Определение № 190 от 30.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1314/2014 г.
ВКСII търговско отделение30.05.2014 г.докладчик Емилия Василева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Н. П с вх. № 4714/21.05.2014г. за оставяне без разглеждане на касационната жалба като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и за изпращане на решение № 8/06.01.2014г. на Варненски апелативен съд служебно на Апо в с указания за заличаване на Кадри А. З. като съдружник в [фирма] и за вписване на К. Н. П като съдружник в [фирма]. Молба вх. № 4466/13.05.2014г. на К. Н. Пехливанис да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Република България. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. М., срещу решение № 8 от 06.01.2014г. по в. т. дело № 678/2013г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение. С обжалвания съдебен акт е потдвърдено решение № 31 от 08.07.2013г. по т. дело № 129/2012г. на Търговищки окръжен съд, Х състав, с което са уважени предявените искове, както следва: 1/ обявен е за нищожен договор за прихвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012г. с нотариална заверка на подписите рег. № 2867/26.07.2012г. на нотариус К. Г. с район Търговищки районен съд, рег. № 317 Нотариална камара, по силата на който Кадри А. З. в качеството му на пълномощник на К. Н. е продал лично на себе си дружествените й дялове в [фирма], представляващи 100% от капитала на дружеството /50 дяла от по 100 лв. всеки, на обща стойност 5 000 лв./, поради липса на представителна власт и съгласие, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗЗД; 2/ признато е за установено по отношение на К. Н. П, гражданин на Федерална Република Германия и [фирма], ЕИК[ЕИК], че вписаните по партидата на посоченото дружество обстоятелства, а именно прехвърляне на 100% от дружествените дялове от К. Н. П на Кадри А. З., вписване заличаването на К. Н. П като едноличен собственик и управител на дружеството и вписването на Кадри А. З. като едноличен собственик и управител на дружеството, са несъществуващи, на основание чл. 29 ЗТР във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК; 3/ Кадри А. З. е осъден да заплати на ищцовата страна сумата 8 402,37 лв. – разноски; 4/ [фирма] е осъдено да заплати на ищцата сумата 8 402,37 лв. – разноски по делото. Ответната страна по касационната жалба К. Н. П е подала по делото молба вх. № 4466/13.05.2014г. с искане за разглеждане на делото в кратки срокове по изложени в молбата съображения. По делото е подадена от К. Н. П и молба вх. № 4714/21.05.2014г., с която е поискано касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, предвид цената на иска -5 000 лв. и на основание чл. 30, ал. 1 ЗТР решение № 8/06.01.2014г. на Варненски апелативен съд да бъде изпратено служебно на Аг по в с указания за заличаване на К А. З. като съдружник в [фирма] и за вписване на К. Н. Пехливанис като съдружник в [фирма]. Искането за изпращане служебно на въззивното решение на Агенция по вписванията съгласно чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 14 ЗТР към настоящия момент е неоснователно, тъй като въззивното решение не е влязло в сила. Заличаването по чл. 30 във връзка с чл. 14 ЗТР на вписани несъществуващи обстоятелства е последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР за установяване на порок на самото вписване или несъществуване на вписано обстоятелство с влязло в сила съдебно решение. В настоящия случай решението на въззивната инстанция, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск по чл. 29 ЗТР във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен, е предмет на настоящата касационна жалба, поради което същото не е влязло в сила. Невлязлото в сила решение по този иск не подлежи на предварително изпълнение, тъй като нито в ГПК, нито в ЗТР е предвидено незабавно изпълнение на решенето по чл. 29 ЗТР. Предвиденото в чл. 14 незабавно вписване, заличаване и обявяване се отнася до времето, в което следва да се извърши вписването, заличаването или обявяването след постъпване на акта на съда в Аг по в, но не се тълкува в смисъл на незабавно, предварително изпълнение на решението по чл. 29 ЗТР преди влизането му в сила. Д. на ответната страна за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, предвид цената на иска - 5 000 лв., е неоснователен, тъй като хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице. Съобразно посочената правна норма не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Искът с правно основание чл. 29 ЗТР е неоценяем, поради което касационният контрол по отношение на решението на въззивната инстанция е допустим. Подадената от К. Н. Пехливанис молба вх. № 4466/13.05.2014г. следва да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Република България. Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение