Определение № 60541 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 228 от 30.11.2020г. по в.гр.д. № 334 по описа за 2020г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено решение № 200 от 13.07.2020г. по гр.д.№ 1205/2019г. на Районен съд Габрово като е допусната промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. В., роден на 5.08.2012г., неговото местоживеене, режим на лични отношение и издръжка и вместо това е постановено друго, с което е предоставено упражняването на родителските права на бащата, като на майката е определен режим на лични контакти както следва: всяка първа и трета седмица от месеца - от 17.00ч.на петъчния ден до 17.00ч. на неделния ден, с преспиване, първата половина от официалните празници на страната през четните години и втората половина от официалните празници на страната в нечетните години, първата половина от зимната и пролетната ваканция на детето, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, определено е местоживеенето на детето на адреса на бащата и е осъдена майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 150лв., считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: В представеното изложение касаторката се позова на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните три поставени въпроси: 1.относно законовите предпоставки по чл.59, ал.9 СК за промяна на мерките за упражняване на родителските права, 2.за съобразяване на интереса на детето и 3. оправдана ли е такава радикална промяна като предоставяне на родителските права на бащата при незначителен повод? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 214/2014г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 6073/2013г.на ІV г.о., гр.д.№ 327/2018г.на ІV г.о. и гр.д.№ 911/2012г.на ІV г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. А. В., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Счита, че именно интересът на детето изисква то да живее със своя баща, който разполага с по-добър родителски капацитет. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., реално извършване на които установява с представен договор за правна помощ и съдействие, в който сумата е посочена като заплатена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Решаващите мотиви на въззивния съд, за да уважи направеното искане за изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката за детето М. са свързани със следните възприети от него изводи в първоинстанционния акт: Подходът на майката при възпитанието на детето страда от сериозни пороци. Позволявала му е безконтролна игра на електронни устройства, не е направила необходимото детето да формира навици за спазване на установени правила, не е стимулирано да развие навици и за самостоятелно обслужване – не е свикнало и не предпочита да се облича само. Детето има и пропуски в образованието – не познава всички букви, трудно съставя кратък текст, не съгласува думите по род и число. Обратно, грижите на бащата са насочени към развитие на детето и стимулиране на цялостното му интелектуално, личностно и социално развитие. Според въззивният съд е налице промяна на обстоятелствата, която се е отразила на положението на детето, след постановяване на решение № 200 от 13.07.2020г. по гр.д.№ 1205/2019г. на Районен съд Габрово, с което е прекратен брака на страните и са определени мерките по отношение на роденото дете. В мотивите си съдът е посочил, че промяната е свързана с това, че майката е загубила родителския си авторитет спрямо М., а нейният възпитателски подход е довел до ограничаване уменията на детето да общува с връстниците си и до това детето да е неуверено при справяне с трудности. Имайки пред вид така изложените мотиви, според настоящият съдебен състав следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за интереса на детето, с оглед възможността същият да е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика, доколкото не са съобразени всички установени по делото релевантни обстоятелства, примерно изброени в ППВС № 1/1974г. Съдът е коментирал притежаваните от родителите възпитателски качества, но не е отчел че от момента на раждането си, детето М. живее постоянно с майка си и със своя брат. След прекратяване на брака на страните през 2015г. родителските права на двете родени от брака деца /М. и В./ са предоставени на майката. През цялото време, само майката се е грижила за децата си, подпомагана от своята майка. Не е отчетено, че до 2017г. бащата не е търсил често синовете си. Той е изградил собствен живот, сключил е втори брак и живее със съпругата си и с нейния син, който е с три години по-голям от М.. /До 2017г. бащата е работел като международен шофьор и е отсъствал от страната/. Майката е била винаги до и с децата си. Въззивният съд не е изследвал и не е изложил мотиви по следните въпроси: по какъв начин новата среда ще се отрази на детето, как ще повлияе на емоционалното му състояние отделянето му от неговия собствен брат, към който проведено изследване /вж. стр.54/ установява силна привързаност, има ли готовност да живее в една стая с друго дете, което макар и да е на близка до неговата възраст, той не познава добре. Не е обсъден и посочен в социалния доклад /стр.40/ случай през м.06.2019г., при който бащата не е върнал детето, след изтичане на определеното му време за лични отношения, като не е позволил на майката да чуе детето си, поради което тя е следвало да търси съдействие от полицията. Случаят поставя въпроси във връзка с поведението на бащата при осигуряването на контакт на детето с другия родител, което е от значение при безспорния по делото факт, че отношенията между страните са влошени, а комуникацията им - нарушена. Не е обсъден и подаден сигнал в ОЗД Г. от м.07.2017г. за проявено „лошо и грубо отношение към М. от неговия баща и съпругата на баща му, докато детето е пребивавало при тях“. Въззивният съд е приел, че детето има пропуски в образованието, които е посочил конкретно, но не е обсъдил и другите установени – чрез социалния доклад и предоставената от училището характеристика /стр.62/ обстоятелства, а именно, че детето се справя много добре по математика, че „в часовете проявява активност и контактност, присъства воля и инициативност при изпълнение на поставените задачи“, че М. е „добре възпитан, емоционално сдържан, открит, с добро самочувствие“, „има добър външен вид и хигиена“. Не е посочено и че майката „се интересува от учебните постижения на детето и от поведението му, търси мнението на класния ръководител“, а М. е „спокойно и уравновесено дете, без агресивни прояви“/стр.57/. Съгласно ППВС № 1/1974г.,в което примерно са посочени обстоятелствата, които съдът следва да съобразява при решаване на спора относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, приповторени като критерии и в чл.59 ал.4 СК, от значение са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на всички установени в конкретния случай относими факти, давайки самостоятелна оценка на възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето след развода, привързаността на детето към родителите, неговите пол и възраст, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието, социалното обкръжение на родителя, на когото се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Преценката за относителната тежест на всеки един от тези критерии, съобразно конкретиката на всеки отделен случай се прави от съда. Когато съдът, както е в настоящия случай, не е изпълнил задължението си, воден от интереса на детето, да извърши комплексна преценка, като съобрази в съвкупност всички релевантни обстоятелства, е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Касационно обжалване следва да се допусна за преценка за евентуално противоречие с изискванията на ППВС № 1/1974г., както и за това дали е налице промяна в обстоятелствата, отразяващи се на положението на детето и на ефикасността на вече взетите мерки по упражняването на родителските права. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд