Определение № 50564 от 28.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2020/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Т. Т., представляван от адв. Й. Д. и адв. М. Д., срещу решение № 639 от 14.06.2021г. по в.т.д. № 652/2021г. на Софийски апелативен съд, 12 състав в частта, с която е потвърдено решение от 08.12.2020г. по гр.д. № 180/2019г. на Окръжен съд – Враца в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 90 000 лева до 120 000 лева.

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че определеното обезщетение в размер на 90 000 лева е занижено и несправедливо, тъй като не съответства на претърпените от него вреди. Твърди, че въззивният не се е съобразил с указанията, дадени в т.11 ППВС 4/1968г., като не е отчел всички релевантни обстоятелства, в това число не е съобразил, че след настъпилото ПТП вече не може да работи тежък физически труд, какъвто е упражнявал преди това и който е бил основният му източник на издръжка. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. При определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания и съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и негативни промени в ежедневието на ищеца, следва ли решаващият по делото съдебен състав да вземе предвид и трудовата заетост на пострадалия от преди деликта и невъзможността на същия да упражнява същата професия или дейност след осъществяването му (на деликта)?

2. При определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания и съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и негативни промени в ежедневието на ищеца, има ли решаваща роля възрастта на ищеца? В случай че такава е налице, при по-млада или при по-зряла възраст се определя по-високо по размер обезщетение?

3. Кои са конкретните факти и обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие увреждане на здравето на пострадалия ищец?

Касаторът твърди, че е налице противоречие с решение № 136 от 15.10.2015г. по т.д. № 2130/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 2407 от 16.10.2018г. по в.гр.д. № 711/2018г. на САС, 8 състав.

Ответникът ЗК „Лев Инс” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е пострадал в резултат от причинено на 25.12.2016г. по вина на Н. Н. ПТП, като механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача, телесните увреждания на пострадалия и причинната им връзка с произшествието са установени по реда на чл. 300 ГПК и от събраните по делото пред първата инстанция доказателства и не са спорни пред настоящата инстанция. Намерил е за безспорна и липсата на съпричиняване от страна на пострадалия.

Въззивният съд е приел, че при настъпилото ПТП ищецът е получил травматично разкъсване на слезката, довело до оперативното ѝ отстраняване, травматично разкъсване на черния дроб и стомаха и кръвоизлив в коремната кухина; счупване на костите на лява предмишница (лъчева и лакътна) в средна трета; счупване на 6 и 7 леви ребра по една и две линии; лявостранна белодробна контузия с наличие на кръв и въздух в лявата половина на гръдната кухина. Взел е предвид, че ищецът е бил хоспитализиран по спешност в МБАЛ Враца, където е опериран, като е отворена коремната кухина, отстранена е слезката, зашити са черен дроб и стомах, а течността в левия бял дроб е евакуирана чрез торакоцентеза. Посочил е, че непосредствено след изписването му от хирургичното отделение на болницата ищецът е постъпил в ортопедичното такова, където е била оперирана счупената му лява предмишница чрез открито наместване на костите и метална фиксация. Съобразил е, че постоперативните периоди са протекли гладко, без усложнения, като общият възстановителен период е бил около седем месеца - престоя в болницата и до 6 месеца след това; ищецът е изпитвал интензивни болки през значителна част от него и е търпял неудобство от необходимостта от ежедневна чужда помощ за хигиенното и битовото си обслужване близо 3 месеца след операциите. Посочил е, че близо три години и половина след инцидента, при извършения от в.л. д-р Комитски преглед, ищецът е напълно възстановен от получените счупвания на ребра и предмишница и не са налице остатъчни явления от тези травми - няма дефицит на активните и пасивните движения на крайниците, прогнозата е благоприятна. По отношение на остатъчните явления от останалите травматични явления въззивният съд е взел предвид, че според вещото лице те „в общи линии са отшумели“. Съобразил е показанията на свидетеля И., според които ищецът продължава и понастоящем да се изморява бързо и лесно и е ограничен да извършва само по –лека физическа работа, и поради това е приел, че макар загубата на слезката да не е функционален проблем, тя е довела до характерни продължителни неблагоприятни последици при ищеца - след отстраняването на далака човешкото тяло има дълъг процес на възстановяване, през който е необходимо спазване на определена диета и щадящо физическо натоварване и който е придружен от намален имунитет.

Въззивният съд, като е отчел броя и вида на травмите (преобладаващо животозастрашаващи – разкъсването на слезката, на черния дроб и стомаха, кръвоизлива в коремната кухина и плевралния излив); хоспитализацията за около 14 дни; наличието на три оперативни интервенции; сравнително продължителния общ възстановителен период – до 7 месеца; времето, в което болките и страданията са търпени и техния интензитет; обстоятелството, че затруднението в битовото обслужване на ищеца е било за сравнително дълъг период, както и че макар функционалното възстановяване да е пълно, загубата на слезката поставя ищеца в състояние на повишен здравословен риск и намалява възможността му за пълноценно физическо натоварване, постижимо иначе предвид младата му възраст– 20 години към датата на ПТП, е намерил за справедлив размер на обезщетението такъв от 90 000 лева.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставените от касатора материалноправни въпроси, отнесени към мотивите на въззивния съд, са свързани с преценката на критериите, въз основа на които се определя размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, и следователно са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По въпросите не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил от формираната постоянна практика, като е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд е изложил съображения, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с тежестта на причинените на ищеца увреждания, вида и продължителността на проведеното лечение, и противно на твърденията на касатора, е отчел и възрастта на ищеца при настъпване на процесното ПТП, както и състоянието на повишен здравословен риск и намалената възможност на ищеца за пълноценно физическо натоварване поради загубата на слезката. Следователно въззивният съд е съобразил последиците от настъпилото увреждане по отношение на способността на ищеца да извършва дейност, изискваща физическо натоварване, а евентуалната му невъзможност в резултат на причинените телесни увреждания да упражнява професията си е относима към преценката за претърпени имуществени вреди поради нереализиран доход, каквито не са предмет на настоящото дело. Различието в размера на обезщетението, определено в обжалваното решение, и обезщетенията, определени в посочените от касатора съдебни решения, е обусловено от специфичните факти по всяко от делата, а не от дадено различно разрешение на релевантните материалноправни въпроси. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Наличието на формирана постоянна практика по приложението на чл.52 ЗЗД обуславя извод за отсъствие и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Отделно, касаторът не е заявил обстоятелства, относими към очертаните хипотези на очевидна неправилност на атакувания акт.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не се дължат, тъй като такива не се претендират.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение