Определение № 728 от 17.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 62/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Г. З., чрез адв. Б. М. Х., срещу определение № 5267 от 21. 11. 2025 г. по в. ч. гр. д. № 2338/2025 г. на ОС – Варна, с което е потвърдено определение № 13504 от 6. 10. 2025 г. по гр. д. № 16368/2024 г. на РС – Варна, с което производството по гр. д. № 16368/2024 г. на РС – Варна, 40 състав, е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по гр. д. № 1974/2025 г. на ОС - Варна с влязъл в сила съдебен акт. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спряното дело. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Подаден е писмен отговор на частната касационна жалба от съделителката Е. В. К.-К., чрез адв. Б. Д., с който се поддържа, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното: Спряното производството по гр. д. № 16368/2024 г. на РС – Варна, има за предмет предявен от Д. Г. З. против Е. В. К.-К. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 7, с площ от 128, 04 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, антре, баня, балкон, клозет, избено и таванско помещение, находящ се на четвъртия етаж в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], етаж 4. Твърди се, че наследодателят на ищцата Г. Г. З., починал на 07. 09. 2002 г., с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 65/1956 г., купил от Н. Т. К. реална част от 56, 30 кв.м. от апартамента, включваща следните помещения: стая, хол, антре, баня, балкон, 1/2 ид.ч. от изба, а останалата реална част от 71,74 кв.м. от апартамента, включваща останалите помещения, останала собственост на Н. Т. К.. С н.а. № 46/1975 г. В. К. К., наследник на Н. Т. по завещание, прехвърлила на племенницата си Е. В. Р. останалата след предходната сделка реална част от апартамента, а с н.а. № 26/1985 г. Е. В. К.-К. дарила на сина си А. Р. Р. същата реална част от жилището. С н.а. № 166/2016 г. А. Р. Р. дарил на майка си Е. В. К.-К. (ответница по иска за делба) реалната част от 71, 74 кв.м. от апартамента. Твърди се, че двете реални части не отговарят на изискванията за самостоятелни жилища и не могат да се обособят в самостоятелни жилища, поради което договорът за прехвърляне на реална част от жилището е нищожен поради липса на предмет и при прилагане принципа на правната конверсия следва да се приеме, че със сделките са прехвърлени, съответно 56, 30/128, 04 и 71, 74/128, 04 идеални части от апартамента. Твърди се, също, че с влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 108 ЗС, предявен от Д. З. срещу Е. К.-К., постановено по в. гр. д. № 1968/2022 г. на ОС – Варна, е признато за установено, че Д. З. е собственик на 56, 30/128,04 идеални части от процесния апартамент на основание наследяване на Г. Г. З., починал на 07. 09. 2002 г., и договор за покупко-продажба, сключен от последния с нотариален акт № 65/1956 г. Не се оспорва, че ответницата е собственик на останалите идеални части от апартамента от 128, 04 кв.м. Иска се допускане на делбата при квоти 56, 30/128, 04 ид.ч. за Д. Г. З. и 71, 74/128, 04 идеални части за Е. В. К.-К.. Налице е влязло в сила решение по в. гр. д. № 1968/2022 г. на ОС – Варна, с което е признато за установено, по предявения от Д. Г. З. против Е. В. К.-К. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Д. Г. З., в качеството си на собственик на 56,30/128, 04 идеални части от целия апартамент с площ от 128, 04 кв.м., е собственик и на 56, 30/128, 04 идеални части на сервизното помещение – баня в апартамента и ответницата е осъдена да й предаде владението върху 56, 30/128, 04 ид.ч. от банята. Висящото производството по гр. д. № 1974/2025 г. на ВОС, до приключването на което е спряно делбеното, има за предмет предявен от Е. В. К.-К. против Д. Г. З. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 2 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на прехвърлителната сделка, сключена с нотариален акт № 65/1956 г. поради противоречието й със закона и невъзможност на предмета, тъй като и двете реални части на апартамента не отговарят на изискванията за самостоятелен жилищен обект нито към сключване на сделките, нито към настоящия момент – в единия апартамент няма тоалетна, а в другия апартамент няма баня, както и по съображения, че апартаментът е неподеляем на две самостоятелни жилища. При тези данни окръжният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на основание по чл. 229, ал. 1 ,т. 4 ГПК за спиране на делбеното производство до приключване с влязъл в сила акт на производството по исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1 ЗЗД, касаещи придобивното основание на съделителката Д. З., заявено в делбеното производство. Приел е, че наличието на влязло в сила решение по чл. 108 ЗС не налага извод в обратния смисъл и касае допустимостта на производството по исковете по чл. 26 ЗЗД, което обстоятелство е без значение при преценка наличието на предпоставките за прилагане на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК. Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следния въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция с оглед указанията по прилагане на чл. 280 ГПК, дадени с точка 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: Когато между страните в делбеното производство е налице влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС, с което е признато за установено по отношение на съделителя-ответник, че съделителят-ищец е собственик на идеални части от процесния имот на основание наследяване и сключена от наследодателя правна сделка, и съделителят-ответник по иска за делба и по иска за собственост предяви срещу съделителя-ищец иск за прогласяване нищожността на същата прехвърлителната сделка, на която е бил основан и искът за собственост, налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между делбеното производство и производството по установителния иск за нищожност на сделката. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не се сочи и на настоящия състав не е известна формирана по въпроса практика на ВКС. На така поставения въпрос следва да се отговори отрицателно по следните съображения: Влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за идеална част от недвижим имот формира сила на пресъдено нещо по спора притежава ли ищецът собствеността върху съответната идеална част от имота на заявеното придобивно основание. Ответникът по иска за собственост следва да изчерпи всички възможни възражения срещу заявеното от ищеца придобивно основание, основани на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, тъй като незаявените факти и основани на тях възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението, уважаващо иска по чл. 108 ЗС. Затова в последващо делбено производство между същите страни за същия имот, в което съделителят-ищец по уважения иск по чл. 108 ЗС се позовава на същото придобивно основание, съдът, на основание чл. 297 и чл. 299 ГПК, е длъжен да зачете влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС, като приеме, че ищецът е собственик на признатите с решението по чл. 108 ЗС идеални части от делбения имот на съответното правно основание и, същевременно, няма право да разглежда възражения на другия съделител срещу същото придобивното основание на съделителя-ищец, които възражения са основани на факти, възникнали до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция по иска за собственост и са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост. Затова образуваното по иск на другия съделител исково производство по установителен иск за нищожност на придобивното основание на съделителя-ищец, признато за осъществило се с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, няма да има обуславящо значение за постановяване на решението по иска за допускане на съдебна делба. Приемане на противното би имало за резултат отпадане на задължението на съда по чл. 297 ГПК и преодоляване на забраната по 299 ГПК. За яснота следва да се посочи, че при наличие на две влезли в сила решения, разрешаващи по различен начин идентичен правен спор между същите страни, който правен спор е от значение в друго висящо исково производство между същите страни, при решаване на висящия спор съдът няма да е ограничен от силата на пресъдено нещо на никое от влезлите в сила противоречиви решения и ще е оправомощен да разреши отново правния спор, предмет на същите. По същия начин следва да се процедира и при хипотезата, коментирана в точка 5 от ТР № 7/31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК (когато са разрешени по различен начин преюдициални правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо). Затова, ако по време на висящността на делбеното производство влезе в сила решение, постановено между същите страни, с което се признае за нищожно заявеното от единия съделител придобивното основание, което е признато за осъществило се с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, делбеният съд няма да е обвързан от силата на пресъдено нещо на никое от противоречивите решения и ще е оправомощен да разреши отново спорния въпрос, предмет на същите. Тоест, и в този случай не би била налице връзка на преюдициалност между делата – искът за делба не би бил обусловен от изхода на делото по установителния иск за нищожност на сделката. По основателността на частната жалба: С оглед отговора на поставения въпрос, частната жалба се явява основателна. С влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС е прието за установено, че Д. Г. З. „ като собственик на 56, 30/128, 04 ид.ч. от апартамент № 7, с площ от 128, 04кв.м., находящ се в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адм. адрес [населено място], [улица], ет. 4, е собственик на 56, 30/128, 04 ид. ч. от баня и ОСЪЖДА Е. В. К.-К., ЕГН [ЕГН] да предаде на Д. Г. З., ЕГН [ЕГН] владението на 56, 30 ид.ч. от посочената баня, на осн. чл. 108 ЗС“. В мотивите към решението е прието, че договорът за покупко-продажба на реална част от 56, 30 кв.м. от процесния апартамент от 128, 04 кв.м., сключен с нотариален акт № 65/1956 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като двете реални части не са съставлявали самостоятелни обекти на собственост и е невъзможно обособяването им като такива. Прието е, че в случая следва да намери приложение институтът на правната конверсия и да се отчете възможността за запазване на част от съдържанието на нищожната сделка, когато тя съдържа в себе си друга валидна сделка и когато има воля на страните за това. В случая, при тълкуване волята на страните е прието, че те са съгласни предметът на сделката да е съответната идеална част от имота, съответстваща на съотношението между площта на прехвърлената реална част към площта на целия апартамент, което съгласие се извежда от обстоятелството, че приобретателят и правоприемниците му в продължение на 46 години е ползвал прехвърлената реална част от апартамента, а прехвърлителят и правоприемниците му са търпели това ползване и никой от тях не е поискал прогласяване нищожността на сделката. В делбеното производство ищцата Д. Г. З. се позовава на същото придобивно основание – договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 65/1956 г., който следва да се зачете като договор за прехвърлян на идеални, а не на реални части от жилищния обект, както и на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, с което е признато за установено по отношение на Е. К.-К., че Д. З. е собственик на 56, 30/128, 04 ид.ч. от процесния апартамент на основание договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 65/1956 г. Съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение по иска за собственост и да приеме, че Д. З. е собственик на 56, 30/128, 04 ид. ч. от процесния апартамент, а ответницата Е. К.-К. е собственик на останалите 71, 74 ид.ч. В случай, че по време на висящността на делбеното производство влезе в сила съдебно решение, с което договорът, сключен с н.а. № 65/1956 г., се приеме за нищожен изцяло и не са налице основания да се зачете като договор за прехвърляне на идеални части от апартамента, делбеният съд няма да е обвързан от силата на пресъдено нещо на никое от противоречивите решения и ще е оправомощен да разреши отново спорния въпрос, предмет на същите. Тоест, и в този случай не би била налице връзка на преюдициалност между делата – искът за делба не би бил обусловен от изхода на делото по установителния иск за нищожност на сделката. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение