Определение № 169 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3201/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Б. и Р. М. Б. чрез техния пълномощник адв. И. К. срещу въззивно решение № 1594 от 04.05.2020 г. по в.гр.д. № 600/2019 г. на Окръжен съд-Благоевград. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота събраните пред първата инстанция доказателства, които налагат извод, че до 2000 г. имотът не е бил земеделска земя и едва след облагородяването му е бил годен за задоволяване на земеделски нужди, поради което не е попадал под действието на ЗСПЗЗ и по отношение на него визираният в чл. 19 ЗСПЗЗ способ за придобиване на право на собственост от общината не е бил налице. Поддържат също, че давността е допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК е направено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК поради очевидна неправилност, както и на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли да се приеме, че един имот е представлявал държавна земеделска земя, след като към момента на колективизацията бил безстопанствен и е нямал друг собственик. 2. Съществува ли забрана за придобиване по давност на имот- необработваема земя, който не е бил включен в ТКЗС, не е бил в регулация, не е представлявал горска територия както към момента на образуване на ТКЗС, така и към настоящия момент Ответната страна по касация Община Гоце Делчев не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалванато въззивно решение е потвърдено решение № 1928 от 14.06.2019 г. по гр.д. № 1106/2018 г. на Районен съд-гр. Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Б. и Р. М. Б. против Община Гоце Делчев иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Община Гоце Делчев, че на основание давностно владение ищците са собственици на недвижим имот, представляващ нива с площ 1.307 дка, находящ се в м. ”П./ К.”, в землището на [населено място], общ. Гоце Делчев, попадаща в имот № ... по картата на землището. Въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е представлявал земеделска земя, не е заявен за възстановяване по реда на този закон, не е бил част от горски фонд, и през 2008 г. е бил предаден на общината на основание чл. 19 ЗСПЗЗ и общината е придобила правото на собственост на основание посочената разпоредба. Оттук е направил извод, че независимо от упражняваното владение, ищците не са придобили имота по давност, тъй като към момента на влизане в сила на § 1 ДР на ЗДЗС не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок, а с цитираната разпоредба давността по отношение на имоти-частна общинска собственост е спряна до 3.12.2022 г. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси. Същите не са обусляващи изхода на делото и не са обсъждани от въззивния съд. Отговор на първия въпрос дава разпоредбата на чл. 6, ал.2 ЗС в редакция до изменението в ДВ 77/91 г., съгласно която вещите, които нямат друг собственик, са държавна собственост. Следователно, по отношение придобиването по давност на тези имоти ще бъдат приложими разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ЗДЗС, т.е. отговорът на поставения въпрос не би променил крайния резултат по делото, тъй като не може да доведе до извод за придобиване по давност от ищците на правото на собственост върху процесния имот. Вторият въпрос е формулиран общо, което не позволява на същия да бъде даден еднозначен отговор, доколкото същият не зависи от това дали имотът е бил включен в блок на ТКЗС или дали е бил в регулация, а от това дали бил собственост на държавата или на физическо лице. По настоящото дело данни, а и твърдения на ищците, че имотът е бил собственост на физическо лице, което е запазило собствеността си в реални, а не в идеални граници, няма. Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Тезата на жалбоподателите за очевидна неправилност на решението се основава на твърдението, че до 2000 г. процесният имот не е бил земеделска земя, поради което не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и следователно, по отношение на него разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ не намира приложение. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, т.3 ГПК е необходимо неправилността да е съществена до степен да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице, тъй като въпросът дали процесният имот е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ предполага да бъде направен анализ на събраните по делото доказателства, а извършването на такава проверка излиза извън обхвата на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи, че с оглед твърденията на ищците, заявени с исковата молба и поддържани пред двете съдебни инстанции по същество на спора, че процесният имот към 2000 г. е бил насипан с речни камъни, тъй като до него е коритото на река Янкулица, и събраните по делото гласни доказателства, според които имотът е бил заливан от реката многократно, което е наложило ищците да изградят дига от речни камъни, дори да се приеме, че имотът не бил земеделски и не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, не може да се направи извод, че по отношение на него разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ДР на ЗДЗС не намират приложение, тъй като съгласно чл. 11, т.1 ЗВ/ ДВ бр. 67/99 г./ водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът