Определение № 1777 от 09.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 715/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца “ХОМ КЕЪР ХОТЕЛС” ООД срещу решение № 415/19.11.2024 г. по в.т.д. № 340/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 153/29.03.2024 г. по т.д. № 197/2023 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на предявения от настоящия касатор против “Електроразпределение Юг” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че не дължи на ответника сумата 62 864, 34 лева, представляваща служебно определена коригирана стойност на количеството електрическа енергия за електромер № 58752233 по фактура № [ЕГН]/02.09.2022 г., въз основа на констативен протокол № 672296/13.08.2022 г. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на разпоредбите на чл. 269, чл. 272 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според касатора апелативният съд не e обсъдил приетата в рамките на въззивното производство техническа експертиза, която съдържа извод, че промяна в схемата на свързване е невъзможна, или ако е извършена, то вероятно е в резултат от действията на служители на ответника. Съдът не се е произнесъл по заявените от касатора възражения, че заплатените от потребителя количества електроенергия за процесния период не се приспадат от начислената в резултат на корекцията сума; че процесният електромер измерва ел. енергия за жилищната част от комплекса, т. е. за самостоятелни обекти на трети лица, които имат отделни партиди. Навежда се съображение, че съдът неправилно е приложил ПИКЕЕ, като не е изяснил кой субект е имал предвид законодателят като краен клиент при посочване на субекта на фактуриране и не се е мотивирал защо приема, че понятието ползвател на мрежата е идентично с понятието краен клиент. Счита, че на продавача на енергия е следвало да бъдат фактурирани процесните суми, а въпросът за тяхната законосъобразност е отделен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради неговата очевидна неправилност, както и поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК за отговор на следните въпроси: “Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в съдебния си акт да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доказателства в производството?”; „Следва ли при твърдение за промяна в схемата на свързване разпределителното дружество да докаже законосъобразност на твърдяната за налична схема на свързване – в тази връзка следва ли при установено незаконосъобразно мерене, да се приеме, че за ответника е възникнало изобщо основание за начисляване на корекционната фактура?”; „Следва ли в производството по оспорване на корекционна сума да се установява възможността за неоснователно обогатяване на ответника?”; „Кой субект на фактуриране е имал предвид законодателят под понятието “краен клиент”, посочено в ПИКЕЕ?” Поддържа се, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция – т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, а също и казуална такава, обективирана в решение № 12/16.02.2016 г. по гр.д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр.д. № 811/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр.д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 183/16.11.2017 г. по т.д. № 2624/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр.д. № 1332/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др., както и необходимост от точно приложение на закона и развитие на правото. Претендират се направените разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по касация “Електроразпределение Юг” ЕАД оспорва искането за достъп до касационна проверка и подадената жалба като неоснователни. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което се явява допустима. Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, за да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, е констатирал липсата на спор относно специфичния характер на създадените между страните отношения, намиращи нормативната си регламентация в Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Приел е, че ищецът е “краен клиент” по смисъла на пар. 1, т. 27г ДР ЗЕ - такъв, който купува електрическа енергия, или природен газ за собствено ползване. Ответникът е “оператор на разпределителна мрежа” съгласно пар. 1, т. 34б, б. “а” ДР ЗЕ - лице, оператор на електроразпределителна мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. По реда на чл. 49 ПИККЕ от оператора на електроразпределителната мрежа – ответното дружество - е съставен констативен протокол № 672296/13.08.2022 г. за извършена на тази дата проверка в обект “Гранд хотел П.”, собственост на ищцовото дружество. Обект на проверката е бил електромер с фабричен № 58752233. В протокола е отразено, че е констатирана грешна схема на свързване, изразяваща се в разменени начала на вторичната система на измервателната група - начало на система “А” е свързано с начало на система “В” и начало на система “В” е свързано като начало на система “А”. Грешната схема е в междинен клеморед посока електромера. След анализ на така описания протокол, решаващият състав е направил извод за съответствието му с формалните изисквания, визирани в чл. 49, ал. 2 - 4 ПИКЕЕ: същият е съставен в присъствието и носи подписите на представители на оператора – И. И. (разпитан като свидетел по делото) и Й.; Октай М. – свидетел, и носи подпис на представител на РУ П. – Д. С.. За да приеме за несъстоятелни възраженията на страната, касаещи удостоверените фактически обстоятелства в констативния протокол, апелативният съд е обсъдил приетите по делото заключения, изготвени от три вещи лица. Съставът не е кредитирал заключението на вещото лице Г., изслушано в рамките на въззивното производство, тъй като той не е бил запознат с работата на билинг системата, но въпреки това е направил изводи с отчитането, което тя отразява. Отделно, изводите му за времето на работа на служителите от EVN съдът е приел за необосновани и напълно произволни. Изводите си съставът е базирал на изготвените и приети в рамките на първоинстанционното производство две експертизи и е приел за опровергано твърдението на жалбоподателя за липсата на информация за отчетената грешка в измерването. Не са споделени и доводите на обжалващата страна, че, ако схемата на свързване е объркана, това е направено от служител на ответника, доколкото аргумент в тази насока не може да се черпи от ангажираните от ищеца гласни доказателства – показанията на свидетелите Т. и Ф.. Решаващият състав е дал отговор на спорните във въззивното производство въпросите кой е легитимиран да издаде фактура, както и кой има право да получи от крайния битов клиент начислената в резултат на корекцията суми – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа. Позовавайки се на приложимата правна регламентация, е приел, че крайният клиент дължи заплащане на електрическа енергия, преизчислена по реда на ПИКЕЕ, на оператора на елекроразпределителната мрежа (чл. 56). Съгласно кредитираните експертни заключения е посочил, че при изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия правилно е била приложена методиката за тримесечен период съобразно правилата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. След извършена съпоставка на разпоредбите на ЗЕ с нормите на чл.50- 56 ПИКЕЕ апелативният съд е извел извод за наличие на законово основание и активна легитимация на оператора на електроразпределителната мрежа да издаде фактура за преизчислената електрическа енергия на крайния клиент. Счел е, че фактическото състояние, установено с процесния констативен протокол, изцяло се покрива с дефиницията, съдържаща се в чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ - промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. Настоящият състав намира, че не се обосновава претендирания директен и факултативен достъп до касация. В задължение на касатора, а не на настоящата инстанция, е обосноваването на основания за извършване на директен контрол, които да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая жалбоподателят се е задоволил с декларативно посочване на този порок, както и с преповтаряне на оплакванията в касационната жалба, което препятства достъпа до касация. Въпросът, касаещ задълженията на въззивната инстанция, отговаря на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Разяснения относно правомощията на въззивния съд са дадени в задължителна практика на касационната инстанция - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, доразвита в константна такава, обективирана в цитираните от страната решения. Приема се, че непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и анализ на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство и спорните пред него факти, като тези действия на съда следва да намерят отражение в мотивите на решението му съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. В разглеждания случай апелативният съд е обсъдил приетите за относими факти и доказателства, касаещи спорните пред въззивната инстанция въпроси. Съставът е развил подробно съображенията си, за да стигне до извод за неоснователност на отрицателния установителен иск. Не отговарят на мотивите на обжалвания съдебен акт оплакванията на страната, че не са разгледани всички нейни доводи и възражения. Подробно е коментирано заключението на вещото Г. и са изложени достатъчно съображения защо изготвената от него експертиза не се кредитира. Несъгласието на касатора с правните аргументи на апелативния съд съставлява по същество оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт – основание по чл.281, т. 3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. По отношение на втория и третия въпрос отсъства характеристиката те да са с правен характер, тъй като първият от тях изисква анализ на приетите за установени от въззивната инстанция факти, както и събраните по делото доказателства, която дейност с ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. е отречено касационната инстанция да дължи в производството по селекция. Третият въпрос пък е изцяло хипотетично зададен без връзка с мотивите на обжалвания въззивен акт. Последният въпрос намира своя отговор в разпоредбата на пар. 1, т. 4 ДР ПИКЕЕ и пар. 1, т. 41б, б. „а“ ДР ЗЕ - ползвател е клиент по смисъла на Закона за енергетиката, т. е. “краен клиент” е този, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Сочените правни норми са ясни и не налагат тълкуване, което е допълнителен аргумент за недопускане на факултативния касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно, по приложението на сочените разпоредби е формирана и значителна по обем практика - решение № 50084/14.06.2023 г. по гр.д. № 1307/2022 г. на ВКС, IV г.о., решение № 50186/24.10.2022 г. по гр.д. № 4372/2021 г. на ВКС, I V г.о., и решение № 115/17.06.2022 г. по гр.д. № 3817/2021 г. на ВКС, IV г.о., с която е прието, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електроенергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. “а” ДР ЗЕ. В случая въззивната инстанция не се е отклонила от даденото от касационната инстанция разрешение, като е преценила, че ищецът, който е краен клиент, дължи заплащане стойността на количеството електроенергия, начислено по процесната фактура с оглед установената промяна в схемата на свързване. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив. При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, настоящият състав определя и присъжда същото в размер на 150 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,