Определение № 3941 от 07.12.2023 г. на ВКС по д. № 2143/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна/АС/ по гр.д. №447/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният като частичен за сумата от 50 000 лв. / при пълен размер от 150 000 лв./ иск на касаторката срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, [населено място] с пр. осн. чл.226 КЗ, отм. за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на брат й С. П., настъпила на 9.05.16 г. при ПТП, причинено от застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност“ водач на лек автомобил. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Намира, че включените в предмета на спора правни въпроси: Кои лица от разширения кръг правоимащи притежават материалноправна легитимация да търсят обезщетение за неимуществени вреди от смърт на починал техен близък при ПТП? и Когато съдът не кредитира заключение на допусната за изясняване на въпроси от компетентността на вещо лице експертиза, следва ли да посочи причините, поради които не възприема заключението, както и евентуално с кои доказателства по делото не кореспондира тя?- са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. Включените в предмета на спора правни въпроси: Релевантни ли са към изискването за изключителност на близостта в отношенията на търсещия обезвреда и починалия в ПТП по см. на ТР №1/18 г. на ОСГТНК при предявен иск с пр. осн. чл.226 КЗ, отм. факти като: разделно живеене на търсещия обезвреда и пострадалия в различни населени места; търсещият обезвреда и пострадалият са имали свои семейства; липсата на пряка зависимост от грижи и издръжка помежду им? и Следва ли във всички случаи претендиращият обезвреда за неимуществени вреди в резултат на ПТП с иск по чл.226 КЗ правоимащ от разширения кръг по см. на ТР №1/2018 г. ОСГТНК да доказва конкретни житейски обстоятелства, поради което привързаността между него и пострадалия е станала толкова силна, че се приравнява на тази на лицата от най-близкия кръг – съпруг, родители, дете – или е достатъчно да бъде доказано по несъмнен начин проявлението на вредите в емоционалната сфера на претендиращия обезвредата им? – според касатора за от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по тях не е формирана съдебна практика. Евентуално, ако въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване на сочените осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, касаторът моли то да бъде допуснато до обжалване поради очевидна неправилност на осн. чл.280, ал.2 ГПК, без да обосновава конкретно наличието на този тежък порок. По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата е преживяла тежко загубата на своя брат като страданието не е преработено до момента. Установено е, че двамата са били силно емоционално привързани като деца, а и след това са поддържали постоянен контакт. Независимо от това, отношенията им не надхвърлят характерните и типични за обществото при тази родствена връзка. Липсват онези обективни житейски събития/обстоятелства/, които да свидетелстват за чрезмерна, изключителна привързаност между брат и сестра, съответно за интензитет на понесената болка и страдание от смъртта на единия, които надхвърлят обичайното. Типичната за обществото ни връзка между брат и сестра се проявява обичайно в загриженост, взаимопомощ, обич, разбирателство и уважение. Именно такива отношения установяват събраните доказателства. Те обаче не са достатъчни за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно приетото в цитираните две постановления на ВС – ППВС №4/61 г. и ППВС №5/69 г.. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК не допуска обезвреда на моралните вреди, понесени от родственик, които не надхвърлят общоприетите. Тълкувателният акт допуска покритие само на онези болка и страдание, които могат да се характеризират с продължителност и интензитет над обичайния. Според въззивния съд в случая не се установява претърпените от ищцата вследствие на застрахователното събитие силни болки и страдания да надхвърлят нормално присъщите при подобни събития. Установената родствена връзка не е достатъчна за присъждане на обезщетение, както не е достатъчна и установената привързаност и обич между брата и сестрата. Установените отношения между двамата приживе не надхвърлят нормално присъщите за съответната връзка. Описаното от психолога депресивно състояние на ищцата не е резултат единствено от загубата на брат й, а се дължи на съвпадение на еднопосочно действащи причини, вкл. характер на ищцата, темперамент, раздяла с втория съпруг и баща на малкото им дете, неудовлетвореност и загуба на мотивация. Ищцата е напуснала бащиния си дом, в който е живял и продължил да живее починалият неин брат, още на 20 годишна възраст. Изградила е самостоятелен живот в друг град; има свое семейство; не е била зависима от грижата на брат си и обратното. Изградените между тях отношения не надхвърлят типичните за обществото ни. По тези съображения според въззивния съд, в настоящия случай няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, като се признае на ищцата материалноправна легитимация по иска за обезщетение. Затова претенцията й е отхвърлена като недоказана и неоснователна. При данните по делото първите два от поставени от касатора правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Изводът на въззивния съд за липса на материалноправна легитимация у ищцата съответства на приетото в ТР №1/21.06.18 г. ОСГТНК и сочените в изложението към въпроса решения по чл.290 ГПК. В ТР е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Именно на неустановеността на такава особено близка връзка между ищцата и починалия неин брат/съществуването на особено близка привързаност, при която смъртта на единия родственик причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния – р. по т.д. №670/17 г. на първо т.о. на ВКС/ се е позовал въззивният съд при формиране на изводите си за неоснователност на иска. Въззивният съд не е отрекъл установената от психологическата експертиза дълбоко емоционална връзка между ищцата и починалия неин брат и непреработената скръб от загубата му, свързана с дългосрочна физическа и психо-социална дисфункция. След обсъждане на заключението заедно с другите доказателства по делото на осн. чл.202 ГПК, съдът мотивирано/ р. по гр.д. №1271/15 г. на трето г.о. на ВКС/ е приел, че описаното от в.л. – психолог депресивно състояние на ищцата не е причинено единствено от загубата на брат й, а от съвпадение на еднопосочни негативно действащи й причини, посочени по-горе. Или изводите на въззивния съд по първите два въпроса не противоречат на практиката на ВКС, поради което не е налице осн.по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не се установява и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК във връзка с останалите два поставени от касатора въпроси. Те са разработени в практиката на ВКС. Така в р. по т.д. №2045/22 г. на първо т.о. на ВКС е прието, че за да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г. ), в частност на братя и сестри за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са доказали, че поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, като житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, както и че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид родствена връзка. Това принципно разрешение е конкретизирано и онагледено в практиката на ВКС - с р. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. обезщетение е присъдено на брат, грижил се за сестра си от малка (родителите им работили в чужбина), така че отношенията брат-сестра наподобявали тези на родител – дете, при смърт на сестрата, настъпила в изключително млада възраст – 18 годишна; по т. д. № 755/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. ищцата е сестра в много млада възраст /14 г. /, получила в резултат на претърпяната загуба на по-голямата си сестра психическо разстройство с депресивна рецидивираща симптоматика; по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. ищци са братя и сестри, които са били единствено семейства на починал техен брат и последният системно ги подпомагал материално. По настоящото дело въззивният съд, следвайки посочената по-горе практика, след преценка на събраните по делото доказателства е приел, че не са установени такива изключителни обстоятелства на близост в отношенията на ищцата и починалия й брат. Не се установява и соченото от касатора /без да е мотивирано/ осн. по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Въззивното решение, с оглед изложеното по –горе съответствие със закона и практиката на ВКС, не е постановено извън или против приложимия закон, не е явно необосновано - в грубо противоречие с правилата на формалната логика, или постановено при явно несъобразяване със становищата и доводите на страните в процеса/опр. по ч.гр.д. №2065/23 г. на първо г.о. на ВКС/. Не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.