Определение № 12809 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11613/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. Алишева, с [ЕГН], с постоянен адрес гр. Варна, [улица], подадена чрез пълномощника адв. И. Ефтимов, срещу Определение № 2924/23.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1852/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което жалбата на лицето против мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна във връзка с подадено заявление е изпратена по подведомственост на Директора на ТД на НАП – Варна, а производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основното оплакване на страната е, че съдът не е съобразил обстоятелството, че приложимият правен е ред е този по чл. 145 и сл. от АПК. Моли за отмяна на оспорваното определение и за връщане на делото за разглеждане от друг състав и продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, редовно уведомен, не изразява становище. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да изпрати делото под формата на преписка и да прекрати образуваното съдебно производство, съдът е приел за установено следното: На 02.08.2023 г. Алишева е подала 2 броя искания за издаване на удостоверения за декларирани данни, посредством които да е видно, че е заплатила всички данъци за недвижим имот, както и за заверка на молби-декларации в частта им, отнасяща се до Дирекция „Местни данъци и такси“ във връзка с процедура по обстоятелствена проверка на имота. Съдът е приел, че се касае за административно обслужване по глава XXII от ДОПК, като съгласно чл. 90, ал. 1 от ДОПК документът по чл. 88, ал. 1 се издава в 7-дневен срок от постъпване на искането. Срокът за произнасяне е изтекъл на 09.08.2023 г., поради което е налице формиран мълчалив отказ съгласно чл. 91, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ДОПК мълчаливият отказ е можело да бъде обжалван в 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 90, ал. 1 от ДОПК, т.е. 14-дневният срок за оспорване по административен ред е започнал да тече на 10.08.2023 г. и изтича на 24.08.2023 г. Жалбата срещу мълчаливия отказ до съда е подадена на 11.08.2023 г. Въз основа на това е прието, че жалбата до съда се явява недопустима поради преждевременното ѝ подаване, тъй като нито е изчерпана възможността за обжалване по административен ред по чл. 92, ал. 2 от ДОПК, нито е изтекъл срокът, след който може да се обжалва по съдебен ред съгласно чл. 95, ал. 3 от ДОПК. Посочено е, че жалбата срещу мълчаливия отказ следва да бъде препратена до Директора на ТД на НАП – Варна, като неговият 7-дневен срок по чл. 94, ал. 1 от ДОПК за произнасяне във връзка с административното обжалване ще започне да тече от получаване на жалбата, като съдът ще може да бъде надлежно сезиран едва след изтичането му. Определението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от частния жалбоподател пороци. На първо място, безспорно в случая се касае за мълчалив отказ за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88, ал. 1 от ДОПК, което обуславя приложимост на производството, регламентирано в глава XXII от ДОПК. Това е така, тъй като искането за издаване на удостоверение за декларирани данни и двете молби-декларации са във връзка с признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, т.е. се касае за административна услуга във връзка с местни данъци, като съгласно чл. 9б във вр. с чл. 4 от ЗМДТ е налице препращане към процесуалния ред, предвиден в ДОПК. Следва да се отбележи също, че подаденото заявление е с правно основание чл. 110, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ. Определението, на което касаторът се позовава, е изолирана практика, която настоящият състав не споделя, още повече че съгласно § 8 от АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Такова друго се съдържа в глава XXII от ДОПК, чиито разпоредби се явяват специални спрямо общите правила на АПК и които са приложими спрямо процесния случай. По съществото на спора: Съгласно чл. 95, ал. 1 от ДОПК отказът за издаване на документ може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на лицето в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2. Съгласно чл. 95, ал. 3 от ДОПК жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред, т.е. в случая не е налице задължителност на оспорването по административен ред, но допустимостта на съдебното оспорване е обвързана или с изчерпване на тази възможност, или с изтичане на предвидените за това оспорване пред по-горестоящия орган срокове, какъвто е и настоящият случай. От преписката по делото се установява, че искането по чл. 88, ал. 1 от ДОПК е подадено на 02.08.2023 г., като срокът за произнасяне на сезирания орган е изтекъл на 09.08.2023 г., като е формиран мълчалив отказ съгласно чл. 91, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ДОПК мълчаливият отказ може да бъде оспорен по административен ред пред териториалния директор в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 90, ал. 1. Спрямо данните по процесния казус това означава следното: след изтичане на срока за произнасяне по искането на 09.08.2023 г., от 10.08.2023 г. е започнал да тече срок за оспорване пред горестоящия орган, изтичащ на 24.08.2023 г. Тъй като на практика Алишева не е изчерпила възможността за административно оспорване, правото ѝ на жалба до съд следва да се счита възникнало на 25.08.2023 г., като такава е подадена на 11.08.2023 г. Правилно административният съд е приел, че същата се явява недопустима като преждевременно подадена. Правилно и преписката е върната на Директора на ТД на НАП – Варна за произнасяне срещу формирания мълчаливия отказ, тъй като спорът не е подведомствен на административния съд към момента на подаване на жалбата. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд определение следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед изхода от спора разноски не се следват в полза на частния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение