Определение № 60314 от 05.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1661/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу определение № 479 от 03.06.2019г., постановено по в.гр.д. №269/2019г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение №8/08.02.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд – Перник, постановено по молба на „КТБ” АД (н.) с вх. №379/08.02.2019г.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за вписване/отбелязване на втори по ред особен залог на търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на въззивната инстанция, че в случая не е бил спазен посочения в §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН шестмесечен срок за подновяване на обезпеченията, като се акцентира върху обстоятелството, че възстановяването на вписването на особения залог е било заявено от молителя в ТРРЮЛНЦ на 30.08.2018г., т.е в срока по §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН. На второ място се излагат съображения за неправилност на извода на съда за невъзможност за подновяване на несъществуващо вписване, като се поддържа, че поради нищожността на извършеното заличаване, следва да се приеме, че обезпечението все още съществува и може да бъде подновено. Сочи се, че незаконосъобразно съдът е приел, че молителят е следвало да представи две молби с искания за възстановяване на особения залог, като се твърди, че с представените два броя удостоверения за актуално състояние молителят е спазил изискванията на чл.22а, ал.4 във вр. с чл.18 от Правилника за вписванията. На последно място се прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че молителят е можел да поиска първоначално вписване, като се излагат доводи, че §5 от ПЗР на ЗИДЗБН е специален по отношение на чл.22а, ал.1 ПВ, както и че при извършено ново първоначално вписване няма да се постигнат целените от законодателя последици с §5 ПЗР на ЗИДЗБН за запазване реда на обезпечението. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката на Служба по вписванията–гр.Перник, със задължителни указания за вписване на особения залог.

В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като в тази връзка са формулирани следните правни въпроси:

1. „ Кое е релевантното действие, обуславящо спазване на установения от § 5, ал.3 от ПЗР към ЗИЗ на ЗБН, обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г. 6-месечен срок, когато на основание посочената разпоредба, молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие; следва ли този срок да обхване вписване във всички регистри по чл.21, ал.2 и ал.3 от ЗОЗ, с оглед на противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ?”

2. „Следва ли на основание чл.18 от ПВ във вр. с чл.22а, ал.4 от ПВ, молителят, освен посоченото в чл.22а, ал.1 от ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл.22а, ал.4 от ПВ, към който намира приложение чл.18 от ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл.22а от ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?”

3. „ Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ ? В този случай приложими ли са чл.8 и чл.9 от ПВ, както и чл.264 от ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ?”.

4. „Следва ли на основание чл.22а от ПВ, когато в удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ или е достатъчно на съдията по вписванията да бъде представено копие от вписвания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог?”. Сочи се, че по този въпрос правните изводи на въззивния съд са в противоречие практиката на ВКС, обективирана в определение №250/03.04.2012г. по ч.гр.д.№99/2012г. на ВКС II т. о.

Във връзка с релевираното от частния жалбоподател основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване се излагат съображения за значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С определение №451/09.11.2020г., постановено по настоящото дело, частното касационно производство е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на конституционно дело №9/2020г. на Конституционния съд на Република България. На 27.05.2021г. е постановено решение №8 от 27.05.2021г. по к.д.№9/2020г. (обн. ДВ бр.48/08.06.2021г.) на Конституционния съд на РБ, което обосновава възобновяване на настоящото производство и произнасяне по частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на окръжен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството пред Служба по вписванията - [населено място], е инициирано с подадена от синдиците на „КТБ“ АД /н./ молба, с която е поискано вторично вписване/отбелязване в Имотния регистър към Агенция по вписванията на вече вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД, в чиито активи е включен описания в молбата недвижими имот - бензиностанция №7311 в [населено място]. Искането за вписване/отбелязване на особения залог е обосновано с разпоредбата на §5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018г./, по силата на която извършеното заличаване е нищожно, а учреденото обезпечение се смята за действително и запазва своя ред, като е уточнено, че след влизане в сила на посочената разпоредба залогът е „възстановен“ и по молба на синдиците на „КТБ“ АД /н./ е вписан по партидата на „Елит Петрол“ АД в ТРРЮЛНЦ. Изложени са и аргументи, че доколкото вече вписаният в ТРРЮЛНЦ особен залог има за предмет търговското предприятие на длъжника „Елит Петрол“ АД, част от активите на който е описаният в молбата недвижим имот, са налице предпоставките на чл.21, ал.3 ЗОЗ и чл.22а ПВ за неговото вторично вписване/отбелязване в Имотния регистър към Агенция по вписванията.

