Определение № 299 от 18.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1696/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частни жалби на А. Б. Д., М. Й. Д., [фирма] и [фирма] против определение № 1440 / 22.06.2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение по ч.т.д. № 1700 / 2012 год. с което е потвърдено определение № 153 / 10.01.2012 год. по ф.д.№ 529 / 2007 год. на Софийски градски съд, VІ т.о. ,16 състав за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на предявените от Г. Л. против [фирма] и последващо конституираните съответници - [фирма] и [фирма] искове, след предходно постановена отмяна на определението за конституирането на А. Д. и М. Д., като страни, при условията на главно встъпване / чл.181 ГПК отм./. Жалбоподателите, по идентични съображения, вкл. изложение на основания за допускане на касационното обжалване, оспорват правилността на определението за отмяна конституирането на главно встъпилите лица, излагайки доводи за противопоставено материално право спрямо всяка от страните по главното правоотношение. Основно се позовават на факта относно настоящия персонален състав на съдружниците на [фирма] и осъществяването на представителна власт за дружеството от лица - родственици по права линия и по сватовство на ищеца. Правният си интерес обосновават с установяване валидността на взетите от ОС на 29.05.2007 год. решения, със сила на пресъдено нещо по отношение акционерите с мажоритарен дял в капитала на [фирма], каквито се явяват Д. и Д.. Това е и „ материалното право „, което са противопоставили на страните в процеса, поради което оспорват изводите на въззивния съд, че предмет на исковете на главно встъпилите лица не е право или правоотношение, а факт. Оспорва се и извода на съда, че исковете на главно встъпилите лица не са предявени и срещу последващо конституираните в процеса, като ответници по исковете на Г. Л., дружества – [фирма] и [фирма]. В изложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателите поставят процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е акционерите с мажоритарен дял в едно дружество да защитят правата си спрямо акционер с миноритарен дял, предявил искове на основание чл.431 ал. 2 ГПК / отм./ ,чрез главно встъпване на основание чл.181 ГПК / отм./, при условие че след завеждане на исковата молба са настъпили промени в управлението на дружеството и ищецът и ответното дружество се явяват свързани лица, с еднопосочни интереси по предмета на спора ?. Въпросът е предявен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, при формално позоваване на нормата. Ответната страна - Г. Л. - не е взел становище по жалбите. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните касационни жалби са предявени в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по същите, настоящият състав съобрази следното: Ищецът - Г. Л. - е предявил обективно кумулативно съединени искове против [фирма], основаващи не на твърдението му, че ОС на дружеството от дата 29.05.2007 год. не е провеждано и не са вземани решенията, обективирани в протокол от същата дата, засягащи ищеца в качеството му на акционер, тъй като имат за предмет материализирана воля на ОС за извършване разпореждане с дружествените дялове на [фирма] в дружествата [фирма] и [фирма] / последните две реално осъществяващи търговска дейност и разпределящи печалба /, каквото е и последващо извършено, с придобиване акциите от А.Д. и М. Д., акционери в [фирма] наред с ищеца. По този начин е осигурено мажоритарното им участие в капитала на дружеството. С неколкоктратно оставяне производството без движение предявените от Г. Л. искове са окончателно уточнени с молба от 20.11.2009 год. / стр.129 по номерацията на първоинстанционното дело / и с изявлението му в с.з. от 08.06.2010 год., като такива с предмет: установяване нищожност на решенията на ОС на [фирма], обективирани в протокол от 29.05.2007 год., като липсващи / невзети / решения от ОС на същото дружество / чл.431 ал.2 вр. с чл.97 ал.1 ГПК отм. / и отмяна на решенията на СГС по фирмените дела на [фирма] и [фирма], с които е вписано разпореждане с дружествени дялове на съдружника [фирма] - придобиването им от главно встъпилите в настоящото производство лица, като нищожни, предвид нищожност на решенията на ОС на [фирма] от 29.05.2007 година / недопустими с това си съдържание и противоречие между обстоятелства и петитум искове /. В с.з. от 06.02.2008 год. / преди даване указания за отстраняване нередовности на исковата молба /, съдът е конституирал лицата А.Д. и М. Д., като главно встъпили в процеса ,на основание чл.181 ГПК /отм./, по депозирани искови молби, съдържащи претенция за установяване по отношение на всяка от страните в процеса, че на 29.05.2007 год. ОС на [фирма] е взело „ законосъобразни „ решения, обективирани в протокол от същата дата. В хода на производството, с определение от 07.12.2010 год. съдът е конституирал като съответници в производството по предявените от Г. Л. искове дружествата [фирма] и [фирма]. С молба от 27.10.2011 год. ищецът е оттеглил исковете си на основание чл.119 ал.1 ГПК / отм./, като съгласие за същото / единствено под условие произнасяне за разноски / са заявили [фирма] и [фирма]. Тези две дружества не са обжалвали първоинстанционното определение за прекратяване на производството на основание чл.119 ал.1 ГПК / отм./, а единствено са взели становище по въззивната жалба на А.Д. и М. Д., с които лица не са в условия на другарство в процеса. Предвид предходното, частните касационни жалби на [фирма] и [фирма] се явяват недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Същите не са носители на потестативно право на частна касационна жалба, предвид необжалване на първоинстанционното определение, което и за тях е влязло в сила. Досежно частните касационни жалби на А.Д. и М.Д. въззивният съд е изложил съображения, че действително не са били налице предпоставките за конституирането на лицата като главно встъпили в процеса, тъй като не са противопоставили като свое идентично на това - предмет на главния иск материално право, несъвместимо с твърдението на ищеца, респ. оспорването на ответника, като притежание на всеки от тях. За последното е съобразил предмета на исковете на Г. Л. / при това след уточнението, последващо спрямо определението по чл.181 ГПК отм. / и този на исковете на главно встъпилите лица, макар да не се касае за съпоставка на материални права. Споделил е, въпреки че като касаещи процесуалната недопустимост на исковете на главно встъпилите лица се явяват преюдициални и обезсмислящи преценката за предпоставките по чл.181 ГПК / отм./, и съображенията на първоинстанционния съд, че исковете на същите са недопустими, като искове за установяване на факт, за който не е предвидена изрична разпоредба в закона / чл.97 ал.4 ГПК / отм.//. Счел е, че липсва и правен интерес от установяване на тяхната законосъобразност, тъй като и до оборването й чрез иск по реда на чл.74 от ТЗ същата се предполага. При така наведените решаващи изводи на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното прекратително определение, настоящият състав намира, че формулираният от страната процесуално правен въпрос / при това непрецизно и без конкретизация, позволяваща еднозначен отговор на същия / не покрива общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК - не съставлява правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд .Последният не е отрекъл абстрактно възможността за защита на акционери срещу искове на друг акционер, предявени на основание чл. 431 ал.2 вр. с чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, чрез предявяване на права по реда на чл.181 ГПК / отм. /, като се съобрази ,че въпросът не съдържа обвързаност с действителния в случая предмет - действителността на решения на ОС на дружеството, в което страните членуват. Основно и по същество дори изключващо необходимостта от изследване предпоставките за конституиране по чл.181 ГПК / отм./ е съображението за недопустимост на предявените от А.Д. и М.Д. искове – като такива за установяване на факт, за който липсва изрично предвидена в закона възможност / чл.97 ал.4 ГПК отм. /, по отношение който решаващ извод жалбоподателите не са формулирали правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта, а и възможността за произнасяне по допълнителния такъв, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формалното позоваване на нормата само по себе си е недостатъчно да го обоснове. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение