Определение № 50171 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3487/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. В., представляван от адв. Г. А., срещу въззивно решение № 214/04.02.2022 г., по в. гр. д. № 9057/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20092799 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 60747/2019 г. на Софийски районен съд и е уважен предявеният от Х. А. К. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на жалбоподателя да заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживени от ищеца унижение, обида и напрежение, вследствие обидни и клеветнически твърдения, станали достояние на неограничен кръг от хора, изразени на 17.06.2019 г. в предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по Нова телевизия. Касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да се съобразява с ограничението, визирано в разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, а именно да бъде ограничен само до изложените във въззивната жалба оплаквания? Обвързан ли е съдът с оплакванията, направени във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба?“, за който се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, решение № 69 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2461/2019 г., II т. о., решение № 136 от 17.10.2019 г. по т. д. № 2673/2018 г., II т. о., решение № 202 от 31.10.2018 г. по т. д. № 57/2018 г., I т. о.; 2. „Следва ли въззивният съд да обезпечи процесуална възможност на въззиваемата страна да ангажира доказателства за релевантни за спора факти, установяването на които е осуетено от незаконосъобразно процесуално ограничение от първата инстанция, ако тези факти предопределят съдържанието на съдебния акт и за ответника по въззивната жалба не съществува процесуална възможност да поиска събирането им във втората инстанция поради предмета на въззивната жалба и действието на чл. 269 ГПК?“, за който се твърди противоречие с решение № 60173 от 15.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1724/2020 г., I т. о. и решение № 104 от 28.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60061/2016 г., I г. о.; 3. „Може ли съдът да основава изводите си за противоправност на изявленията на нарушаването на правила, които не се отнасят и не ангажират личността и поведението на автора на изявленията?“; 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото?“ 5. „Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните в направените от съда изводи?“, за които се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос противоречи на решение № 60156 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2020 г., ІІІ г. о. и на решение № 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о. В законоустановения срок е постъпил отговор на касационната жалба от ищеца в първоинстанционното производство– Х. А. К., представляван от адв. И. М., в който са изложени доводи за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел за безспорно, че на 17.06.2019 г. в предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“, излъчено по Нова телевизия, жалбоподателят направил изявления със следното съдържание: „Наистина е скандално това, което става... В петък беше обявен този търг и условия - 98 мегавата от 1 юли до 30 септември с отклонения - минус 100% до плюс 400. Това означава, че продавачът един ден преди реалната продажба ще казва дали ще продаде за този час нула или 490, или 300, или 200. През нощта, ако продаде тези 490, когато на никой не му трябва, а през деня - нула, до какво може да доведе това? В един такъв търг може да участва само лице, което има генерации на мощности, които участват в балансиране и регулиране, и собствена консумация, и собствени дружества“; „При това търгът беше направен неделим - тоест само едно лице може да купи цялото количество. Това едно лице може да продава след това тази енергия както реши, при каквито условия реши, тоест може да манипулира пазара“ и „В резултат от острата реакция, която имаше бизнеса, този търг беше канселиран преди буквално час и са обявени 2 нови - за 75 мегавата и 25 мегавата, като те вече са делими. Минималното количество е по 25, тоест могат трима да купят по 25. Този, който е за 25, е делим на 5, тоест могат петима да купят по пет. Другите условия са същите - минус 100% до плюс 400. За такива големи количества това е ненормална практика и няма кой да купи такава енергия, ако няма предварително договорка как точно ще става ден за ден. Бързо направихме анкета сред търговците на енергия, никой не би участвал в такъв търг, защото може да ми продадат през нощта цялото количество и нула през деня, когато му трябва. Продавачът решава как да постъпи“; „Голямо количество от този разбит пакет има риск да бъде пак купено от едно лице и да стане същото, което подозираме - манипулиране на пазара, защото енергията ще се купи от няколко формално несвързани, но всъщност свързвани лица. Това, което пазара говори, е лице с инициали Х. К.“ Попитан дали става въпрос за Х. К., В. заявява: „На българския пазар колегите, които търгуват с енергия, не намират друг, който би могъл да се яви като купувач на такова количество при тези условия“. Прието е, че употребените изрази и използваните похвати изразявали не само негативната оценка на автора на информацията, но и пряко целели да уязвят достойнството на злепоставеното лице в обществото. Посочено е, че последния не положил дължимата добросъвестна грижа да провери истинността на изложените от него сведения, преди публичното им огласяване. Противоправността произтичала от нарушените правила на добрата журналистическа практика и от разпространението сред неограничен кръг зрители на сведения с непроверено, оспорено и недоказано като вярно съдържание, имащи за цел общественото дискредитиране на пострадалия. От събраните по делото показания на св. Д.- изпълнителен директор на търговско дружество, в което ищецът е член на съвета на директорите, съдът установил, че след предаването, ищецът не взел участие в 4-5 поредни текущи дружествени заседания, на каквито принципно редовно присъствал. Изказаните коментари, че манипулира и монополизира пазара за продажба на електроенергия в страната дългосрочно и трайно се отразили върху неговата професионална работа и физическо състояние- пострадалия се чувствал неразположен, страдал от нарушения в съня и повишено кръвно налягане, което налагало твърде нетипичното за него посещение на лекар. Налице била пряка причинно-следствена връзка между продължителното противоправното поведение и вредоносния резултат. С оглед изложеното, съдът приел, че следвало да се присъди обезщетение в размер на 10 000 лв., което било съразмерно с търпения емоционален и физически дискомфорт от ищеца, наред с превишаващите ги специфични душевни болки и страдания. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения в изложението трети материалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело. Този въпрос, съгласно правомощията на настоящата инстанция, трябва да бъде формулиран по следния начин: противоправно ли е поведението и представлява ли обида или клевета изказването на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Необходимостта от преценка на съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, обуславя допускане на касационно обжалване на горното основание. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение