Определение № 4800 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 763/2024 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. Н. срещу определение на Добрички окръжен съд № 718 от 11.09.2023 г. по гр.д.№ 839/ 2022 г., с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 85 от 20.03.2023 г. в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че производството, по което е осъден да заплати разноски на А. Х. Б., било разгледано два пъти на първа инстанция, след като с решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 654/ 2021 г. било обявено за нищожно решение на Тервелски районен съд по гр.д.№ 143/ 2020 г. При новото разглеждане на спора от Тервелски районен съд /гр.д.№ 25/ 2022 г./ неправилно били присъдени разноски и за въззивното производство по гр.д.№ 654/ 2021 г. Това производство обаче приключило с недопустим съдебен акт, тъй като, макар да обявил първоинстанционното решение по делото за нищожно, въззивният съд преди това приел, че то е постановено по нередовна искова молба. Ищецът нямал вина за допуснати от съда грешки, затова разноски за първото въззивно производство не били дължими и неправилно при второто разглеждане на делото от Тервелски районен съд били присъдени. Поради това моли определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, да бъде отменено и исканото изменение да бъде допуснато. Представя изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с формулирани правни въпроси. Ответната по частната жалба страна А. Б. не взема становище. Съдът не обсъжда доводите на частния жалбоподател относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като обжалването пред настоящата инстанция не е касационно. Обжалваният акт е определение, постановено за първи път от въззивен съд, изрично предвидено от закона като обжалваемо /чл.274 ал.1 т.2 ГПК/. Функционално компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховният касационен съд, защото той е инстанцията, контролираща решението, чието изменение в частта за разноските се иска, но ВКС не разглежда спора по правилата за касационното производство /чл.274 ал.3 ГПК/, а по общите правила на чл.274 и сл. ГПК. Затова е безпредметно да се обсъжда налице ли са условията по чл.280 ал.1 ГПК. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Основното производство е образувано по искова молба на М. Т. Н. срещу А. Х. Б., предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с обща цена 46 761,80 лв. С решение на Тервелски районен съд по гр.д.№ 143/ 2020 г. част от исковете били уважени, други отхвърлени. С решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 654/ 2021 г. това решение било обявено за нищожно, постановено било делото да се разгледа отново от първата инстанция, която да се произнесе и по отговорността за разноски за двете инстанции. Въззивното решение не е било обжалвано от страните и влязло в сила. С решение на Тервелски районен съд по гр.д.№ 25/ 2022 г. част от исковете били уважени, други отхвърлени. По жалба на ищеца срещу това решение било образувано гр.д.№ 839/ 2022 г. на Добрички окръжен съд, приключило с решение № 85 от 20.03.2023 г. С въззивното решение частично било отменено решението на първата инстанция и били уважени две претенции на ищеца, в останалата част обжалвания акт е потвърден, като е в съответствие с изводите на въззивния съд е преразпределена отговорността за разноските по делото. Ищецът е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските по съображения, изложени и в настоящето производство – че не се дължат разноските, направени по гр.д.№ 654/ 2021 г. на Добрички окръжен съд. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд отхвърлил искането. Приел, че отговорността за разноските за всички инстанции се разпределя с крайния акт по спора, че тя е обективна и че разноските са изчислени правилно, с оглед изхода от спора. Определението е законосъобразно. Частният жалбоподател излага пред настоящата инстанция същите доводи, които е формулирал и в искането си по чл.248 ал.1 ГПК пред въззивния съд. Тези доводи са получили правилен отговор в обжалваното определение. Решението на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 654/ 2021 г., с което е било обявено за нищожно решение на Тервелски районен съд по гр.д.№ 143/ 2020 г., не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. Затова е неоснователно искането на частния жалбоподател то да бъде обезсилено. Влезлите в сила актове на съдилищата не подлежат на контрол за допустимост и правилност. Неправилно е и схващането на жалбоподателя, че тъй като се касае за грешка на съда, разноски за това производство не следва да се разпределят. Както правилно е прието в обжалваното определение, отговорността за разноски е обективна и зависи изцяло от изхода на спора. От тази отговорност страната не може да бъде освободена на основание липса на вина. Неоснователно предизвикалата правен спор страна дължи разноските на страната, чието правно твърдение съдът е счел за основателно във всички случаи. Ако страната претендира, че плащането на тези разноски се дължи на виновно и противоправно поведение на друг правен субект, тя може да търси отговорност от него, но не може да се освободи от задължението да плати разноските на насрещната страна, чието правно твърдение е признато от съда за основателно. По изложените съображения Върховният касационен съд