Определение № 1341 от 13.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 722/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. Ш. срещу решение № 23 от 07.01.2026г. по в.гр.д. № 2576/2025г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 114 от 07.07.2025г. по т.д. № 167/2024г. на Окръжен съд - Благоевград за отхвърляне на предявените от нея срещу ЗД „Бул инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размерите съответно от 55 000 лева и 4 766. 25 лева, със законна лихва за забава от 01.03.2024г. до окончателното плащане. Търсените обезщетения, в общ размер от 80 000 лева и 5 741. 39 лева, са за претърпените от Р. К. Ш. неимуществени и имуществени вреди, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.12.2023г. по причина на водача на лек автомобил “Инфинити“, модел „ФХ 45“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. Според касатора в обжалваната си част въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 55 000 лева е занижен. Въззивният съд не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти и обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезщетението. Не е взет предвид също нарастващият инфлационен процент в страната. Неправилно не е била допусната исканата съдебна психиатрична и психологическа експертиза. Отхвърлянето на доказателственото искане от първоинстанционния съд представлява процесуално нарушение. Въззивният съд е следвало да допусне доказателството. Значението на емоционалните и психични последици от увреждането за определяне на справедливо обезщетение не подлежи на съмнение. Преживените психични реакции са довели до нарушена адаптация и промени с емоционални симптоми – напрежение, тъга, тревожност. В жалбата са изложени подробно обстоятелствата във връзка с причинените при ПТП травматични увреждания, относно проведеното лечение и останалите за Р. К. Ш. неблагоприятни последици. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставените въпроси са: 1.) Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? 2.) Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (занижено) с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? 3.) Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип? Въпросите се конкретизират и като такива за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът счита, че във връзка с тях въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/68г., както и с решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о, решение № 154 от 30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, решение № 142 от 15.10.2015г. по т.д. № 2766/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. 4.) Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 от ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастваща инфлация в страната? 5.) Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва? Според касатора четвърти и пети от въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 1 от 27.03.2012г. по гр.д. № 1106/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 676 от 18.01.2011г. по гр.д. № 1707/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 390 от 08.01.2013г. по гр.д. № 920/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 9 от 07.03.2011г. по т.д. № 406/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 431 от 20.12.2011г. по гр.д. № 455/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 356 от 23.01.2014г. по гр.д. № 304/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. 6.) Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? 7.) Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението? Касаторът счита, че по тези два от въпросите въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 36 от 24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 126 от 09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. 8.) Допустимо ли е изслушване на съдебна психологична експертиза за установяване на обема и продължителността на търпените психически и емоционални вреди от ищците от въззивния съд, ако първоинстанционният съд е отказал да го допусне при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК, а в последствие е счел събраните писмени за недостатъчни за установяване на твърденията на страната? Въпросът отново се счита за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и във връзка с него се сочат решение № 165 от 18.05.2013г. по гр.д. № 1008/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 34 от 22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. От насрещната страна по жалбата ЗД „Бул инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба на Р. К. Ш. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, с което въззивната жалба на Р. К. Ш. е била оставена без уважение, съставът на Апелативен съд - София е приел, че към 19.12.2023г. ЗД „Бул Инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Инфинити“, модел „ФХ 45“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 10.00 ч., в [населено място], на кръстовище на [улица], в нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, Г. П. Г., водач на автомобила, не е пропуснала Р. К. Ш. на 57 години, пресичаща пешеходка на пешеходна пътека тип „Зебра“. От сблъсъка с автомобила ищцата е получила телесни увреждания. Виновното противоправно поведение на водача на автомобила „Инфинити“ е било прието за установено от въззивния съд въз основа на заключението на изслушана пред Окръжен съд – Благоевград съдебна автотехническа експертиза, както и въз основа на разпита пред този съд на водача като свидетел. Според съда механизмът на пътния инцидент е следвало да се приеме за установен и предвид влизането в сила (частично) на първоинстанционното решение, което е и относно съществуването на валиден застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“. За уврежданията на Р. К. Ш. и проведеното от нея лечение в първоинстанционното производство е била изслушана съдебна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице съдебен лекар. Въз основа на представената медицинска документация вещото лице е дало заключение, че при пътнотранспорното произшествие ищцата е получила контузията с хематом на лява подбедрица. Тази увреда е причинила силни болки, включително и такива, налагащи медикаментозно обезболяване. Затруднена е била основната функция на крайника - опорна и ходилна. Получено е било също счупване на голямопищялната кост в колянната става. Последното е наложило задължително медикаментозно обезболяване, както и болничен престой – за времето от 19.12.2023г. до 28.12.2023г., с приложено хирургично лечение (метална стабилизация). Ищцата е била обездвижена (8 - 10 седмици), приемала е антикоагуланти, приложена е била криотерапия. Средностатистически функционално възстановяване след подобна травма е настъпвало до около 6 месеца след инцидента. Това е било и при ищцата, която е ползвала домашен отпуск до 14.08.2014г. Според вещото лице е било нереалистично да се очаква пълно възстановяване, дори и след повторна операция за отстраняване наложената метална остеосинтеза. При извършения личен преглед от експерта е било констатирано втвърдяване на ставата (контрактура). Отречено е било установените въз основа на провеждани образни изследвания напреднали гонартрозни промени да са били резултат от травмата. Според посоченото от вещото лице гонартрозата е болестен процес, който е бил развит и в двете коленни стави и е в напреднала фаза 2-3 степен, т.е. съществувала е и преди произшествието. Даденото заключение е било изцяло възприето от въззивния съд. От състава на Апелативен съд - София е било възприето и изготвеното и прието във въззивното производство заключение на лекар – ортопед, съгласно което през месец юни 2025г. е било проведено оперативно лечение за отстраняване на поставената метална остеосинтеза на дясната колянна става на ищцата. Останал е наличен дъговиден надлъжен оперативен белег по външната страна на ставата с дължина 20 см. От това вещо лице е било констатирано също ограничение на обема на движение на тази става - сгъване до 90 градуса, при норма от 120-130 градуса. Данни относно физическото и психическо състояние на ищцата след пътния инцидент са дали още разпитаните по делото свидетели (в първа инстанция). Показанията им са били възприети от състава на Апелативен съд – София. Свидетелят Х. Ж., приятелка на ищцата, е дала показания, че преди произшествието тя ходела на екскурзии, по планини, водела интензивен социален живот, но това коренно се променило. Свидетелят Е. Ш., сестра на ищцата, чийто показания съдът е ценил при условията на чл.172 от ГПК, е свидетелствала, че се пренесла да живее при сестра си, за да може да помага в обслужването й, тъй като четири месеца й било забранено да стъпва на крака си. Ищцата отслабнала, била психически стресирана и изпитвала страх при предвижване. Понастоящем ищцата се движи, но накуцвайки. Не е било отречено, а е било потвърдено, че след инцидента ищцата е имала емоционални страдания (напрежение, тъга, тревожност). Това е наложило преглед при психиатър и проведено медикаментозно лечение, съгласно представен амбулаторен лист от 11.03.2024г. Поставената диагноза е била „други уточнени тревожни разстройства“. Предвид допуснатите свидетели и представените и приети медицински документи за преглед при психиатър първоинстанционният съд не е уважил искането на ищцовата страна за комплексна съдебна психиатрична и психологическа експертиза. Счел е, че събирането на това доказателство не е необходимо. Във въззивното производство ищцата отново е направила искане за допускане на това доказателство, но то е било отказано по съображения, че не се касае за допуснато нарушение по чл. 266, ал. 3 от ГПК. Според въззивния съд първоинстанционният съд е приел, че доказателството не е необходимо, и до приключване на устните състезания пред първа инстанция самата ищца не е възразила по този извод. С оглед възрастта и уврежданията на Р. К. Ш., резултат на пътния инцидент, техните последици, както и периода и степента на възстановяването, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 55 000 лева. Тази сума, според съда, е възмездявала адекватно ищцата за преживените болки и страдания. Към момента на ПТП ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на автомобила „Инфинити“ при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при което за определеното обезщетение е било прието, че е дължимо от дружеството. Също съгласно възприетото от въззивния съд при определянето на това заместващо обезщетение са взети предвид икономическата обстановка в страната към момента на ПТП, както и нивата на застрахователно покритие. При съвпадане на изводите на първоинстнационния съд с тези на въззивния съдебен състав първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е било потвърдено. Потвърденото е било решението и в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Относно размера на вредите е било прието изцяло заключението на съдебната медицинска експертиза, изслушана в първоинстанционното производство. Вещото лице е обсъдило представените разходни документи за лечение и е направило извод, че в причинно-следствена връзка с произшествието са разходите по фактури от 05.06.2024г., 14.03.2024г. и 06.02.2024г за лекарствени средства и санитария; по фактура от 04.01.2024г. за тутор фикс уни (имобилизира колянната става в екстензия); фактура от 04.01.2024г. за консумативи ОТО – заключваща плака за дистална медиална тибия комплекто с винтове; фактура от 04.01.2024г. за консумативи ОТО – костозаместващо вещество 5 кубика, всичко на обща стойност 4 766. 25 лева. За този сума, според въззивния съд, искът за неимуществени вреди е бил основателен и доказан. За останалите приложени фактури вещото лице е посочило, че не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последващото лечение, при което искът за възстановяване на тези суми е бил счетен за неоснователен. При тези установени обстоятелства първият, вторият, третият, четвъртият, петият, шестият и седмият от въпросите на касатора (материалноправни) във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). С решението си въззивният съд е определил и присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а според Р. К. Ш. обезщетението е занижено - то не съобразява и не оценява релевантните за случая обстоятелства. Не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по тези въпроси не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. На въпросите е даден принципен отговор в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) и този отговор се отнася и за случаи на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно постановлението при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост с оглед и на икономическите условия към датата на увреждането. Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл са решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 157 от 28.11.2014г. по т.д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. В случая, за да постанови решението си, въззивният съд е посочил всички относими обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства, съобразявайки датата на пътния инцидент – месец декември 2023г. По-конкретно са взети предвид механизмът на ПТП (при което ищцата е била уязвим участник в движението – пешеходец); настъпилите травматични увреждания (не много на брой); възрастта на ищцата (немлада); степента на причинените болки (силни); периода на възстановяване (около 6 месеца); нуждата и зависимостта от чужда помощ през този период (за първите четири месеца); проведеното оперативно и консервативно лечение (без многобройни и сложни медицински процедури); наложителният болничен престой (сравнително кратък) и домашен отпуск по болест; претърпените емоционални страдания (без сериозни психологически последици); наличието на остатъчни загрозяващи белези в областта на тялото (само при дясната колянна става); остатъчни последици (леко ограничение на обема на движение на тази става). Определено е обезщетение от 55 000 лева. Въззивното решение не е постановено в противоречие с решение № 1 от 27.03.2012г. по гр.д. № 1106/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., на което също се позовава касаторът. Обстоятелствата по това дело са били различни – ПТП е настъпило на 07.07.1993г., при което на ищеца по делото са били причинени трайни физически увреждания, интензивното лечение на които е продължило няколко години с проведени 4 хирургически операции и е имало още една, която е предстояло да се осъществи. С оглед на това от касационния съдебен състав е било прието, че съдът, според обстоятелствата, може да определи размера на обезщетението към момента на извършване на увреждащото действие, но може да определи и по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Когато определя обезщетението към по-късен момент, според решението, съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено. По гр.д. № 1106/2010г. този момент е бил 13.07.2007г. По настоящото дело уврежданията на касатора Р. К. Ш. са настъпили в момента на пътния инцидент - 19.12.2023г., а медицинските интервенции са приключили в рамките на дни след това (в последствие е била единствено отстранена поставената метална остеосинтеза), при което въззивният съд, въз основа на обстоятелствата по делото, е определил размер на обезщетението към момента на извършване на увреждащото действие, при съобразяване претърпените от касатора болки и страдания и перспективата за в бъдеще. Така изводите на въззивния съд не са в противоречие, а в съответствие с приетото в решението по гр.д. № 1106/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. – че според обстоятелствата зависи към кой момент съдът ще определи обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд, за която не се установява да е неправилна или неактуална, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Осмият поставен от касатора въпрос (процесуалноправен) не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е вътрешнопротиворечив и не съответства на обстоятелствата по делото (извършените от първоинстанционния и от въззивния съд съдопроизводствени действия). От една страна, въпросът е по приложение на разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ГПК, касаеща хипотеза на посочени от страната повече свидетели за установяване на един и същи факт, а, от друга страна, е относно недопускането на експертиза. Той е предпоставен също от извод на първоинстанционния съд, че писмени доказателства са недостатъчни за установяване на твърденията на страната (в случая за негативни емоционални преживявания), но такива изводи първоинстанционният съд не е правил. Напротив, такива страдания са потвърдени и от първоинстанционния, и от въззивния съд. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София по подадената от Р. К. Ш. касационна жалба. От името на ЗД“Бул Инс“ АД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат. Установяват се разноски в размер на 2 040 евро с ДДС по сключени договори за правна защита и съдействие с адвокат Мариан Гочев от 02.03.2026г С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът