Определение № 553 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С въззивно решение от 24.01.2023г., постановено по в.гр.д.№771/2022г. на Окръжен съд – Добрич, с което въззивният съд ОБЕЗСИЛВА решение № 260061/17.06.2022 год. по гр. д.№ 3484/2020 год. на Районен съд Добрич, с което е обявен за нищожен договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 год., сключен между ЗП С. С. К. - възложител и „Машиностроене-ДС“ ЕООД - изпълнител като привиден, прикриващ договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018г., сключен между Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД, както и е обявен за недействителен поради липса на съгласие договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 год., сключен между С. С. К. - възложител и „Машиностроене-ДС“ ЕООД – изпълнител и ИЗПРАЩА делото в тази му част на Окръжен съд Добрич за разглеждане като първа инстанция на исковете на С. С. К. срещу Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД по чл.26 ал. 2 ЗЗД с цена от 25 200 лв.; ОБЕЗСИЛВА първоинстанционното решение, с което е разкрита персоналната симулация и е обявен за действителен прикритият договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г., сключен между Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част; ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Г. С. Г. срещу С. С. К. главен,евентуални и акцесорни искове: 1./по чл.240 ЗЗД за връщане на заета сума от 12 600 лв. по договор за заем от дата 20.09.2018 год. ,ведно със законната лихва от датата на иска 30.11.2020 год. и до окончателното плащане; 2./по чл. 62 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 600 лв., съставляваща направени на дата 20.09.2018 год. разноски по водене на одобрена чужда работа, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 30.11.2020 год. до окончателното плащане ,както и сумата от 2 807 лв.,съставляваща обезщетение за забавеното й плащане, определено по размер на законната лихва за времето от 20.09.2018 год. до 29.11.2020 год. и 3./ по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за връщане на сумата от 12 600 лв. ,с която ответницата се е обогатила неоснователно на дата 20.09.2018 год. за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 30.11.2020 год. до окончателното плащане ,както и сумата от 2 807 лв.,съставляваща обезщетение за забавеното й плащане, определено по размер на законната лихва за времето от 20.09.2018 год. до 29.11.2020 г.; ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Г. С. Г. срещу С. С. К. главен, евентуални и акцесорни искове: 1./по чл.240 ЗЗД за връщане на заета сума от 12 500 лв. по договор за заем от дата 20.05. 2019 г. ,ведно със законната лихва от датата на иска 30.11.2020 год. и до окончателното плащане и 2./ по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за връщане на сумата от 12 500 лв. ,с която ответницата се е обогатила неоснователно на дата 20.05.2019 г. за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 30.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 994.44 лв.,съставляваща обезщетение за забавеното й плащане, определено по размер на законната лихва за времето от 20.05.2019 г. до 29.11.2020 г. Постъпила е касационна жалба от Г. С. Г., подадена чрез процесуален представител адв.С., с искане въззивното решение да се обезсили и в частта по предявените от него с исковата молба главни и евентуални искове поради преюдициалност на спора по предявените от насрещната страна, но неподлежащи на разглеждане в същото производство инцидентни установителни искове, които са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, като според касатора „доказателство за тази връзка са мотивите на въззивното решение, които се основават на имплицитното разглеждане на основателността на инцидентните установителни искове, от резултата от които се правят изводи за основателността на първоначално предявените и без обсъждането на които, съдът не би могъл да достигне до изложените правни изводи относно първоначално предявените искове“ и с искане да се обезсили като недопустимо въззивното решние в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е разкрита персоналната симулация и е обявен за действителен прикритият договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г. и производството по делото е прекратено в тази част от въззивния съд. Според касатора и въззивната инстанция е действала „извън компетентност произнасяйки се по предмета на инцидентния установителен иск, чиято редовност и предмет следва да се прецени от от окръжния съд като първа инстанция“. В касационната жалба се излагат като евентуални искане за отмяна и съображения за неправилностн на въззивното решение в частта за потвърждавене на първоинстанционното решение по предявените с исковата молба искове, както и се сочи основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба С. С. К. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: В частта, с която въззивният съд ОБЕЗСИЛВА първоинстанционното решение, с което е разкрита персоналната симулация и е обявен за действителен прикритият договор за изработка на машина за косене и прибиране на лавандула № 201/19.09.2018 г., сключен между Г. С. Г. и „Машиностроене-ДС“ ЕООД, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част; въззивното решение е мотивирано със съображения, че: при служебната проверка на решението, въззивният съд е установил порок, който го определя като недопустим акт в частта на произнасянето по тези искове; че исковете за обявяване на привидността по чл. 26 ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17 ал. 1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение; че ответницата С. С. К. е предявила инцидентен установителен иск по чл. 26 ал.2 изр. 1-во ,пр.5 ЗЗД ,но не и такъв по смисъла на чл. 17 ал.1 ЗЗД; че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес –чл.6 ал.2 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита; че тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен; че произнасянето е plus petitum и е недопустимо, като на основание чл. 270 ал.3 изр.1 от ГПК, въззивната инстанция обезсилва решението и прекратява производството по делото. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка за вероятна надопустимост на въззивното решение в обжалваните части. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение