Определение № 1066 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 158/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Ж. Г. чрез адв. И. И. Ж. срещу въззивно решение № 451/02.11.2010 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 647/2010 г. от съд. Излага доводи за неправилност поради необоснованост. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въпросът дължи ли произнасяне въззивният съд по иск, предявен при условията на обективно евентуално съединяване, при уважен един от главните искове в случая е без значение, тъй като целта на касатора – ищец по делото, е постановяване на решение по третия от обективно съединените му искове. По него липсва произнасяне от първа инстанция, която е уважила иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и отхвърлила този по чл. 92 ЗЗД. Няма произнасяне по третия евентуално съединен иск. Ищецът не е подал молба за допълване на първоинстанционното решение, а въззивна жалба срещу решението, с което е отхвърлен иска му по чл. 92 ЗЗД. Въззивният съд е потвърдил първостепенния съдебен акт и следователно, пред него не е стоял въпроса дали да разгледа и последния от евентуално съединените искове. Само когато въззивната инстанция отмени решението по главния иск, се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстнционният съд не се е произнесъл /чл. 271, ал. 2 ГПК/. Дори първоинстанционният съд да е бил длъжен да разгледа и третия от обективно съединените искове, при така постановения резултат, въззивната инстанция не може да го стори вместо районния съд. Страната е имала възможност да поиска допълване на първоинстанционното решение с произнасяне и по третия иск, а ако районният съд откаже, неговото решение да бъде обжалвано. Недопустимо е по пътя на касацията страната да постигне ефекта на допълване на първоинстанционното решение. Поставен е и въпроса за правната същност на уговорката за заплащане на фиксирана сума при отказ на една от сраните по предварителен договор да сключи окончателен договор – неустойки или отметина. Отговорът не може да е еднозначен, а е с оглед волята на страните в договора и зависи от конкретните обстоятелства по делото. В случая, съдът, като е обсъдил съдържанието на предварителния договор и клаузите по него, както и поведението на съконтрахентите, е достигнал до извод, че уговорката в т. 8 е за отмятане на продавача от сделката. Несъгласието с фактическите и правни изводи е за неправилност, но не и основание за допускане на касационно обжалване. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът