Определение № 413 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 550/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на С. П., чрез адв. Д. А. срещу решение №532 от 10.12.2010г. по гр.дело № 237/2010г. на САС, търговско отделение, шести състав в частта, с която е уважен искът по чл.79, ал.1 ЗЗД на дружеството [фирма] срещу С. П. за сумата от 14 405 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на сумата по чл.4, б”г” от договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт, ведно със законната лихва, за сумата от 2881.80 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на дължимата по чл.4, б”г” от същия договор сума, ведно със законната лихва и за 1202.25 лв. допълнително извършени работи. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението относно уважените искове по чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД, алтернативно за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се прави искане за неговата отмяна в обжалваните части и отхвърляне на исковете като неоснователни с произтичащите от това последици. Недопустимостта на въззивното решение касарката обосновава с отпадане на задължението на купувача по чл.4, б”г” на договора от 20.07.1996г. и анекс към него за заплащане на левовата равностойност на 9 852 щ.д. – последна вноска за изграждане на готов строителен продукт / жилище/, след постигната уговорка купувачът да извърши със свои средства / материали/ част от довършителните работи по жилището, чиито размер е установен от назначената техническа експертиза на 9743.82 лв., равностойни на 5413.22 щ.д. Поддържа се, че с подписването на анекса към договора и протокол за уточняване на сумите за доставени от купувача материали, които трябва да се приспаднат от цената на апартаментите, е прекратено задължението на изпълнителя да извърши уточнените строителни работи, поради което тяхната стойност е недължима на ищеца. Поради обусловеност на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД от основателността на иска по чл.266 ЗЗД се поддържа и недопустимост на решението, с което е уважен иска за неустойка. Касаторката се позовава на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. С. П. е обжалвала и определението от 22.03.2011г. на САС, като се поддържа, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 7/14.01.2009г. по гр.дело № 803/2008г. на ІVг.о. и определение № 7/12.01.2010г. по т.д. № 626/2009г. на ІІ т.о. по приложението на чл.64, ал.1 и ал.2 ГПК отм., а именно, че съдебният акт в частта за разноските е обусловен от решението на съда, постановено по съществото на спора. В писмен отговор [фирма] поддържа становище, че представената с изложението съдебна практика е неотносима към съдебния спор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд и при изпълнение на изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право при наличието на допълнителните предпоставки – въпросът да е решен в противоречие с практиката на вКс, пешаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. След частична отмяна на решение № 840 от 23.02.2010г. по гр.дело № 3219/2004г. на СГС и преценка на събраните по делото доказателства – писмени и заключения на съдебни експертизи / технически и счетоводна/, САС е уважил исковете на ищеца [фирма] срещу С. П.: за сумата от 14 405 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на сумата на основание чл.4, б”г”, ведно със законната лихва, считано от за сумата от 21.08.1998г. до окончателното й заплащане, за сумата от 2 881.80 лв., неустойка за забавено изпълнение по чл.4, б”г”, ведно със законната лихва, считано от 21.08.1998г. и за сумата от 1 202.25 лв. представляваща стойността на допълнително извършени работи по ел. инсталацията на апартамента, всички предмет на договора от 20.07.1996г. С последния ищецът се е задължил да изгради и продаде на касаторката / купувач/ готов строителен продукт – два апартамента в [населено място],[жк]срещу цена от 86 997 щ.д. САС е отхвърлил като неоснователно възражението за прихващане със сумата от 9743.82 лв., представляваща стойността на различни видове работи, които страните са договорили, че тя / ответницата/ ще извърши сама и съответно стойността им ще се приспадне от цената и за сумата от 10 452.52 лв. представляваща стойността на извършени от ответницата видове работи, в обема на СМР, които ищецът е следвало да извърши сам и които са включени в цената на договора за строителство. Въззивният съд е приел за безспорен факта за постигнато между страните по договора споразумение – в анекс и протокол от 4.03.1998г. ответницата да достави и монтира за своя сметка в имотите - предмет на договора определени строителни елементи, стойността, на които да се приспадне от цената на договора. Констатирал е, че страните са подписали протокол от 1.10.1997г. за извършен монтаж на дограма в двата апартамента. Съдът е приел за недоказани твърденията на ответницата, поради това, че не са представени доказателства за закупени от нея материали и стоки, съставени двустранни приемателни протоколи, както и на закл. на експертизата на в.л. Ц. доколко постигнатите в анекса и протокола уговорки са били изпълнени. Що се касае до представените в хода на процеса документи - приложение за заснемане на апартамент и три скици към него, като изхождащи от ответницата и установяващи благоприятни за нея факти, съдът е отказал да ги зачете, като необективни. Първия въпрос допустимо ли е решение, с което е уважен иск по чл.79, ал.1 във връзка с чл.266 ЗЗД за строително - монтажни работи, които не са задължение на изпълнителя – ищец, респ. на обусловения от уважаването му иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, всъщност представлява довод за неправилност, а не за недопустимост на решението на САС. Недопустимостта на съдебното решение може да се дължи на различни пороци, свързани с такива съществени нарушение на процесуалните норми, които се отразяват на действителността на съдебното решение, като неподсъдност, неподведомственост, произнасяне по непредявен иск/ чл.270, ал.3 ГПК/. Какъв е вида и обема на извършените от строителя работи и дали при тяхното извършване / неизвършване е съобразен сключения с възложителя договор, респ. дали се дължи тяхното заплащане, е въпрос по съществото на спора. В случая съдът не е излезнал извън очертания от ищеца предмет на спора, чрез въведените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум на иска, поради което не може да се приеме, че има данни за релевираната от касатора недопустимост на съдебното решение. Вторият въпрос може ли съдът при постановяване на решението да не обсъди всички събрани по делото доказателства и по – конкретно анекс към договора от 20.07.1996г., с който е постигнато споразумение купувачът да извърши със свои средства довършителни работи, протокол от 4.03.1998г. и констативен протокол от 1.10.1997г. е довод за неправилност на решението, поради допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, задължаващи съда да извърши преценка на доказателствата по делото/ чл.188 ГПК отм/ - касационно основание за касиране на неправилно решение по чл.281, т.3, пр. второ ГПК. Съображенията на касатора са относими изцяло към преценката, която въззивната инстанция е извършила на събраните по делото доказателства, вкл. анекс към договора и протокол от 4.03.1998г. / а въпросът за видовете извършени работи и тяхната цена по възраженията на ответницата е бил предмет на няколко съдебни експертизи, също обсъдени от съда/, т. е. към въпрос, който подлежи на обсъждане в самото касационно производство, но е неотносим към неговото допускане. Въпросът, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. След като така поставения въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по този въпрос. Въпросът при договора за изграждане на готов строителен продукт трябва ли ищецът – изпълнител да проведе пълно и главно доказване, че е извършил видовите работи, за които претендира ответника да бъде осъден да му ги заплати, е по принцип значим за изхода на делото материално правен и процесуално правен въпрос. Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото в посочените от касатора решения на ВКС, ТК постановени по реда на чл.290 ГПК и затова задължителни за съдилищата, касационната инстанция се е произнесъл по специфични въпроси, свързани с изпълнението на договор за изработка или с конкретна преценка на конкретните доказателства по делото за изпълнение на договора за изработка. Така с решение №71/3.06.2009г. по гр.дело № 767/2008г. на ІІг.о., състав на ВКС, ТК се е произнесъл по правен въпрос за характера на срока за предаване на проекта на изпълнителя и има ли той правната характеристика на фикс срок и дали изработения от изпълнителя проект отговоря на акредитираните правила на А. С. за инвестиции. В решение №51 от 7.04.2009г. по т.дело № 623/2008г. на Іт.о., ВКС се произнесъл по иск по чл.266, ал.1 ЗЗД и го е уважил след преценка на конкретните факти и доказателства за пълно изпълнение от изпълнителя на конкретно договорени работи, поради което не може да се приеме противоречие между двете решения по правен въпрос. Не е налице противоречиво разрешен правен въпрос по приложението на чл.188 ГПК отм., критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото преценката за изпълнен договор в решение №586 от 3.11.2008г. по т.дело № 282/2008г. на ВКС, ТК, Іт.о. е направена въз основа на конкретно установените по делото факти. Въпросът при прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане на ответника и доказано по основание и размер вземане на ответника към ищеца може ли съдът да отхвърли възражението за прихващане като неоснователно, не е обуславящ изхода на спора правен въпрос. Възражението за прихващане е отхвърлено именно поради недоказаност на твърденията на ответника – касатор за извършени със собствени средства строителни работи, вкл. доставени стоки и материали. Независимо от това, допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение №149/30.10.2009г. по т.дело №79/2009г. на ВКС, ІІ т.о. също не е налице. По конкретното дело въззивният съд е приел, че не може да бъде извършено прихващане между двете вземания, защото ответницата не е доказала възражението си, че със свои средства е извършила строителни довършителни работи в двата апартамента, предмет на договора за продажба. С решение №149 ВКС, ТК е направил разграничение между упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане по чл.103 ЗЗД и възражението за прихващане в исковото производство като процесуален способ за защита. Не е осъществена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради липсата на идентит между поставения от касатора процесуално правен въпрос за значението на признанието, материализирано в издадени от ищеца документи и признанието направено по реда на чл.114 ГПК отм. В решение №328 от 26.04.2010г. по гр.дело №158/2009г. състав на ВКС, ІV г.о. се е произнесъл по процесуалноправения въпрос за събирането на доказателства в процеса по реда на чл.114 ГПК отм., респ. чл.176ГПК и последиците от неизпълнение на задължението за лично явяване на страната, докато касаторът се позовава на издадени от ищеца документи, като се поддържа нарушение на съда – не са обсъдени доказателства съдържащи признание на ищеца – писмо изх. № 14/26.02.1998г., писмо изх. № 42/5.05.1998г., писмо изх. № 55/19.06.1998г. По частната касационна жалба: С определение от 22.03.2011г. САС е допуснал изменение на решението от 10.12.2011г. като частната жалбоподателка е осъдена да заплати на [фирма] – София разноски 1 458.88 лв., направени пред първата инстанция, след съобразяване на разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК отм. – на ищеца се присъждат направените в хода на процеса разноски съобразно уважената част от иска. Жалбоподателката иска съобразно изхода от касационното производство, ВКС да се произнесе и по направените от нея разноски, съобразно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК отм. Допустимостта на частната касационна жалба е обусловена от наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 с оглед на препращането на чл.274, ал.3 ГПК. Касаторът не формулира материално правен или процесуално правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за присъждане на поискани от страната разноски, поради които не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно основание да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване. В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение и определение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение