Определение № 412 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. А., чрез адвокат Пл.Г., срещу решение № 465 от 04.12.2019 г. по в.гр.д.№ 612/2019 г. на Окръжен съд- Русе, с което е потвърдено решение № 922 от 28.05.2019 г. по гр.д.№ 8039/2018 г. на Районен съд-Русе, с което К. А. А. е осъден, на основание чл.109 ЗС, да възстанови изградените в двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], в поземлен имот с идентификатор ..... по одобрената кадастрална карта на града, канализационни връзки, като заусти хоризонталния етажен отводнителен канал на жилището на първия етаж, собственост на Л. Л. У., във вертикалния канализационен щранг на сградата, след като направи отвор през общата стена на мазетата на страните и включи хоризонталния канал на първия етаж във вертикалния канализационен щранг, при условие, че Л. Л. У. осигури достъп до имота си за извършването на необходимите ремонтни дейности по възстановяването.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилно преценена доказателствена тежест и неразглеждане на всички доводи и възражения на ответника по иска, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на чл. 109 ЗС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Ответната страна по касационната жалба Л. Л. У., в депозиран отговор, изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано, че страните са собственици на жилищни обекти, находящи се в двуетажна жилищна сграда в [населено място], [жк], [улица], като ищецът е придобил собствеността върху апартамента на първия етаж от Н. Р. Л. и М. М. Л. чрез договор за покупко-продажба от 24.03.2016 г., а ответникът е наследник на предишния собственик на апартамента на втория етаж – А. К. А.. Къщата е построена през 1962 г., съобразно действащите тогава строителни правила и норми, в който смисъл са заключенията по приетите съдебно-технически експертиза. С влязла в сила присъда № 135/01.11.2016 г. по НОХД № 533/2016 г. по описа на Р. наследодателят на ответника е признат за виновен в това, че на 16.05.2014 г. ,в [населено място], самоволно, не по установения от закона ред - чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 31 ЗС и чл. 116 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации на МРРБ, осъществил едно оспорвано от другиго – Н. Р. Л., свое предполагаемо право - да прекъсне канализационното отклонение към имота на Н. Р. Л., находящ се на адрес: [населено място], [улица], ет.1, поради което и на основание чл. 323, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК му е наложено наказание “пробация”, чрез прилагане на пробационни мерки. Към 2014 г., преди нарушението, хоризонталният отводнителен канал на първия етаж е бил заустен към вертикалния канализационен щранг чрез отвор в мазето на ответника, чрез У-елемент, а хоризонталната канализация от втория етаж е заустена във вертикалния канализационен щранг посредством каменинов У елемент под тавана на първия етаж на ищеца. Наследодателят на ответника е прекъснал участъка от общата за сградата канализация, преминаващ през мазето му, като го е засипал с камъни и цимент, и е прекарал отходния канал от собствения си втория етаж на сградата към съществуващата канализация чрез външна тръба. Това принудило праводателя на ищеца Н. Л. да направи септична яма в двора на къщата, за да може да използва жилището. Въз основа на ангажираните от страна на ищеца У. гласни доказателства, както и от приетите по делото три съдебно-технически експертизи е прието за установено, че към момента У. е лишен от възможност да има достъп до градската канализационна мрежа от жилището си, както и че съобразно Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни В и К инсталации за един имот се предвижда едно отклонение за водопровод и едно отклонение за канализация към градската инженерна мрежа, което прави невъзможно проектиране и изграждане на друго отклонение (наред със съществуващото) за канализация към градската канализационна мрежа от същата сграда. Въз основа на даденото пред първоинстанционния съд заключение на тричленната СТЕ е прието, че към момента на изготвяне на заключението не е нарушен вертикалният канализационен щранг (засипването с камъни и цимент е отстранено), но е нарушено заустването на хоризонталните отклонения в него и за двата етажа, като за първия етаж отходните води се отвеждат в септична яма. Вертикалният канализационен щранг, който е предназначен да обслужва цялата сграда, минава през двата етажа, слиза в мазето собственост на ответника и оттам се отвежда извън сградата посредством сградно канализационно отклонение.

По спорния между страните въпрос относно начина на заустване на хоризонталния етажен отводнителен канал от етажа на ищеца във вертикалния канализационен щранг на сградата е прието, че това трябва да стане, като се направи отвор през общата стена на мазетата на двете жилища, по който начин ще се възстанови предишното фактическо положение, в какъвто смисъл са заключенията на едноличната и тричленна съдебно-технически експертизи, приети при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.

За недоказани са приети твърденията на ответника, че причината баща му да прекъсне вертикалния щранг са били извършени от предходния собственик на първия етаж Л. преустройства – прието е, че по делото не са ангажирани никакви доказателства какви са били тези преустройства, в кой момент от построяването на сградата са извършени, какъв е бил техният обем, дали праводателят на ищеца е променял съществуващо при построяване на сградата свързване на хоризонталния отводнителен канал на първия етаж към вертикалния канализационен щранг без съгласие на наследодателя на ответника и по какъв начин и т.н. Не са споделени доводите на ответника, че не следва да се възстановява предишното положение, а етажният отводнителен клон на първия етаж в имота на ищеца следва да бъде изпълнен от пластмасови тръби, вградени или открити над междуетажната плоча, за да се спазят изискванията на Наредба № 4/2005 г. на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на сградните водопроводни и канализационни инсталации. В тази връзка е прието, че В и К инсталацията в сградата е изградена 1964 г., когато наредбата не е действала, нито е доказано някой от праводателите на ищеца да е извършвал неправомерни промени на канализацията на жилището на първия етаж при действието на наредбата. Съдът не е кредитирал приетата във въззивното производство експертиза, тъй като съдържа единствено правни изводи, неподкрепени от данните по делото и заключението е основано единствено на предположения.

От правна страна въззивният съд е мотивирал основателността на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС по съображения за създадено от наследодателя на ответника и поддържано от последния състояние, което създава пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост върху притежавания от него недвижим имот според предназначението му. Ищецът е собственик на жилището на първия етаж и към настоящия момент е лишен от достъп до градската канализационна мрежа от жилището си, като това посегателство върху правото му на собственост е осъществено от наследодателя на ответника. Ответникът, макар и последващ приобретател на имота на втория етаж, е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 109 ЗС, доколкото същият поддържа състоянието, породено от извършеното от наследодателя му неоснователно действие, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху жилищния обект на първия етаж. Възраженията на ответника за основателност на действията му са счетени за недоказани. Посочено е, с позоваване на решение № 266 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 365/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., че когато правото на собственост върху вещта е придобито при вече изградена инсталация, от съществено значение при преценка основателността на иска по чл. 109 ЗС е наличието на обстоятелства, които да водят до извод за пречки да се осъществяват правата на собственика в пълен обем от самото наличие на вече изградената инсталация, а не от факта на нейното изграждане. Посочено е, че с придобиването на отделен обект в сграда - етажна собственост собствениците, по разпореждането на закона, придобиват и съответната идеална част от общите части на сградата, примерно изброени в чл. 38, ал. 1 ЗС, сред които стълбите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби. Приета е за правилна и основана на заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, преценката на първостепенния съд относно начина, по който следва да се заусти хоризонталният етажен отводнителен канал на първия етаж във вертикалния канализационен щранг на сградата, при отчитане на обстоятелството, че за това е необходимо кредиторовото, т. е. на ищеца, съдействие. Прието е, че произнасянето относно начина на изпълнение не е недопустимо.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1. Допустимо ли е етажен собственик да извърши преустройство на канализационната система в собствения си имот, като премахне заустването в общия вертикален щранг и я разположи под общата подова плоча между първия и избения етаж на сградата, в неговото и на другия етажен собственик избени помещения, чрез изграждане на канализационно отклонение, преминаващо през преграждащата двете мазета обща стена, без знанието и съгласието на собственика на чуждото мазе.

2. Следва ли да се уважи негаторният иск по чл.109 ЗС при положение, че ищецът е закупил имота в състояние, при което отвеждането на отпадните води е реализирано чрез канално отклонение в септична яма, а искането му е да се изгради нова инсталация за отвеждането на водите и включването й чрез канално отклонение в чужд обект на собственост (чуждо мазе), без съгласието на собственика на обекта.

3. Съществуващото отвеждане на отпадните води от имота на ищеца чрез канално отклонение в септична яма към момента на придобиването му дава ли възможност на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота според неговото предназначение – да го ползва за жилище, да се разпорежда с него.

4. Когато етажен собственик прекъсне самоуправно незаконно изградена канализация на друг етажен собственик в собствения му имот и бъде осъден за това самоуправно действие, следва ли да бъде задължен да осигури достъп през имота си за възстановяване на прекъснатата инсталация, ако това действие засяга правото му на собственост по недопустим начин и противоречи на материалния закон, регламентиращ реда и правилата за разполагане и изграждане на такъв род инсталации в сграда в режим на етажна собственост.

Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с решение № 116 от 03.11.2016 г. по гр.д.№ 1432/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 946/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 424 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 1482/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., т.3 от тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се аргументира по каква причина и с какво разглеждането на поставените въпроси ще допринесе за развитието на правото и точното приложение на закона.

Първият въпрос е поставен във връзка с приетото от въззивния съд за недоказано възражение на ответника, че праводателят на ищеца е извършил неправомерни преустройства и свързване на хоризонталния отводнителен канал на първия етаж без съгласието на наследодателя на ответника, заради което последният през 2014 г. е запушил вертикалния канализационен щранг и прекъснал канализационното отклонение на първия етаж до същия. Въпросът не кореспондира с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка – съдът е приел, че по делото не са ангажирани никакви доказателства някога да са извършвани някакви преустройства, касаещи канализацията на първия етаж, от праводателя на ищеца, какви са били тези преустройства, в кой момент от построяването на сградата са извършени, променяно ли е първоначално съществуващата ВиК инсталация от праводателя на ищеца без съгласието на наследодателя на ответника и т.н. На следващо място, отговорът на въпроса изисква обсъждане на събраните по делото доказателства, а не принципно разрешение на правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма. По съществото си въпросът представлява оплакване за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, представляващо касационно основание за неправилност по чл. 281 ГПК, неподлежащо на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, тъй като обсъждането му би било свързано с несъвместима с това производство конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства и на правилността на въззивното решение.

