Определение № 40 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7262/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Ш. срещу решение № 1219 от 25.06.2014 г. по в.гр.д.№ 676 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 717 от 26.02.2013г. по гр.д.№ 12191 от 2010 г. на Пловдивския районен съд, 13 граждански състав за осъждане на М. Т. Ш. да заплати на М. Г. Б. сумата 2 159,33 лв. и на Т. Г. Б. сумата 2 159,33 лв., представляващи стойността на направени от тях в един от делбените имоти подобрения през периода 1986-1994 г. Ответниците по жалбата М. Г. Б. и на Т. Г. Б. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия констатира, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение в частта му, която не подлежи на касационно обжалване: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. По настоящото дело касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта му, касаеща произнасянето само по два от обективно съединените по делото искове: 1. Иска на М. Г. Б. срещу М. Т. Ш. за осъждането й да заплати сумата 3 144,650 лв., представляваща стойността на направени в делбен имот подобрения и 2. Иска на Т. Г. Б. срещу М. Т. Ш. за осъждането й да заплати 4 716,80 лв., представляващи стойността на направени в делбен имот подобрения. Всеки един от тези искове е с цена под 5 000 лв., поради което на основание чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, подадената срещу въззивното решение по тези искове касационна жалба следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия