Определение № 1288 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 801/2026 г.

ВКСII гражданско отделение16.03.2026 г.докладчик Камелия Маринова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5760 от 10.12.2025 г., постановено по гр. д. № 889 по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4034 от 26.02.2026 г. на Г. И. М.-В. чрез пълномощника й адвокат Д. В. против определение № 5760 от 10.12.2025 г., постановено по гр. д. № 889 по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което върната като недопустима жалба (наречена молба) вх. № 18936 от 17.10.2025 г., подадена от Г. И. М.- В. срещу решение № 562 от 08.10.2025 г. по гр.д.№ 889 от 2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. К. В. К. и Д. Б. К. не са подали отговор на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по гр. д. № 889/2025 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е било образувано по молба на Г. И. М.-В. за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е приключило с постановяване на решение № 562 от 08.10.2025 г., с което молбата е оставена без уважение. На 17.10.2025 г. Г. И. М.-В. е подала молба вх. № 18936 за отмяна на решение № 562 от 08.10.2025 г., с твърдения: че същото е недопустимо, тъй като делото е решено на основание, което не е сочено и без произнасяне по соченото основание (представено е доказателство от 13.06.2008 г., имащо отношение към доказването на съществуващо по време на процеса обстоятелство, а съдът е отхвърлил искането за отмяна въз основа на хипотеза, че доказателството „не удостоверява ново обстоятелство, което не е могло да бъде известно на молителката при решаване на делото, и като такова не е основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение); че неправилно е прието, че молителката е знаела по време на процеса за това писмено доказателство, тъй като е била участник в инцидента, по който е образувана преписката, тъй като документа е изпратен само до съпруга й, който по това време е бил лишен от свобода и тя не е знаела за този документ. С атакуваното определение е прието, че обстоятелствената част и петитума на молбата от 17.10.2025 г. обуславят квалификацията, че е подадена жалба срещу решението от 8.10.2025 г. Решенията по чл. 303 и сл. ГПК обаче са окончателни и не подлежат на обжалване, поради което и подадената жалба е процесуално недопустима. Атакуваното определение е правилно. Решенията, постановени в извънинстанционното производство по отмяна на влязло в сила решение, са окончателни. Същите не подлежат на обжалване, доколкото не са въззивни решения (чиято обжалваемост е уредена в чл. 280 ГПК), нито процесуалния закон е уредил, че подлежат на обжалване. Тези решения не подлежат и на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, доколкото не формират сила на пресъдено нещо по материалноправния спор (т. 2 на ППВС № 2/1977 г. и мотиви към т. 3 и т. 4 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2014 г. по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС). Позоваването от страна на жалбоподателката на основните положение (чл. 2) и основните начала (чл. 10, ал. 1) на ГПК не може да обуслови друг извод, тъй като принципите на гражданския процес са развити в конкретните правила на ГПК, които се прилагат в тяхната взаимна връзка. В този смисъл необоснована е тезата, че съдът дължи произнасяне по същество и при процесуално недопустимо сезиране. Неоснователен е и довода, че Г. И. М.-В. е подала молба за отмяна, а не жалба, срещу решението от 8.10.2025 г. Съдържанието на молбата от 17.10.2025 г. не може да се квалифицира под някое от основанията на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Наведените доводи за недопустимост на постановеното решение и неправилност, могат да бъдат разгледани само по пътя на инстанционния контрол, поради което и сезирането е с жалба против решението от 8.10.2025 г., но последното не подлежи на инстанционен контрол. Преценката за процесуалната допустимост на постъпила жалба се извършва от съда, постановил атакувания съдебен акт, поради което изцяло неотносими са доводите на жалбоподателката във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

9