Определение № 2237 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал.7 във вр. с чл. 213а, ал.1, изр. второ АПК. Образувано е по частна жалба от М. А. Д. срещу Определение № 27843 от 19.12.2024г. по адм. дело № 10624/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е върната нейна касационна жалба срещу Решение № 20010 от 15.10.2024г. по адм. дело № 10624/2022г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба- Директорът на Дирекция "Общински приходи" при Столична община не изразява становище по основателността й. Настоящият състав на Върховниятадминистративен съд, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне да извод за недопустимост на касационната жалба на М. А. Д. първостепенният съд е съобразил, че приложимата разпоредбата на чл. 160, ал.6, изр. второ ДОПК изключва касационна обжалваемост на решения, с които е отхвърлена жалбата срещу акт на орган по приходите, с който са установени публични вземания общо в размер до 750 лв. С процесния оспорен АУЗД размерът на обжалваните и установени публични вземания без лихвите е общо за сумата от 732,80 лв., поради което неговият адресат - физическо лице няма право на касационно обжалване. Така постановеното определение е правилно. С нормата на чл. 160, ал.7, изр. второ ДОПК законодателят е предвидил стойностен праг за касационно обжалване на решенията на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионни актове публични вземания общо в размер на 750 лв., в който не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица. Съгласно чл. 4, ал.1 във вр. с чл. 9б ЗМДТ, актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда на ДОПК, чийто чл. 144 сочи, че редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за дружите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. В случая, в ДОПК не е предвидено друго, поради което чл. 166, ал.7 ДОПК е приложим и при съдебното обжалване на актовете за установяване на задължения за ДНИ и ТБО. След като с процесния АУЗД общият размер на установените на физическото лице публични вземания възлиза на 732,80 лв., то правомерно първостепенният съд е приел, че решението му делото е окончателно, респективно, че то не подлежи на касационно обжалване. Като е достигнал до извод за наличие на хипотезата на чл. 215, т.4 АПК и е върнал касационната жалба, АССГ е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 213а, ал.7 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение