Определение № 133 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. К. Д. С. и И. Д. С. обжалват решение № 244 от 15.07.2011 г. по гр. д. № 305/11 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответниците по касация Д. Д. Миндалов и Т. Д. М. оспорват жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 58 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 306/09 г. на Районен съд [населено място]. Приел е, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като касаторите не доказали че са собственици на ½ ид. ч. от процесната жилищна сграда. С нот. акт № 27 от 05.02.1982 г. Д. и М. С. продали на синовете си К. и Д. 2/3 ид. ч. от УПИ V-34 в кв. 12 по плана на [населено място] ляски, заедно с ½ ид. ч. от построената в него еднофамилна жилищна сграда срещу договор за гледане и издръжка, при запазено право на ползване на една стая от къщата. Къщата била съборена и през 1988 г. била построена нова двуетажна масивна жилищна сграда за Д. С., като към този момент вече била построена друга сграда за К. С.. В новата сграда на Д. живели и неговите родители. Бащата починал през 1995 г., а майката продължила да живее в къщата и след смъртта на Д.. С нот. акт № 48 от 10.08.2004 г. М. С. била призната за собственик по давност и наследство на процесната сграда, която с нот. акт № 61 от 19.08.2004 г. продала на внука си Д.. Съдът е изложил и съображения, че в исковата молба ищците се позовали на придобита собственост само въз основа на продажба, затова било недопустимо да се произнася дали са придобили собственост на друго основание. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. К. е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на формулирания въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване. Настоящият състав приема, че в изложението не е формулиран правен въпрос. Доводите са основание за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, и не обосновават такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 235 ал. 2 ГПК. А и разрешения от съда въпрос, дали касаторите са придобили част от имота, няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и не са основание за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 500 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното, съдът