Определение № 239 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1159/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение №39 от 04.02.2020 г. по в.т.д.№517/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №233 от 07.05.2019 г. по т.д.№337/2018 г. на ОС Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД срещу Ц. А. И. и А. Л. И. искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 30 437.14 швейцарски франка /CHF/, част от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL37034/22.05.2008 г., Приложение от 29.05.2008 г., Допълнително споразумение от 25.06.2009 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г., Допълнително споразумение от 13.07.2011 г., Допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и Допълнително споразумение от 26.09.2013 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответниците по касация Ц. А. И. и А. Л. И. не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорни по делото са въпросите: предоставила ли е банката на ответниците и в каква валута уговорената сума по кредита; валидни ли са уговорките в договора за превалутиране на кредита; върнали ли са ответниците – кредитополучатели сумата по кредита, съответно налице ли е непогасен остатък, за какъв период, в какъв размер и в каква валута. Посочил е, че от представените по делото доказателства и от заключението на назначената по делото ССЕ може да се направи единствено извод, че е изпълнен само първият етап от предоставянето и усвояването на кредита, уговорен в чл.2, ал.1 от Договора - че разрешеният кредит е постъпил в блокирана банкова сметка на получателя, като ищецът не е представил каквито и да било доказателства за изпълнението на следващите задължения на банката по отпускането и усвояването на кредита, уговорени в чл.2, ал.3 – ал.5 от Договора /превеждане на служебно превалутирания от банката кредит от CHF в евро от блокираната сметка в другата, описана в чл.2, ал.3 сметка и прехвърлянето на сумата по нареждане от титуляра на тази сметка по сметка на продавача на недвижимия имот/, но с оглед признанието на ответниците, съдържащо се в отговора на исковата молба, следва да се приеме, че сумата в евро е била преведена. Изразил е становище, че след като кредитът счетоводно се превежда по блокираната сметка в швейцарски франкове – чл.2, ал.1 от договора, а последващото му превеждане по откритата сметка - по която ответниците реално са наредили плащане към трето лице, се извършва след повторно служебно превалутиране /от швейцарски франк в евро/, единственият възможен извод е, че реално усвояването /чрез извършения банков превод/ е извършено в евро, а не в швейцарски франкове, както твърди банката. Счел е, че независимо от този извод, поначало няма пречка страните по кредитното правоотношение да уговарят погасяването на кредита да се извърши във валута, различна от усвоената, но това задължение е необходимо да следва от наличието на конкретни уговорки, а не от факта на усвояване на кредита в съответната валута. Във връзка с възраженията на ответниците, че използваният от банката договор е изготвен предварително, без да им е дадена възможност да влияят на клаузите му; че уговорките относно условията за погасяване на кредита са неравноправни, тъй като не са имали нужната информация при сключването му относно начина на формиране на валутния курс, действителният размер на дълга и дължимата лихва, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и 2 са нищожни, доколкото същите не представят по ясен и разбираем за потребителя начин условията на сключения договор, което води до значително неравновесие между страните, във вреда на кредитополучателите, е посочил следното: Предвид спецификата на сключения договор, страните по него могат да бъдат дефинирани като търговец по смисъла на §13 т.2 от ДР на ЗЗП, каквато е банката и на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, каквито са ответниците, а предмет на договора е финансова услуга по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП, като по делото липсват доказателства, че спорните клаузи са били индивидуално определени. Тълкувайки разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, чл.145, ал.2 от ЗЗП, и позовавайки се на т.1 от решение на Съда на ЕС по дело С-186/16 и т.1 от диспозитива на определението по дело С-119/17, е достигнал до извод, че атакуваните от ответниците клаузи не са формулирани ясно и недвусмислено, тъй като договорът не съдържа ясни правила за превалутиране на средствата по кредита от евро в швейцарски франк и обратно, както при усвояването на кредита, така и при погасяването му. Изложил е съображения, че с посочените клаузи изцяло в тежест на потребителя– кредитополучател е прехвърлен риска от повишаване на външната и/или вътрешна стойност на използваната парична единица на сметката (CHF), макар той да е получил кредита в различна валута – евро, на която реално е потребител, а начинът по който са формулирани тези уговорки, не позволява на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител, преди всичко да се ориентира в механизмите, по които ще се превалутира кредита, в необходимостта и конкретните икономически последици за страните по договора от действието на тези механизми на различните етапи от изпълнението на договора. Освен това, от страна на банката не е предоставена на потребителите цялата информация относно вероятните промени в обменните курсове на договорените валути, като и относно рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, въз основа на която същите да съобразят възможното поскъпване или обезценяване на тази валута, в която кредитът е бил договорен, и въз основа на уговорените механизми за превалутиране, да направят преценка за възможните икономически последици, включително и неблагоприятните за тях, от съответните уговорки върху бъдещите им финансови задължения. В този смисъл е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд, че клаузите на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и ал. 4, чл.6, ал.2, чл.20, ал.2, чл.21 и чл.22 от Договора, с които е уговорено превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит, както и на вноските за погасяването му в швейцарски франкове, са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съответно – нищожни, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и непораждащи правно действие в отношенията между страните, респективно ответниците не дължат връщането на усвоения в евро кредит, в швейцарски франкове и в размер, изчислен по предвидените в неравноправните клаузи механизми. Изразил е становище, че искът за заплащане на остатъка от кредита е предявен на договорно основание, като исковата претенция се основава на поначало допустимо уговорено, но невъзникнало заради нищожността на уговорката, от която произтича, задължение, поради което задължението за връщането на безспорно получения кредит във валута различна от уговорената, е немислимо да се търси на заявеното договорно основание, поради което е намерил за неоснователни поддържаните във въззивната жалба доводи на банката, че независимо от извода на Пловдивския окръжен съд, че кредитът е отпуснат и усвоен в евро, ответниците дължат връщането му в швейцарски франкове, съгласно постигнатите в договора уговорки, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение №4 от 29.04.2015 г. по т.д.№4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В допълнение към изложеното, в подкрепа на изводите за неоснователността на предявения иск за връщане на остатъка от главницата в швейцарски франкове, е отбелязал и липсата на доказателства в подкрепа на заявените твърдения относно основния правопораждащ този иск факт – неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателите за погасяване на кредита в посочената валута и в посочения размер. С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, настоящият състав намира, че поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд - даденото от въззивния съд разрешение е обусловило направения в решението извод за неоснователност на предявените искове и в този смисъл поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като касационно обжалване на решението в обжалваната част следва да бъде допуснато за проверка на направените от съда изводи с даденото в решение №136 от 20.01.2021 г. по т.д.№1467/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, разрешение /наличието на което изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК/, според което, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/. С оглед допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не следва да се обсъжда основанието по чл.280, ал.2, пр. последно от ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,