Определение № 960 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба на Р. К. К., чрез адв. К. Д. от САК, срещу въззивно решение № 44 от 28.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 9/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 296 от 20.05.2022 г. на Районен съд – Силистра, постановено по гр. д. № 1887/2021 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Р. К. К. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо „ЕОС Матрикс” ЕООД, че не дължи вземанията по заповед за незабавно изпълнение № 3289 от 01.10.2013 г., издадена по ч. гр. д. № 1672/2013 г. по описа на Районен съд – Силистра, а именно главница в размер на 9948,52 лв., лихва в размер на 10 040,46 лв., както и законна лихва в размер на 1 лв., за чието събиране е образувано изп. д. № 368/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд – Силистра. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на касационните основания касаторът е поставил следните въпроси: 1/. Разпоредбата на чл. 14 от ЗНА (относно влизане в сила, действие по време и отмяна па нормативните актове) прилага ли се за актовете на тълкуване на нормативните актове? Тя императивен характер ли има? Може ли нормата да се прилага разширително и относно актовете на тълкуване на нормативните актове? 2/. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА (относно влизане в сила и действие във времето на актовете на тълкуване на нормативните актове) за всички тълкувателни актове ли се отнася? Отнася ли се и за такива, с които се приема ново тълкуване и се изоставя отпреди вече извършено друго или се отнася единствено за приети за първи път тълкувателни актове? 3/. От кой момент поражда правно действие отмяната на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВСК, ОСГТК, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 209 от 02.02.2016 г. по т. д. 21248/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, III г. о., решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение №12/02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45/30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV г. о. Поради това моли касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът счита също, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация „ЕОС Матрикс” ЕООД, чрез адв. Р. М., в който се излагат доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по подадено заявление от „Обединена българска банка” АД против Р. К. на основание чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 3289 от 01.10.2013 г. и изпълнителен лист. По молба на взискателя, на 17.10.2013 г. е образувано изп. д. № 1298/2013 г. по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие: Окръжен съд – Силистра. Въззивният съд е посочил, че по делото са извършвани въз основа на искания на взискателя да се извършват изпълнителни действия спрямо длъжника: на 24.10.2013 г. са наложени запори на вземания по банкови сметки на длъжника и възбрана върху недвижим имот, ипотекиран в полза на всискателя и спрямо който е извършена публична продан и на 01.10.2014 г. е направено разпределение на сумите след публичната продан, на 29.07.2016 г. е подадена молба с искане за налагане на запор на банкови сметки и за насочване на изпълнение върху секвестируеми движими вещи, на 26.09.2017 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор на вземания по банкови сметки на длъжника. Съдът е приел, че с молба от 13.08.2019 г. „Обединена българска банка” АД е уведомило, че по силата на сключен договор за цесия от 25.06.2019 г. вземанията по изпълнителното дело са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Последното е конституирано като взискател с постановление от 20.11.2019 г. С друго постановление от същата дата изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въззивният съд е посочил, че с молба от 13.04.2020 г. „ЕОС Матрикс” ЕООД е поискало образуване на ново изпълнително дело, насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи на длъжника и запор на вземания по банкови сметки на длъжника. С постановление от 16.07.2020 г. ЧСИ е наложил запори върху банкови сметки на длъжника. На 20.11.2020 г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По делото са постъпвали суми до 05.01.2022 г., когато трудовото правоотношение на длъжника е прекратено. Въззивният съд е посочил, че спорът по делото се свежда до въпроса прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за който въпрос (преформулиран от Общото събрание ) е образувано тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Застъпил е в случая, становището на част от съдебната практика, според което последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. Въззивният съд е приел, че с образуването на изпълнително дело № 1298/2013 г. по описа на ЧСИ Г. Г., съобразно даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд тълкуване, давността е спряла да тече по време на изпълнителното дело на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Според съда давността е започнала да тече от постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС когато постановлението е отменено. Във въззивното решение е разяснено, че на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците във връзка с § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, ДВ, бр. 44 от 2020 г. погасителната давност за вземането е спряла да тече от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. Тези дни, добавени към 26.06.2020 г. (когато изтичат петте години от 26.06.2015г.), поставят края на петгодишната погасителна давност на 03.09.2020 г., в случай на липса на основание за ново спиране или прекъсване. Въззивният съд е изтъкнал, че с предприемане на изпълнителното действие запор на банкови сметки от ЧСИ Г. на 16.07.2020 г. давността е прекъсната. Действието е предприето въз основа на искане на взискателя, отправено с молбата му от 13.04.2020 г. В решението е уточнено, че дори да се приеме тезата на въззивника, а именно, че към спора следва да се приложат само и единствено разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВСК, ОСГТК, то следва да се има предвид, че по повод подадена молба от 26.09.2017 г. от взискателя по изп. д. № 1298/2013 г., с постановление от 16.07.2020 г. по изп. д. № 368/2020 г. ЧСИ е запорирал банкови сметки на длъжника. Според съда давността е прекъсната с обратна сила от датата на молбата, която е своевременна, преди изтичане на давността. Искането на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. С тези мотиви съдът е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със становището на съдебната практика, на отделни състави на ВКС, което е прието за правилно с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС. В мотивите на същото е посочено, че законодателството не съдържа правила относно влизането в сила и действието във времето на тълкувателните актове, каквито норми са налице в ЗНА за нормативните актове. Затова според ОСГТК на ВКС разрешението на поставения въпрос следва да бъде дадено въз основа на основните принципи за последователност и предвидимост в правоприлагането. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. В тази връзка е прието, че тълкуването на закона, направено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, загубва действието си от момента на обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. От тогава по всички изпълнителни дела е започнала да тече давност. От горепосоченото е видно, че на поставените от касатора въпроси е даден отговор в тълкувателно решение, уеднаквяващо съдебна практика. Поради това не е налице нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Налице е само бланкетно позоваване на тази разпоредба. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна нищожност и вероятна недопустимост на обжалваното решение, за които Върховният касационен съд следи служебно. Поради гореизложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация, но такива не са претендирани с писмения отговор и няма доказателства и да са направени пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение на Гражданската колегия,