С определение №8/08.02.2019 г. съдията по вписвания към РС - Перник е отказал да извърши поисканото с молбата вписване. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, Пернишкият окръжен съд е посочил, че възможността за подновяване на вписването по реда на §5, ал.3 ПЗР на ЗИДЗБН, е обвързана с изрично посочен срок – шест месеца от влизането в сила на този закон, обнародван в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Според съда при липсата на специална уредба следва, че този срок касае вписване във всички регистри, включително и регистрите по чл.21, ал.3 ЗОЗ, и тъй като в случая искането е постъпило на 08.02.2019г., т.е. след изтичане на законово определения шест месечен срок, същото се явява просрочено.

Отделно в обжалваното определение е отразено, че дори и да се приеме, че срокът по §5, ал.3 се отнася само за датата на подаване на заявлението за вписване на особения залог по партидата на залогодателя в ТР, то обжалваният отказ отново следва да бъде потвърден, тъй като не са налице предпоставките за извършване на вписването по следните съображения: 1.) подновяване е допустимо да се извърши само, ако първоначалното вписване не е заличено, а в конкретния случай в молбата до съдията по вписванията, са изложени твърдения, че вписването е заличено; 2.) по делото липсват данни за наличието на вписване на договора за особен залог в Службата по вписванията и при това положение не би могло да се извърши подновяване на последното; 3.) съгласно чл.22в, ал.4 ПВ при подновяването на вписването се прилага съответно чл.18 от Правилника, т.е. следва да е налице молба от кредитора в два еднакви екземпляра (чл.18, ал.1 ПВ), придружена от удостоверение за вписване на залога в ТР, а молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване (чл.18, ал.2 ПВ), докато в случая молбата е подадена в един екземпляр, като в нея не се съдържат данни за първоначално вписване на договора за особен залог в имотния регистър; 4.) по реда на чл.22а, ал.1 ПВ може да се извърши и първоначално вписване на актове относно залог върху търговско предприятие, от което следва, че ако сега се извърши ново вписване на особения залог, то няма да се постигне целеният от жалбоподателя резултат, основан на разпоредбата на §5, ал.1 предл. второ от ПЗР към ЗИД на ЗБН; 5.) на основание чл.8, ал.2 ПВ, за да се извърши исканото вписване следва да се представят оригинал и официално заверен препис от договора за особен залог или два нотариално заверени преписа, каквито преписи не са представени в производството пред съдията по вписванията; 6) не са представени доказателства за изпълнение на изискванията по чл.264 ДОПК ..

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски окръжен съд определение.

С молбата на синдиците на „КТБ“ АД /н./, по повод на която е постановен обжалваният пред Пернишки окръжен съд отказ, е направено искане за вписване в Имотния регистър към АВ на вече вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог на търговско предприятие, който преди това е бил заличен по предвидения за това ред. Искането е основано на разпоредбата на §5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, с която са обявени за нищожни извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в периода на поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред.

С решение №8/27.05.2021г. по к.д.№9/2020г. /обн. ДВ бр.48/08.06.2021г./ на Конституционния съд на РБ са обявени за противоконституционни разпоредбите на §5, ал.1 - ал.4 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2018 г./. В мотивите към решението Конституционният съд е квалифицирал разпоредбите на §5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН като „типични норми с еднократно действие“ по смисъла на решение № 3/28.04.2020 г. по к.д.№ 5/2019г., а според това решение обявените за противоконституционни закони във формален смисъл /с еднократно действие/ са невалидни от приемането им. Като последица от обявената противоконституционност и произтичащата от нея неприложимост на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2019г./ от момента на приемането й, заличаването на особения залог в полза на „КТБ“ АД, извършено преди повторното му вписване в ТРРЮЛНЦ след влизане в сила на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, не е нищожно и е произвело присъщото на заличаването правно действие, а самото обезпечение не следва да се счита за действително, запазващо реда си и предпоставящо ново вписване в ТРРЮЛНЦ, последвано от вписване в имотния регистър.

Предвид произнасянето на Конституционния съд на РБ с решението по к.д.№9/2020г. и неговото значение за предмета на частната касационна жалба, касационното разглеждане на формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос №1 относно действието на обявените за противоконституционни разпоредби на §5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018г./, основано на тези разпоредби, не би могло да доведе до друг резултат, различен от постановения с обжалваното определение - потвърждаване на отказа на съдията по вписвания за извършване на поисканото вписване въз основа на „несъществуваща“ правна норма. В тази връзка поставените въпроси №2, №3 и №4 относно наличието на формалните предпоставки за извършване на поисканото вписване по чл.18 и чл.22а ПВ,, в случая не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,