Вторият и третият въпрос също не съответстват на установените по делото факти и по съществото си представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като съдържат оплакване за незаконосъобразност на извода, че съществуващото отвеждане на отпадните води от апартамента на ищеца в септична яма му създава пречки по смисъла на чл. 109 ЗС да упражнява правото си на собственост върху обекта (да го ползва като жилище и да извършва разпоредителни сделки със същия имот), както и на извода, че поддържането на това състояние от ответника по иска и непредоставянето на достъп до участъка от общата канализационна инсталация, преминаващ през мазето му, за заустване на хоризонталния отводнителен канал на жилището на първия етаж, не е неправомерно. Фактическите и правни изводи на съда са обусловени от конкретната преценка на установените по делото факти и обстоятелства и от събраните по делото доказателства. Доводите на касатора в тази връзка касаят съществото на спора и не подлежат на обсъждане в настоящото производство по чл.288, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в което се извършва преценка не на правилността на решението, а за наличие или липса на противоречие с практиката на ВКС по поставен от касатора правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Отделно от горното, вторият въпрос предпоставя търсената с иска по чл. 109 ЗС защита да е свързана с изграждане на нова инсталация за отвеждане на водите през чужд имот, каквито не са обстоятелствата в настоящия казус, в който предявеният негаторен иск е за възстановяване на обща сградна инсталация в състоянието отпреди неоснователното въздействие, поддържано от ответника, при съобразяване с начина и времето на построяване на сградата.

Четвъртият поставен от касатора въпрос също не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Въпросът не е обусловил изводите на съда, касаещи основателността на иска по чл. 109 ЗС (не е обусловил извода, че претенцията на ищеца за осъждане на ответника да възстанови прекъснатия от наследодателя му достъп на хоризонталния отводнителен канал от жилището на ищеца към вертикалния канализационен щранг на сградата), а касае начина по който това да стане (дали възстановяването на достъпа да се осъществи чрез възстановяването на състоянието отпреди неоснователното въздействие или по друг начин). От друга страна, по делото няма никакви данни, от които да се направи извод, че съществуващото преди неправомерното прекъсване свързване на хоризонталния отводнителен канал от жилището на ищеца към вертикалния канализационен щранг на сградата „по недопустим начин засяга правото на собственост на ответника“ върху жилищния обект или избеното помещение.

Поради отсъствие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се обсъжда дали са осъществени допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Независимо от това, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се посочи, че въззивното решение не противоречи на посочената и представена от касатора практика на ВКС.

Решение № 116 от 03.11.2016 г. по гр.д.№ 1432/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., съставлява неотносима съдебна практика, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка и има предвид съвсем различна хипотеза – на недопустимост на иск по чл.109 ЗС, когато с него се цели да се задължат собствениците на обекти в сграда етажна собственост да вземат решение за изменение на съществуващи или прокарване на нови инсталации в сградата, което решение законът предоставя на тяхната воля (липсата на съгласие от страна на етажните собственици не може да бъде преодоляна с иска по чл. 109 ЗС). В настоящия случай не се касае за прокарване на нова или изменение на съществуваща обща ВиК инсталация, а за възстановяване на неправомерно прекъснато от наследодателя на ответника канализационно отклонение от жилищния обект на първия етаж към общата ВиК инсталация и неправомерно поддържане на това състояние от ответника.

С решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г. на ВКС, II г. о., е разрешен правният въпрос за възможността да се разгледа и уважи иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, без да се изследват действията, с които се пречи на упражняване на правото на собственост върху общи части. Прието е, че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, ищецът следва да установи кое е действието, което препятства упражняването на правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. В тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, е разяснено, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В решение № 424 от 1. 12. 2010 г. по гр. д. № 1482/2009 г. на ВКС, 2 г.о., е прието, че искът по чл. 109 ЗС би бил неоснователен тогава, когато не се въздейства негативно върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота – да го ползва по предназначение и да се разпорежда с него. В решение № 782 от 5. 07. 2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на ВКС, 1 г.о., е прието, че навлизането на част от сграда (в коментирания в решението случай - стреха) в чужд имот без съгласието на собственика винаги съставлява неоснователно действие, освен ако собственикът на имота не е дал изрично съгласие за това. Изводите на въззивния съд в мотивите към обжалваното решение не противоречат на изразените в цитираните решения становища по обсъдените в тях правни въпроси. А преценката за начина, по който следва да бъде отстранено нарушението, е обусловена от състоянието на имота отпреди нарушението, което е определило съдържанието на дължимото от ответника поведение при уважаване на предявения срещу него иск, и е базирана на становищата на експертите, изразени в заключенията на съдебно-техническите експертизи.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото жалбоподателят К. А. А. следва да бъде осъден, на осн чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. Л. У. сумата 780 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,