Определение № 6288 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Образувано е по частна жалба на „КИГ Пропъртис“ ЕООД срещу Определение № 10783/18.03.2026г., постановено по адм. дело № 1959/2026г. по описа на Административен съд – София град. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното от него определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага аргументи в подкрепа на тезата си, че атакуваният от него отказ за регистрация на документ има белезите на индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 и ал.4 от АПК и подлежи на съдебен контрол. Претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за решаването му по същество. Ответникът по частната жалба – Столична община, Отдел Общински приходи – Слатина, не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение № 10783/18.03.2026г., постановено по адм. дело № 1959/2026г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/ е оставена без разглеждане жалбата на „КИГ Пропъртис“ ЕООД срещу „отказ на административен орган, а именно този на СО – район Слатина да администрира подадена жалба от дружеството срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, обективиран в съобщение, изпратено до жалбоподателя чрез ССЕВ с идентификатор 17475173, в което се посочва, че съобщението, ведно с депозираната жалба е изтрито. За да постанови обжалваното определение съдът е счел, че оспорения отказ не притежават белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК. В допълнение е прието, че визираният "отказ от регистрация на документ" /подадена жалба срещу АУЗД/, резултира в решението на директора Дирекция"Общински приходи", с което жалбата на „КИГ Пропъртис“ ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 25194-1/26.03.2025 г. е оставена без разглеждане, като просрочена. Именно това решение, по силата на чл. 147, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ подлежи на съдебно оспорване пред АССГ и това е начинът, по който жалбоподателят може да получи съдебна защита. Именно, с оспорване на Решение №СФД 25-РД28-431/19.11.2025 г. на директора на дирекция"Общински приходи" могат да се постигнат и целените от дружеството - жалбоподател резултати, а именно да се достигне до разглеждане по същество на жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 25194-1/26.03.2025 г. ( за която жалбоподателят счита, че не е била просрочена). Да се приеме тезата, и претендираната от жалбоподателя правна конструкция, и да се развие производство по оспорване пред съда на "отказ за регистриране на документ" - жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 25194-1/26.03.2025 г., би означавало да се пренапише закона, в частност ДОПК. В заключение е прието, че коментираният отказ за регистриране на жалба срещу АУЗД не е индивидуален административен акт, който да подлежи на самостоятелно оспорване пред съда, извън оспорването на решението на директора на дирекция "Общински приходи" пред АССГ, съгласно чл. 147, ал. 3 вр. вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, което решение впрочем „КИГ Пропъртис“ ЕООД е обжалвало и е било образувано адм. д. № 1227/2026 г. на АССГ. Посочено е, че в това производство по чл. 147, ал. 3 ДОПК съдът ще проверява законосъобразността на извода на директора на дирекция "ОП"- СО за просрочие въз основа на административната преписка и относимите доказателства за връчване на акта, за подаването на жалбата срещу АУЗД, респективно за отказа да бъде регистрирана. По тези съображения и на основание чл.159, т.1 АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по образуваното пред него дело. Определението е правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда, че отказът на СО – район Слатина да администрира подадена жалба от „КИГ Пропъртис“ ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Отказът за регистриране и администриране на жалба срещу индивидуален административен акт, какъвто е АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК няма конститутивен характер, тъй като чрез него не се създават права и задължения за молителя, не се засягат непосредствено негови права, свободи или законни интереси – чл.21,ал.1 АПК. Също така, в случая не е налице положителен акт по смисъла на чл.21,ал.2 АПК, нито е постановен отказ за издаване на документ от значение за признаване, погасяване или упражняване на права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Отказът не е постановен и като част от производство по издаване на индивидуален административен акт – чл.21,ал.5 АПК, нито представлява отказ на административен орган да извърши определено действие – чл.21,ал.4 АПК, тъй като не съставлява фактическо действие или бездействие, а има белезите на акт с правно значимо действие, което обаче не е индивидуален административен акт. Споделят се и мотивите на първоинстанционния съд, че реда за защита на частния жалбоподател е да обжалва по съдебен ред Решение №СФД 25-РД28-431/19.11.2025 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" на Столична община, с което жалбата на „КИГ Пропъртис“ ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е оставена без разглеждане, като просрочена. Именно в това съдебното производство, „КИГ Пропъртис“ ЕООД следва да докаже, че е подал жалбата си срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК в срок. В случая не е спорно и е прието за служебно известно на съда, че по жалба на „КИГ Пропъртис“ ЕООД срещу Решение №СФД 25-РД28-431/19.11.2025 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" на Столична е образувано адм. д. № 1227/2026 г. на АССГ. С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.159,т.1 АПК за недопустимост на жалбата на „КИГ Пропъртис“ ЕООД срещу отказът на СО – район Слатина да администрира подадена жалба от „КИГ Пропъртис“ ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. По изложените съображения определението на АССГ, с което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по нея, е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение