Определение № 60301 от 06.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 974/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 558 от 18.11.2020г. по гр.д. № 700/2020г. на Плевенски окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 338 от 05.03.2020г. по гр.д. № 6143/2019г. на Плевенски районен съд, като краен резултат е постановено следното:

• отхвърлени са исковете на на Е. Л. П. против М. Й. Н., лично и в качеството му на ЕТ Боян-Милко Нечев” и против „Боян 82” ООД за нищожност на шест договора за покупко-продажба на земеделски земи, сключени в периода 14.11.2013г. - 05.12.2013г. поради противоречие със закона / на две отделни основания/, поради заобикаляне на закона и поради привидност;

• отхвърлен е иска за делба на недвижимите имоти, предмет на тези договори за продажба, а именно 242 бр. земеделски имота в землището на [населено място] и [населено място] между Е. Л. П. и М. Й. Н.

Решението се обжалва от ищцата Е. Л. П. Поддържа се в жалбата, подадена чрез пълномощника адв.С., че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани 12 правни въпроса, спрямо които се поддържат допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.

Писмен отговор е представен от ответниците М. Й. Н. - лично и като ЕТ „Боян-Милко Нечев” и от „Боян 82” ООД чрез пълномощника им адв. Й.. Поддържа се, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по искове по чл.26 ЗЗД за нищожност на шест договора за покупко-продажба на недвижими имоти със земеделски характер, общо 244 на брой, сключени в периода от 14.11.2013г. до 05.12.2013г. между ищцата, съпруга й М.Н. като продавачи и ЕТ „Боян-Милко Нечев”, като купувач. Поддържаните основания за нищожност са четири: 1/противоречие със закона - чл.8, ал.1 ЗЗД и чл.183 ЗЗД, тъй като едноличният търговец не е самостоятелен правен субект, което означава, че М. Н. е договарял сам със себе си, а договорът по определение е съглашение на две или повече лица; 2/ противоречие със закона - чл. 24,ал.1 СК, тъй като съпружеската имуществена общност е бездялова и докато трае общността единия съпруг не може да прехвърля на другия, респ. на регистрирания от него едноличен търговец, правото на собственост върху своя дял; 3/ заобикаляне на закона, доколкото с договорите е постигнато прекратяване на съпружеската имуществена общност върху имотите не по реда на чл. 27 СК; 4/ привидност, поради това, че реални парични престации за плащане не са извършени, а купувачът едноличен търговец е наредил паричните суми по личната сметка на М. Н.. Предявен е и иск за делба на тези 244 бр. земеделски имоти, предмет на договорите за продажба между ищцата и ответника М. Н.. Производството по иска за делба е прекратено по отношение на двата имота, описани в нотариален акт № 195, том 3, рег.№ 4059, н.д. №55 от 05.12.2013г. на нотариус рег. № 007, с оглед на което предмет на делба са останали 242 имота.

Установено е, че Е. П. и М. Н. са бивши съпрузи - бракът им сключен през 1981г. и е прекратен 2016г. със споразумение. През 1993г. М.Н. е регистриран като ЕТ „Боян-Милко Нечев”. През 2013г. е учредено „Боян 82” ООД от М. Н. и Боян М. Нечев - техен син и управител на дружеството. Двамата съпрузи са упълномощили сина си Б. да се разпорежда със земеделските земи, придобити от тях по време на брака.

С атакуваните като нищожни шест договора за продажба, сключени във формата на нотариален акт, четири от месец ноември 2013г. и два от декевмври 2013г., Б. Н., като пълномощник на родителите си, продава на ЕТ „Боян-Милко Нечев” земеделските имоти. Установено е, че цената на имотите е заплатена по банков път - от сметка на ЕТ „Боян-Милко Нечев” по лична сметка на ответника М. Н. Не се спори, че всички тези имоти, предмет на сделките, са придобити по време на брака на възмездно основание на името на М. Н.

С договор от 13.03.2014г. с нотариална заверка на подписите, е извършено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец в полза на „Боян 82” ООД, включително всички недвижими имоти, които са по баланса към 28.02.2014г.

Установено е, че с предходен нотариален акт от 01.07.2013г. Е. и М. Н. са продали на ЕТ „Боян-Милко Нечев” други недвижими имоти, също придобити по време на брака, като ищцата лично е участвала при сключването на договора. Няма данни тази сделка да е атакувана от ищцата като нищожна.

