прилагане на законова норма в нейния противоположен смисъл, или на такава, която не представлява част от обективното ни право. Не се установява и драстично нарушаване правилата на формалната логика или нарушаване на основополагащи за производството процесуални принципи. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това следва да бъде посочено, че правото на касационно обжалване не е средство за преодоляване на пропуските на страната в процесуалната й стратегия по защита срещу предявения иск. Формулираният от касатора материалноправен въпрос е в корелация с релевираното за първи път в касационната жалба възражение срещу основателността на иска, поради което следва да бъде отречено качеството му на правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той е в противоречие с процесуалното поведение на страната в развилото се пред Окръжен съд Стара Загора производство /заявено признаване на вземането, твърдяно от ищеца, и изразяване на готовност то да бъде платено/. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция, поради което и няма как въззивната инстанция да е процедирала неправилно като не е допуснала съдебно-счетоводна експертиза за установяване финансовото състояние на дружеството към датата, на която е прекратено членственото правоотношение на съдружника длъжник. По изложените съображения и при липса на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 2, предл. II и III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на обжалваното от „АСКЛЕПИЙ“ ООД въззивно решение. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение