Решение № 4061 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2025 г.

от 13.02.2020 г. на „Глобъл Фан“ ЕООД, с което е отправено искане до кмета на община Пловдив за придобиване на право на собственост на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС на ПИ с идентификатор 56784.518.1657, с площ 638 кв. м., за който е отредено УПИ II - общ. застрояване, кв. 14 - нов, 230 - стар по плана на гр.Пловдив - "Втора градска част", с адм. Адрес [улица]. Първоинстанционният съд е приел, че процесното писмо, в частта му, с което е отменено решение, обективирано в Протокол № 3 от 03.07.2023 г. на комисията по чл. 40, ал. 2 от НРПУРОИ е нищожно, защото тази комисия, макар и назначена от кмета на общината, е самостоятелен орган, който взима решенията си с обикновено мнозинство. Посочено е още, че решението на комисията по чл. 40, ал. 2 от НРПУРОИ не е административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване, съгласно постановеното определение № 6507/17.06.2025 г. по адм. д. № 6069/2025 г. на Върховен административен съд. Съдът е установил, че комисията по чл. 40, ал. 2 от НРПУРОИ многократно се е произнасяла по подадени от дружеството заявления, като във времето от главния архитект на район "Централен" при община Пловдив и главния архитект на община Пловдив са давани противоречиви становища за поделяемостта на имота, поради което е изслушал съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която процесният имот е неделим. Вещото лице е счело, че всяка промяна в границите на УПИ II-обществено застрояване от кв. 14 в посока неговото намаляване по площ, ще доведе до многократно надвишаване показателя за плътност на застрояване, т. е. ще се увеличи плътността на застрояване поради съществуването на сграда с идентификатор 56784.518.1657.4, която съгласно действащия застроителен план е с траен градоустройствен статут. Съдът кредитирал изготвената СТЕ, като посочил, че заключението ѝ съвпада със становището на ЕСУТ при община Пловдив по т. 27 от дневния ред от протокол № 10 от 17.05.2024 г. и взетото с него решение че процесното УПИ е неподеляем поради градоустройствена недопустимост. Съдът е приел, че комисията по чл. 40, ал. 2 от Наредбата не се е съобразила с тези становища, не е изложила мотиви кои становища кредитира и защо, а само ги е изброила. Това според съда прави процесния отказ незаконосъобразен, тъй като не е постановен на база на събраните в преписката доказателства и съобразно нормативната уредба. В оспорения административен акт са липсвали относимите фактически и правни основания, въведени в разпоредбата на чл.35 ал.3 от ЗОС и чл.49 от НРПУРОИ, при които общинския съвет и кмета на общината имат право да откажат извършването на продажба. В това производство кметът е длъжен единствено да прецени налице ли са предпоставките, въведени в ЗОС и в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС Пловдив, и при наличие на същите да издаде съответната заповед. С тези мотиви съдът е отменил оспорения отказ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност и необходимост от отмяната му. Първоинстанционият съд е взел предвид всички относими към производството факти и обстоятелства и след преценката им е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Страните не спорят, че в процесният имот с идентификатор 56784.518.1657, с площ 638 кв. м., за който е отредено УПИ II - общ. застрояване, кв. 14 - нов, 230 - стар по плана на гр.Пловдив - "Втора градска част", с адм. Адрес [улица] построена законна сграда с идентификатор 56784.518.1657.4, като собственикът ѝ „Глобъл Фан“ЕООД е изразил писмено желание, на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС, да купи земята - частна общинска собственост в която е построена неговата сграда. Правилна е преценката на съда, че процесното писмо № 19Ф-9643-

от 09.10.2024 г. на кмета на община Пловдив, в частта му, с което е отменено решение, обективирано в Протокол № 3 от 03.07.2023 г. на комисията по чл. 40, ал. 2 от НРПУРОИ е нищожно. Макар комисията да е назначена от кмета на общината, то тя е самостоятелен орган, който взема решенията си с обикновено мнозинство. Решението на комисията е само част от процедурата по Закона и Наредбата, а волеизявлението в писмото на кмета, с което се отменя решението по т. 1, обективирано в протокол № 3 от 03.07.2023 г. е разпоредено от некомпетентен орган. Първоинстанционният съдебен състав правилно е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, продажбата на земя - частна общинска собственост на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва по реда, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, в случая Наредба на Общински съвет - Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /Наредбата/. Така разписаните законови правила не дерогират изключителната компетентност на Общинския съвет за разпореждане с общинско имущество, въведена с правилото на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Възприетият от законодателя принцип е съобразен при приемане на приложимата Наредба, като в чл. 49, ал. 1 от същата е изрично посочено, че продажбата на земя-частна общинска собственост, по чл. 35, ал. 3 ЗОС, на собственик на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината, но след решение на общинския съвет, т.е. решението за продажбата се приема от общинския съвет, а самата продажба се извършва от кмета на общината, който издава заповед и сключва договор. Законосъобразността на процедурата е обусловена от надлежното сезиране на компетентния административен орган по реда на чл. 49, ал.6 от Наредбата, доокомплектоване на преписката с нужните за изясняване на относимите към производството факти и обстоятелства документи от дирекцията по общинска собственост в община Пловдив, след което същата да бъде разгледана от комисия, назначена със заповед на кмета на общината. При осъществяване на контрол за законосъобразност, съдът следва да установи дали в хода на административното производство са спазени приложимите материално и процесуалноправни норми. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснован извод, че допуснатите в хода на административното производство нарушения на приложимите процедурни правила, разписани в чл. 49 НРПУРОИ, са довели до неизясняване на важни за мотивирано и съобразено със закона произнасяне на компетентния административен орган, факти и обстоятелства. В случая е било от съществено значение установяването по безспорен начин на данни, свързани с възможността за поделяемост на процесния имот, а пред административния орган в хода на производството са излагани противоречиви становища в тази насока. От заключението на вещото лице, инженер - геодезист е видно, че имота има изградена сграда с площ от 222 кв. м., която съгласно действащия застроителен план е с траен градоустройствен статут, като сградата е изпълнила 34,80% от площта на имота, т. е. е плътността на застрояване към момента надвишава с 4,80% максимално допустимата плътност на застрояване от 30% съгласно ОУП на гр.Пловдив. Експертът е посочил, че промяната в границите на процесния УПИ в посока неговото намаляване по площ, ще доведе до многократно надвишаване показателя за плътност на застрояване, т. е. ще се увеличи Плътността на застрояване поради съществуването на сграда с идентификатор 56784.518.1657.4, която съгласно действащия застроителен план е с траен градоустройствен статут, поради което същият е неделим. Първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, тъй като е установил, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на изискването за неговото съдържание, свързано със задължението за посочване на фактически и правни основания, обосноваващи наличието или липсата на въведени в разпоредбата на чл.35 ал.3 от ЗОС основания за уважаване на отправеното от дружеството искане. След като законодателят е регламентирал възможността на собственик на законно построената сграда в имот – частна общинска собственост, да поиска закупуване на този имот без търг или конкурс, кметът е бил длъжен обосновано, при пълно изясняване на релевантните за правилното произнасяне факти и обстоятелства, да прецени налице ли са предпоставките, въведени в ЗОС и в Наредбата, и при наличие на същите да издаде заповед, с която да сезира Общински съвет Пловдив, да вземе решение за разпореждане с имота – частна общинска собственост, съобразно правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Поради описаното, съдът правилно е приел, че отказът на кмета, обективиран в процесното писмо е незаконосъобразен. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в размер на 1800 лева, които по размер и с оглед фактическата и правна сложност на делото не се явяват прекомерни и не следва да бъдат редуцирани.