Определение № 2011 от 23.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 456/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 5382 от 02.10.2024 г. по в.гр. д. № 9179/2023 г. на ГС – София, с което са определени мерки относно режима на лични отношения на бащата Т. Р. с малолетното му дете. Жалбоподателят- Р. Р. Д., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване и за неправилност на постановеното въззивно решение. Ответникът Т. Р. Ю., чрез процесуалния си представител, излага съображения за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е изменил на основание чл.51 СК, вр с чл.59, ал.4 СК, определените с решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на РС - София мерки относно личните отношения на бащата Т. Р. Ю. с детето А. Т. Ю., [дата на раждане], както следва: 1. първите осем срещи между детето А. Т. Ю., [дата на раждане] и бащата Т. Р. Ю. да се проведат всеки първи и трети петък от месеца от 18:00 часа (а ако детето е на училище – след края на учебните занятия) до 21:00 часа и всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до 15:00 часа; 2.1. след провеждане на първите осем срещи по т.1 от настоящото решение, бащата Т. Р. Ю. има право да вижда и взема детето всеки първи и трети събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 19:30 часа в неделя с преспиване; 2.2. двадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; 2.3. всяка нечетна година от 10:00 часа на 24.12 до 19:30 часа на 26.12; 2.4. всяка четна година за новогодишния празник от 17:00 часа на 30.12 до 19:30 часа на последния официален почивен ден за новогодишния празник, определен за съответната година; 2.5. всяка четна година за великденските празници съобразно православния календар от 10:00 часа на Велика събота до 19:30 часа на Светлия понеделник; 2.6. всяка година за рождения ден на бащата (26.10.) за времето от 10:00 часа до 19:30 часа. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, относно заместеното съгласие на бащата за пътувания на детето, постановено по реда на чл.127а СК. Настоящия състав намира, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК касационната жалба, в частта ѝ с която се обжалва въззивното решение по отношение произнасянето на съда по предявания иск по чл. 127а СК, за заместване съгласие на бащата за издаване паспорт на малолетното дете и за получаване на разрешение за пътуване в чужбина, следва да се остави без разглеждане. Установено е по делото, че страните са родители на детето А. Т. Ю., [дата на раждане] Констатирано е, че с решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на Софийски РС, влязло в законна сила на 23.02.2017 г., е утвърдено постигнато между страните в настоящото производство споразумение за прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие, упражняването на родителските права по отношение на малолетният син на страните А. е възложено на майката Р. Р. Д., при която е определено то да живее, на бащата Т. Р. Ю. е определен режим на лични отношения с детето, който включва право бащата да прекарва с детето не по-малко всяка втора и четвърта седмица от месеца от четвъртък след детска градина/училище от 16:00 часа до 19:00 часа в неделя, тридесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, десет дни през зимната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, половината от всички ваканции на детето, всички ваканции на детето да се прекарват на равни периоди при двамата родители, личните празници на всеки от родителите детето да прекарва при родителя, на който е празника както следва: на бащата от 10,30ч. до 20ч., а на майката от 14ч до 18ч., личните празници на детето се празнуват заедно или поотделно с предварителна договореност между родителите, а именно рожден ден от 09ч. до 18ч. заедно, а поотделно за бащата от 9ч. до 14ч. и за майката от 14 до 18ч, както и всеки работен ден през седмицата след учебните занятия и в частност от 16:00 часа до 21:00 часа, на Великден-първия почивен ден при майката, а останалите дни при бащата, на Гергьовден при бащата от 10ч. до 21ч., на Коледа при майката и на Нова година при бащата от 10ч. на 31.12. до 21ч. на 01.01. Съдът е приел, че е сезиран с иск на майката за изменение режима на лични отношения между бащата и детето, тъй като установения такъв по споразумението не се изпълнява. Установено е, че в приетите от първоинстанционния и въззивния съд социални доклади, изготвени от АСП, Д „СП“ – Лозенец, са отразени данни, че режимът по споразумението между родителите не се спазва стриктно след навършване на девет години от детето А., когато последното споделило, че не желае да ходи при бащата, тъй като той пие алкохол и обижда него и майката. Данни в същата насока са изнесени пред първоинстанционния и въззивния съд по време на проведеното изслушване на родителите по реда на чл.59, ал.6 СК. Установено е, че последната по време среща между детето и бащата е проведена на 03.03.2023 г., въпреки насърчаването на детето от страна на майката и изслушано детето А. посочва, че не желае да се вижда с баща си и той не му липсва, тъй като не се опитва да го научи на нищо, не откликва на желанията му, оставя го сам и посещава питейни заведения, но смята, че баща му се интересува от него, защото го обича, а не проявява обикновена любезност. Малолетният споделя, че от около две – три седмици започнал да се чува с баща си по телефон. Харесва партньора на същия родител и се разбира с нея. С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл.59, ал.4 СК въззивният съд е допуснал изготвяне на съдебна психологична експертиза (СПЕ). От приетата като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се установява, че страните притежават еднакъв стил на родителстване, като майката е с добър родителски капацитет, а този на бащата, видян в светлината на данните за поставяне на детето в риск след шофиране под въздействието на алкохол, се явява задоволителен. Комуникацията между двамата родители е нарушена и същите не разполагат с изработен общ модел за включване на другия при отглеждането и възпитанието на детето. Посочва се, че последното има изградена по – силна емоционална връзка с майката, която е водещата и базова родителска фигура за него и с нея то се чувства по уверено. Изложени са канстатации за това, че малолетният има изградена емоционална свързаност и с баща си, не отхвърля бащината фигура и резултатите от проведените експертни изследвания са дали основание на вещото лице да заключи, че при подрастващия А. няма налични фиксирани травматични емоционални преживявания, включително такива свързани с насилие, липсва конфликт на лоялност и индикации за родителско отчуждение. Експертът констатира настъпила след 2021 г. промяна във връзката между бащата и детето, породена от нарушено доверие на малолетното към този родител, като е отпръвена препоръка за определяне на режим на контакти на бащата с детето, който включва преходен период на по – кратки срещи, без приспиване в дома на бащата. От изслушването на вещото лице психолог се установява, че нежеланието на детето да се чува и вижда с баща си се дължи на включване на защитен механизъм, породен от загубата на доверие към този родител, от когото се чувства излъгано и допълнителен фактор, благоприятстващ това е влошената комуникация между страните. Установено е, че с решение № 7041/17.04.2024 г. по гр.д. № 18820/2022г. по описа на Софийски РС е издадена заповед за защита от домашно насилие, с която Ю. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на сина си А. и да посещава специализирана програма, като мерките са приложени във връзка управление на 04.04.2022 г. в [населено място], пазар „Ситняково“ след употреба на алкохол на моторно превозно средство, в което се намирало детето. При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че по делото се установява изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.51, ал.4 СК, чл.59, ал.9 СК и т.V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., при наличие на които интересът на детето изисква промяна на установените с решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на Софийски РС мерки с определяне на други относно личните отношения на бащата с детето. Промяната в обстоятелствата се изразява в порастване на детето, доколкото към датата на определяне на мерките А. е бил на пет навършени години и не е посещавал училище, а понастоящем е на дванадесет години и е ученик в шести клас. Прието е, че така предвиденият ежедневният делничен контакт между бащата и малолетния след края на учебните часове до 21:00 часа е от естество да наруши възможността на А. за подготовка за учебния процес и за отдих. Наред с това по делото еднопосочно се установява, че определените с горепосоченото решение мерки не се изпълняват в продължителен период от време, настъпила е фактическа промяна, свързана с прекъсване на контакта на подрастващия с бащата, изменение във връзката на детето с този родител и изразено нежелание на А. да се вижда с неговия баща, предизвикана от загуба на доверие и сработване на защитен механизъм при подрастващия, поради което определените мерки се явяват понастоящем неефективни и изгубили смисъл. Поради изложеното организацията на контактите на бащата Ю. с малолетния А. следва да бъде съобразена с търсената от детето промяна, но и с необходимостта от преодоляване на прекъснатия контакт помежду им чрез създаване на условия за възстановяване на нарушената комуникация и връщане на доверието на детето в този родител като в тази насока съдът отчита констатациите на вещото лице за необходимостта от въвеждане на преходен период в регламентацията на мерките за лични отношения. При определяне на конкретния режим на личните отношения на детето с бащата, съдът е взел предвид родителския капацитет и желанието на бащата, декларираното пред въззивния съд, да се грижи за А. и да се съобразява с желанията му, констатираната от вещото лице емоционална връзка помежду им. Съдът е съобразил и актуалните желания на детето, но ги е разгледал в контекста на констатираната от вещото лице загуба на доверие на малолетния към бащата и на необходимостта детето да възстанови контакта с този родител, с оглед възможността да чувства неговата подкрепа, обич, грижа и авторитет, поради което в интерес на детето е установяване на режим на лични контакти съобразно диспозитива на решението, който при промяна на обстоятелствата също може да бъде изменен. Съдът, като е съобразил доказателствата по делото и с оглед най – добрия интерес за подрастващия, е определил режима на лични отношения на детето с бащата. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението съдът е дал решение на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да постанови своето решение въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, при изменението на режима на лични отношения между малолетно дете и неотглеждащия го родител, длъжен ли е съдът, ръководейки се от интересите на детето, да изследва, да съобрази в съвкупност всички обстоятелства, по – конкретно възпитателските качества на същия родител, неговия морален облик, в това число – данни за осъществено домашно насилие не само спрямо същото дете, а и спрямо лица, с които родителят съжителства, привързаността на детето, социалното обкръжение. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на противоречие с решение по гр.д. № 598/2009 г. на IV – г.о., решение по гр.д. № 911/2012 г. на IV – г.о.,решение по гр.д. № 1286/2012 г. на IV – г.о. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. Формулирания въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. V, във вр. с т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 г. Съгласно дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под "изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. В допълнение следва да се посочи, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. – новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. Приема се, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Утвърдено е разбирането, че по тази причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето – с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В практиката се приема, че за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Във всеки подобен случай въпросът от значение за спора е дали новите обстоятелства, въведени от родителя, поискал промяната, действително са се осъществили и как се отразяват на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки. По него съдът е длъжен да се произнесе с решението по чл. 59, ал. 9 СК, а първостепенно значение имат висшите интереси на детето, чиято закрила държавата провежда при вземането и на тази мярка, възложена от вътрешното право в правомощие на гражданския съд (чл. 14 КРБ, чл. 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето и чл. 24, § 2 от Хартата на основните права Европейския съюз, и чл. 59, ал. 9 СК). В конкретния случай при съобразяване именно с трайно установената практика и при анализ на всички установени обстоятелства по делото съдът е приел, че са налице предпоставките за изменение на вече определените мерки относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на детето. Съдът е счел, че определения от първостепенният съд режим на лични отношение не е отчел необходимостта от възстановяването на прекъснатия контакт между бащата и детето и желанието на детето това да се случи. Съдът е посочил, че не е обвързан от исканията на страните, а следва да се води от установения най – добър интерес на подрастващия. Така установената практика не е неправилна поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3ГПК за да бъде коригирана същата. По изложените съображения,съдът