Определение № 336 от 26.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. А. Ф. против решение № 77/31.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 286/2024 г. на Апелативен съд Велико Т., с което като е потвърдено решение № 74 от 24.04.2024 г. по гр.д. № 564/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, е уважен предявения от Ц. И. Х. против касатора отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 14 715,11 лв., за която е издадено кредитно известие от 20.11.2023 г. към фактура № [ЕГН] от 22.08.2023 г., изготвена въз основа на справка за преизчислени количества ел.енергия от 21.08.2023 г., съставена на база констативен протокол от 8.08.2023 г. за имот, находящ се в [населено място], [община], [улица]. Касаторът обжалва въззивното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на извода на въззивния съд, че процесната сума не се дължи на основание чл.51 ПИКЕЕ, уреждаща правото на оператора на мрежата при установен случай на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, да начисли количеството ел.енергия за определен период от време, доколкото страните по спора са в облигационни отношения, респ. процесният имот е присъединен правомерно по реда на действащата към деня на проверката Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на клиенти и производители на ел. енергия към преносната или разпределителните ел.мрежи. Касаторът твърди, че за процесния обект, представляващ едноетажна къща с идентификатор 15552.500.565.1, никога не е имало законна точка на доставка/обект, присъединен по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., както и по първата Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните ел.мрежи на производители и потребители /обн. ДВ, бр.40/2000 г./отм./ Като е приел обратното, въпреки че това обстоятелство въобще не е било въвеждано като предмет на доказване по делото, съответно с доклада на делото не е разпределена доказателствената тежест за установяването му и липсват доказателства за този факт, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил и материалния закон по отношение на предпоставките, при които възниква „облигационно отношение“ с лице, което е ползвало ел.енергия, без да заплаща последната. Необоснован бил и изводът на въззивния съд, че доставката на ел.енергия за процесния обект не е била преустановявана до датата на съставяне на констативния протокол, като в тази връзка не са взети предвид констатациите в КП, че процесният обект е бил „подвързан“, т.е. че по отношение на него не е налице правомерно присъединяване съгласно Наредбата, както и показанията на свидетеля И. И. – син на ищеца, който е заявил, че заедно с негов приятел е извършил манипулация на кабелите за да върже лампа, за да пусне ток в помещенията с цел ползване на бъркалка, а впоследствие на бойлер, пералня и хладилник в сградата. На следващо място се поддържа и необоснованост на извода на въззивния съд, че откритият по време на проверката електромер с фабричен № 0358187 представлява редовно средство за измерване, отчитащо доставяната до обекта ел.енергия, тъй като последното е монтирано на фасадата на сградата в границите на процесния обект, а не до или на границата на имота на клиента съгласно изискването на чл.120, ал.1 ЗЕ и чл.30, ал.5 от Наредба № 6. Поддържа се, че поставянето на СТИ, което не е регистрирано при оператора на мрежата и въз основа на което не са извършвани отчети за потребената ел.енергия, не може да обоснове извод, че е налице годно СТИ, а не неправомерно присъединяване. Следователно наличието на нерегламентирано монтирано СТИ на мястото на присъединяване, не го превръща в СТИ по смисъла на ЗЕ и Наредба № 6 и чл.18 ПИКЕЕ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Как се установява наличието или липсата на предпоставки за корекция на сметката на клиента в случаите на корекция по реда на чл.50 – чл.56 ПИКЕЕ или дори конкретно за случаи по чл.51, ал.1 ПИКЕЕ – само от констатациите в констативния протокол или от доказателствата в тяхната цялост; 2/ Длъжен ли е съдът в случаите по чл.50-чл.56 ПИКЕЕ да извърши преценка на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, или може да прецени само съдържанието на КП; 3/ Неясното очертаване на предмета на делото в доклада /обект на потребление, размер, твърдяно нарушение на Наредба № 6/, може ли да служи за решаващ мотив за решението по същество в полза на една от страните или представлява нарушение на съдопроизводствените правила; 4/ Следва ли всички възражения и твърдения на страните да бъдат отразени в доклада по чл.146, ал.1 ГПК и следва ли при разпределение на доказателствената тежест по т.5 от същия текст, да бъдат отразени всички спорни обстоятелства по делото; 5/ Длъжен ли е съдът в случай на констатирани неясноти сам да назначи експертизи, както и сам да разпита свидетелите, вкл. като отмени хода по същество и поиска техния повторен разпит относно това, коя е „едната и другата“, „първата и втората“ къща и свързаната с тях фактическа обстановка; 6/ Необсъждането на релевантни за делото доказателства /като свидетелски показания и констативен протокол от проверката/ и необсъждането на всички правно релевантни факти, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението; и 7/ Следва ли при постановяване на решението, съдът да се съобрази с материалната доказателствена сила на констативния протокол и необсъждането на всички правно релевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението. По първите два въпроса се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 89/2018 г. на III г.о., по гр.д. № 5036/2016 г. на I г.о. и по гр.д. № 920/2017 г. на IV г.о.. По трети и четвърти въпрос – на задължителната практика на ВКС – ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК, както и на казуалната практика на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 4863/2017 г. на IV г.о., по гр.д. № 3066/2013 г. на IV г.о. и по гр.д. № 3424/2017 г. на I г.о. По пети въпрос се поддържа противоречие със задължителната практика на ВКС – т.3 на ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК, и на съдебната практиката на ВКС, обективирана в конкретно посочени в изложението определения; по шести въпрос – с практиката на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 311/2011 г. на II г.о., по гр.д. 513/2010 г. на IV г.о. и по гр.д. № 513/2010 г. на IV г.о.; по седми въпрос - с практиката на ВКС, обективирана в решения по т.д. № 1671/2015 г. на I т.о. и по гр.д. № 270/2012 г. на II т.о. Касаторът поддържа, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна необоснованост на въззивното решение. Насрещната страна Ц. Х., чрез адв. С. е депозирала отговор на касационната жалба, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице допълнителния селективен критерий - т.1 на чл.280, ал.1 и ал.2, предл.3 ГПК. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 14 715,11 лв., представляваща едностранна корекция на сметка на основание чл.51, ал.1 ПИКЕЕ за периода от 10.02.2023 г. до 08.08.2023 г. съставена на база констативен протокол от 8.08.2023 г. за имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 15552.500.565 и ползва построените в него сгради с идентификатори 15552.500.565.1 и 15552.500.565.2; при направената на обекта на 8.08.2023 г. проверка от служители на ответното дружество, в присъствието на ищеца, на свидетел и на служител на МВР, е съставен констативен протокол, в който е описано следното: „при извършената проверка се установи, че в обекта има две отделни къщи, неправомерно присъединени към ел.мрежа - без да са преминали по реда на Наредба № 6; първото присъединение е извършено с проводници ПВО със сечение 6 кв.мм за фаза и нула; единият край на проводниците са подвързани към М.Н.Н., а в другия си край захранва ел. инсталацията в едната къща с електромер с фабричен номер 0358187 с тарифи I 00018, II 00405; второто присъединение е извършено с проводници ПВО със сечение 6 кв.мм за фаза и нула; единият край на проводниците са подвързани към М.Н.Н., а в другия си край захранва ел. инсталацията в едната къща с електромер с фабричен номер 5863876 с тарифи I 00609, II 04609; и двата електромера липсват в клиентската система на дружеството; в протокола е вписан текст „липсва СТИ“ и в двата реквизита на протокола, отнасящи се до наличното „средство за търговско измерване“; на ищеца е изпратено писмо на 9.08.2023 г., ведно с КП; въз основа на КП е била преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена ел.енергия за периода от 10.02.2023 г. до 8.08.2023 г. /за период от 180 дни назад/; издадена е и справка за преизчислени количества ел.енергия“ във връзка с издадената фактура от 22.08.2023 г. за сумата от 29 430,17 лв., според която начисленото количество ел.енергия е в размер на 46980 кв/ч, както и единичните цени, по които е формирана сумата по фактурата; ищецът е подал заявление до ответното дружество за проверка на случая, в резултат на което дружеството е пристъпило към коригиране на първоначално изчислената сума по фактурата, като е издало кредитно известие на 20.11.2023 г., с което е сторнирана сумата от 14 715,06 лв.; според заключението на съдебно – електротехническата експертиза, констатираното с КП свързване на къща чрез съществуващо СТИ с фабричен № 0358187, което не се води в клиентската система на „ЕРМ Запад“ ЕАД, води до пълно неотчитане на потребената ел.енергия за тази къща; след проверката, предизвикана от заявлението на ищеца, ответното дружество е установило, че електромер с фабричен номер 5863876 е регистриран в системата на „ЕРМ Запад“ ЕАД и има действаща партида, но на друг адрес; в о.с.з. експертът е заявил, че със старите електромери /механични/ не е възможен дистанционен отчет, като до 2010 г. данните от тях се записвали на хартиен носите – карнети от служители на дружеството, а оттам се подавали в системата за отчет, където се изчислявали количествата ел.енергия за съответния период; от показанията на свидетелите Б. Н., З. П. и Ц. Д. е установено, че проверката на обекта е извършена по сигнал; с технически средства измерили наличие на напрежение и в двете къщи в имота, като уредите за измерване на ел.енергията и за двете къщи /2 бр. стари електромери/, не се водели на отчет в системата; според свидетеля Т.-съсед на ищеца, последният трайно живее в [населено място] от 7-8 години в бащината му къща със съпругата си, а в другия имот, на който била извършена проверката никой не живеел, имотът бил необитаем от 15-20 години; след завръщането на сина на ищеца от чужбина, през пролетта на 2023 г. започнал да разчиства имота, в който имало стара и нова къща, които не били обитавани; свидетелят И.-син на ищеца, заявява, че след завръщането му от Испания, в началото на 2023 г. започнал да ремонтира сградата, която служела за склад и от построяването й през 1980 г. никога не е била обитавана; старата къща в имота била на две етажа, а тази която започнал да ремонтира – на един етаж; използвал ел.енергия за бъркалките, ел. крушка, но не постоянно, а после изпробвал и ел.уреди, т.е. ползвал е ел.енергия, която е била отчетена от електромера, но не е получавал фактури за нея; При така установените факти и обстоятелства, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че нормата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ е приложима само при неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи, а установените по делото факти не сочели на наличието на такава хипотеза, тъй като служителите на ответното дружество са констатирали присъединяване на двете жилищни сгради към мрежата ниско напрежение, при налични стари електромери, които при проверката не са открити в клиентската система. Макар и стари /механични/, електромерите са били монтирани по съответния ред от предишния оператор на мрежата, свидетелство за което било откриването на единия от тях в клиентската система при последвалата проверка, а липсата на информация за другия електромер можела да се обясни с данните за настъпили промени в системата и начина на отчитане на количествата ел.енергия, част от които е промяната и на СТИ. Ето защо, при констатация за налични СТИ, запазена цялост на пломби и фирмени знаци, при отсъствие на интервенция върху електромерите или при промяна в схемите им на свързване, корекцията на количеството ел.енергия следва да се извърши въз основа на показанията на същите средства, а не в някоя от хипотезите на чл.50-51 ПИКЕЕ. Отговорността за отчета и за въвеждане на СТИ в клиентската система, не може да се поема от потребителя, защото като страна по продажбеното правоотношение, ответникът е задължен не само да монтира СТИ, разположени до или на границата на имота на клиента, но и да ги регистрира в системите си за отчет и да поддържа техните метрологични и технически характеристика в съответствие с нормативните изисквания. Във връзка с възраженията на въззивника – ответник, съдът е приел, че заявеният едва с въззивната жалба довод, че между страните не е налице облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия, тъй като за обекта на доставка на ел.енергия, не е монтиран сертифициран електромер, се явява неоснователно. Посочил е, че доставката на ел.енергия на битови и небитови крайни клиенти на ниво ниско напрежение, се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма на договора за доставка на ел.енергия, не е предвидена; че количеството ел.енергия се измерва със средства за търговско измерване, съгласно чл.120 ЗЕ, които са собственост на разпределителното или на преносното дружество, като в този смисъл са и разпоредбите на чл.29, ал.8 и чл.30, ал.5 от Наредба № 6/2014 г. Приел е, че разпоредбите на чл.50-56 ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по продажба на ел.енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества ел.енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата ел.енергия по реда на правилата. Съгласно чл.51 ПИКЕЕ, при установено неправомерно присъединяване на обект към ел.мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването, като количеството ел.енергия се изчислява по една втора от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване, въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. В конкретния случай, по делото е установено, че доставката на ел.енергия не е била прекъсвана до датата на съставяне на констативния протокол, доколкото в самия него е отразено, че единият край на проводниците са подвързани към М.Н.Н., а в другия край захранват ел.инсталацията с електромер със съответен фабричен номер; че електромерът е поставен преди 2000 г., както и че една година преди процесната проверка, приключила със съставянето на констативен протокол по чл.49 ПИКЕЕ, ищецът е подал заявление до ответното дружество да извърши проверка, дали има открита партида за процесния обект. При съобразяване на разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗЕЕЕ и на § 3, ал.1 от ЗЕ, според които СТИ на електрическа и топлинна енергия и на природен газ, са собственост на енергийните предприятия и че СТИ, които към момента на влизането в сила на ЗЕ са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарната им стойност в тригодишен срок от влизането в сила на закона или се заменят с негови собствени, както и че по делото липсват данни, процесният електромер да е бил изкупен от енергийното предприятие или заменен с негово СТИ в срока, указан от закона, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, основано на липса на годно СТИ в клиентската система на дружеството и неотчитането му от служители на доставчика, тъй като последният не може да черпи права от собственото си бездействие. Изложени са съображения, че след като има поставен електромер и доставката на ток не е прекъсвана до м.08.2023 г., и този електромер е съществувал към момента на съставяне на констативния протокол, следва извода, че не са налице условията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр. чл.51, ал.1 ПИКЕЕ – електромерът е съществувал, но ответното дружество е бездействало, като въпреки че е доставяна ел.енергия за потребление, не е изкупило или подменило съществуващия електромер със свой собствен в законоустановения срок, поради което за дружеството не е възникнало вземане за преизчислена ел.енергия, доставена до обекта по смисъла на чл.51 ПИКЕЕ. За да достигне до този извод, въззивният съд е съобразил извънсъдебното признание на ответника, че за единия от двата електромера, описани в констативния протокол, е налична партида на името на ищеца за процесния обект в системата на дружеството, поради което е последвало издаване на кредитно известие, с което първоначално дължимата сума по процесната фактура, е сторнирана със сумата от 14 715,06 лв. Този факт е заявен от ответника и в отговора на исковата молба и във въззивната жалба. Съдът е приел, че признанието ответника, че след издаване на констативния протокол, е открита партида на името на ищеца за един от обектите на процесния адрес, в случая съставлява признание за неизгоден факт – за недължимост на част от претендираното с фактурата вземане и разколебава достоверността на отразеното от служителите в констативния протокол при извършената проверка и при съвкупната преценка на доказателствата, не може да се установи по безспорен начин, че констатираното в протокола съответства на съществуващото фактическо състояние към датата на проверката. В заключение, въззивният съд е приел, че по делото не е безспорно установено твърдяното от ответника неправомерно ползване на ел.енергия, което да обуславя ангажиране отговорността на потребителя на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр. чл.51, ал.1 ПИКЕЕ въз основа на съставяния констативен протокол, след като констатациите в него не съответстват изцяло на действителното фактическо положение, а също и при съобразяване бездействието на оператора на електропреносната мрежа. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По въпроса, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, съдът следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. При така изложените от въззивния съд решаващи изводи за основателност на отрицателния установителен иск, настоящият състав приема, че първите два въпроса, както и шести въпрос отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обусловили крайния извод по спора. Преформулирани и обобщени от състава на ВКС, съгласно правомощията му, разяснени в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите са следните: 1/„При какви предпоставки възниква правото на електроразпределителното дружество да извърши изчисление на количеството ел.енергия на основание чл.51 ПИКЕЕ и как се установява факта на „неправомерно присъединяване“ по смисъла на §1, т.13 вр. чл.51, ал.1 ПИКЕЕ“ и 2/ „Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка.“, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на посочената от касатора съдебната практика на ВКС, така и на съдебната практика по приложението на чл.51 ПИКЕЕ, която е служебно известна на настоящия състав на ВКС – решения по гр.д. № 1061/2023 г. на III г.о, по гр.д. № 4746/2024 г. на III г.о., по гр.д. № 195/2021 г. на IV г.о. и др. Останалите въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като не покриват общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. За касационното обжалване, касаторът дължат държавна такса в размер на 150,47 евро на основание чл.18, ал.2, т.2 Т., които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,