Определение № 269 от 19.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4602/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано пред ВКС с касационна жалба на А. Р. Д. и М. Р. Д. срещу решение № 346/26.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 409/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях против М. М. М. иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 38, т. I, рег. № 1077, дело № 38/2011 г. на нотариус В. А., рег. № 357, с район на действие – Русенски районен съд, поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на продажната цена на продавача. Касационната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК и е допустима, тъй като в нея са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси: Допустими ли са свидетелски показания за установяване на плащане по сключена в писмена форма сделка между роднини по права линия? и Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по възражението за недопустимост на свидетелски показания? Насрещната страна по касационната жалба - М. М. М., не взема становище. Съдът счита, че основанията за допускане на касационно обжалване са налице, поради осъществяване на предпоставките от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. В случая по поставения в изложението правен въпрос- „Допустими ли са свидетелски показания за установяване на плащане по сключена в нотариална форма сделка между роднини по права линия?“, въззивният съд е приел, че свидетелските показания са допустими и въз основа на тях е заключил, че плащането е извършено по договора за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между баща и син, поради което е отхвърлил иска за разваляне, предявен от другите наследници на бащата срещу сина, който е бил страна по сделката. По този поставен въпрос не се установи формирана задължителна практика на ВКС и е необходимо по тълкувателен път да се изведе правило дали изключението за роднините по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК се прилага и в хипотезата на чл. 164, ал.1, т.4 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: