Определение № 60592 от 09.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 477/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. К. В., съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Д. и на „МИГ – МАРКЕТ“ООД, град Варна, подадена от пълномощника му адвокат М. Р., срещу въззивно решение №38 от 09.04.2020 г. по гр. дело №566/2019 г. на Варненския апелативен съд. Касаторът В. К. В., със съдебен адрес – [населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №857/09.07.2019 г., допълнено с определение №2894/04.10.2019 г., по гр. дело №1688/2014 г., за осъждането му солидарно с Я. С. Ж. и „МИГ – МАРКЕТ“ООД да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А. над сумите 29 823.81 лв. до 49 823.81 лв. за първия ищец и над 30 000 до 50 000 лв. за втория ищец – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. Нанджи Х., починал на 10.12.2009 г. Ответниците по тази жалба Н. Х. А. и С. Х. А., двамата със съдебен адрес Р., чрез пълномощника си адвокат С. Н., оспорват жалбата. Касаторът „МИГ – МАРКЕТ“ООД, [населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение №857/09.07.2019 г., допълнено с определение №2894/04.10.2019 г., по гр. дело №1688/2014 г., за отхвърляне на предявените от него обратни искове срещу „ЗК Уника“АД за заплащане на сумите, които „МИГ – МАРКЕТ“ООД ще бъде осъдено да заплати на Н. Х. А. и С. Х. А., ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, приет в решението по главните искове, основан на твърдение за застраховка, за която е издадена полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г. Въззивният съд е приел за установено, че на 07.12.2009 г. при извършване на строителни работи на обект - вилна сграда в УПИ .., .., ..., ... кв..., с.о."В.", [населено място], синът на ищците Н. Н. Х. е претърпял трудова злополука, вследствие на която на 10.12.2009 г. е починал. Към момента на инцидента, той е работил като общ работник на обекта по трудов договор с изпълнителя - строител "Комар Инвестмънт" ООД. Със задължителната на основание чл.300 ГПК за гражданския съд присъда, са доказани по делото деянието, извършено при условията на независимо съпричиняване от всеки от ответниците - физически лица, противоправността му (осъществяващо състав на престъпление) и вината. Ищците са родители на починалия и търпят болки и страдания - неимуществени вреди от загубата на сина си, които са в причинна връзка с причинената му от ответниците смърт. Справедливото обезщетение, както изисква чл.52 ЗЗД, за всички неимуществени вреди да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищците. Определената сума пари в най - пълна степен следва да компенсира вредите. Доказано е по делото, че синът на ищците е загинал трагично и неочаквано на 28 години, в млада и активна възраст. Родителите му - ищците по делото са инвалиди, като майката е с ампутиран ляв крайник и с 88 % намалена работоспособност пожизнено, а бащата - с последици от остър полиомелит и 75 % намалена работоспособност пожизнено. От показанията на свидетелите се установява, че починалият е най-малкият син на ищците и той останал да живее с тях в [населено място], докато по-големите им деца отдавна се отделили, имали свои семейства и по-рядко се виждали. Очакванията на ищците били свързани с него, който планирал да остане при тях, дори и след като се ожени. Когато работел по строежи с бригадата се налагало да остава в [населено място], но в почивните дни се връщал при родителите си да им помага и да се грижи за тях. Между родителите и сина е съществувала силна емоционална връзка, те са разчитали на помощта му, имали са надежди и очаквания за бъдещето му, за живота си с него и понастоящем трудно се справяли. Тежко понесли загубата му, животът им се променил, не минавал ден без да плачат, да посещават гроба му. Предвид конкретно преживените негативни емоции и страдания от тях, както и мъките, които ще понасят и занапред от невъзвратимата загуба на най-близкия им човек - синът им, и на основани чл.52 ЗЗД, следва да им бъде определено обезщетение в справедлив размер от по 50 000 лв. за всеки от тях. При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази и стандарта на живот в страната към датата на деликта, както и практиката на съдилищата по подобни казуси. Поради уважаване на иска по чл.49 ЗЗД срещу ответника "МИГ-МАРКЕТ " ООД, подлежи на разглеждане и евентуалният обратен иск срещу ЗК "Уника" АД по чл.229 КЗ/отм./ за заплащане сумата, която "МИГ-МАРКЕТ " ООД ще бъде осъдено да заплати на ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, приет в решението по главните искове, основан на твърдение за застраховка, за която е издадена полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г., с присъждане на разноски. Застрахователна полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г. е издадена за застраховка "Професионална отговорност на лицата по чл. 171 ЗУТ, със срок на действие от 29.09.2009 г. до 29.09.2010 г., отговорност до размер на сумата от 400 000 лв. и с нея е застрахована професионалната отговорност на "МИГ-МАРКЕТ " ООД по чл.171, ал.1 ЗУТ като строител.В отговора на исковата молба по обратния иск, ответникът ЗК "Уника" АД е заявил оспорване, "че при процесния строителен обект е настъпил инцидент, въз основа на който да се ангажира отговорността на застраховател по чл.171 ЗУТ“, което налага извода за своевременно направено възражение за предметния обхват на отговорността на застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 ЗУТ, проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Съгласно, ал. 2, условията и редът за задължително застраховане на лицата по, ал. 1, включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет. В случая, застрахована при ЗК "Уника" АД е професионалната отговорност на "МИГ-МАРКЕТ " ООД като строител, поради което следва да бъде преценено, дали вредите са причинени при или по повод изпълнение на задълженията му като такъв. Съгласно легалното определение в чл. 163, ал.1 ЗУТ, строител е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В случая, безспорно строежът е изпълняван от "Комар Инвестмънт" ООД по договор с възложителя, като "МИГ-МАРКЕТ " ООД е имал сключен договор за производството и доставка на бетон на строежа. Няма нито твърдения, нито доказателства, "МИГ-МАРКЕТ " ООД да е сключил договор с възложителя за изпълнение на строежа, поради което и същият няма качеството на строител по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ и чл.171, ал.1 ЗУТ. Възможността за възлагане на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа, предвидена в чл.163, ал.4 ЗУТ и определянето на производството и доставката на бетона като такава дейност (доколкото се е извършвало изливане на бетон за колони като част от СМР), не променя горния извод, защото качеството на строител по смисъла на ЗУТ е поставено в зависимост от сключения с възложителя писмен договор за изпълнението на строежа, а не от фактически извършваните строителни работи. Предметът на застраховката по чл.171, ал.1 ЗУТ е отговорността на "МИГ-МАРКЕТ " ООД като строител и застрахователят е длъжен да покрие вредите, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му в това му качество. Отговорността на застрахователя не обхваща причинените вреди от застрахования при изпълнение на работа в друго му качество. В този смисъл обратният евентуален иск срещу застрахователя ЗК "Уника" АД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Касаторът В. К. В. е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Повдигнатите от касатора В. К. В. въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставените въпроси в противоречие с трайно установена съдебна практика. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида, характера и тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения. Касаторът „МИГ – МАРКЕТ“ООД, [населено място], е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по множество правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, решени в противоречие с практиката на ВКС, от които този за това „дали със задължителната застраховка по чл.171, ал.1 ЗУТ „професионална отговорност в строителството“ се застрахова „гражданската отговорност“ за причинени вреди на трети лица само на лице, имащо качеството на „строител“ по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ, т.е. сключило писмен договор с възложителя, или на всяко лице, изпълняващо отделни етапи от строежа или отделни видове СМР, макар да не е „строител“ по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ“ е обусловил изхода на делото по предявените обратни искове и трябва да се извърши проверка за съответствието на дадения отговор с посочената от касатора практика на ВКС – решение №390 от 19.10.2011 г. по гр. дело №174/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение №579 от 12.01.2011 г. по гр. дело №1932/2009 г. на ВКС, III г.о. На касатора „МИГ – МАРКЕТ“ООД, [населено място], следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 992.95 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Съобразно изхода на спора В. К. В. трябва да бъде осъден да заплати на адвокат С. Д. Н. от АК - Р. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1297.50 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.