При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е уважил иска за прогласяване на нищожност поради противоречие с чл.24, ал.1 СК; искът за делба е отхвърлил поради липса на съсобственост, доколкото сделката на разпореждане от ЕТ „Боян-Милко Нечев” в полза на „Боян 82”ООД е относително недействителна спрямо ищцата, но тя не се е позовала на относителната недействителност по реда и в сроковете на чл. 24, ал.4 СК.

Въззивният съд е отменил решението за уважаване на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД и е потвърдил решението в останалата част - за отхвърляне на исковете за нищожност на останалите поддържани основания и за отхвърляне на иска за делба.

По първото основание за нищожност е приел, че липсва нарушение на чл.8 и чл.183 ЗЗД. Изтъкнал е, че едноличният търговец е определена от закона правоспособност на физическото лице, придобита с факта на регистрация в търговския регистър, без да се създава нов правен субект, различен от физическото лице. В случая не е нарушена нормата на чл.8 ЗЗД, тъй като участват две различни лица като продавач и купувач са налице - продавачи по договорите са ищцата и съпруга й, а последният е купувач.

Второто основание за нищожност - нарушение на чл.24, ал.1 СК въззивният съд също е намерил за неоснователно. Приел е, че липсва нарушение на забраната съпрузите да се разпореждат по време на брака с дела, който биха получили от СИО при прекратяването й. Със сключените сделки имотите, които са притежавани в режим на СИО, са преминали в патримониума на единия от съпрузите в качеството му на Едноличен търговец. Тези сделки не са нищожни. Чл.22, ал.3 СК прогласява за лична собственост вещните права, придобити от единия съпруг - ЕТ по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 ЗДДФЛ дава възможност едноличният търговец да включи в търговското предприятие движими и недвижими вещи, които са част от съпружеската имуществена общност; това се извършва с протокол, съставен от едноличния търговец и с декларация за съгласие на другия съпруг, с нотариална заверка на подписа.

По-нататък съдът е извършил разграничение между правилата за съпружеската имуществена в правната уредба по СК от 1968, СК от 1985г. и сега действащия Семеен кодекс от 2009г. Изтъкнал е, че при първите два кодекса режимът на СИО е императивен, докато новият кодекс дава възможност съпрузите да изберат режима на имуществените си отношения. И в трите кодекса е уредена презумпцията за съвместен принос при възмездно придобиване на вещни права, както и са налице разпоредби, според които докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на СИО, а разпореждането с общото имущество, се извършва съвместно от двамата съпрузи. Същевременно, нормите на трите кодекса уреждат по различен начин статута на имуществото, индивидуална собственост на единия съпруг, което му служи за упражняване на занятие/търговска дейност. В СК от 1968г. - чл.13, ал. 2 е предвидено, че не стават общи движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие, като в т.5 на ППВС № 5/1972 г. по тълкувателен път е посочено кои са тези вещи. В СК от 1985 г. разпоредбата на чл.20, ал.2 изрично сочи, че лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на професия. С Тълкувателно решение №2/2001г. на ОСГК е прието, че презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК от 1985г./отм./ се изключва за придобитото по време на брака имущество на съпруга едноличен търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност и е включено в търговското предприятие на търговеца. Следователно, включването на имущество, което е съпружеска имуществена общност, в предприятието на единия съпруг, регистриан като ЕТ, е правна възможност. Търговското предприятие на ЕТ е обособено от имуществото на физическото лице и търговецът може да се разпорежда с него, без да е необходимо съгласието на другия съпруг по чл.24 ал. 2 СК. С разпоредбата на чл.22 ал.3 законодателят възприема установената до този момент практика по посоченото Тълкувателно решение. В съответствие с така възприетото е и разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 и ал.4 ЗДДФЛ, с която макар и за данъчни цели се предоставя възможност на съпруга - нетърговец да се разпореди валидно с фингираната 1/2 идеална част от вещ СИО, при което правата върху вещта излизат от патримониума на съпрузите и се включват в патримониума на търговското предприятие на съпруга - търговец. С оглед на тези законодателни промени след 1972 г., касаещи правата на съпрузите по отношение на вещи, придобити по време на брака, свързани с упражняване на професия и търговска дейност на един от съпрузите, то т. 6 на ППВС № 5/1972 г., което е запазило значението си, следва да се разбира, че не са недействителни сделките, с които съпрузите се разпореждат заедно с имущество СИО в полза на единият от тях, упражняващ търговска дейност като едноличен търговец. Такива сделки пораждат вещно-транслативно действие, в резултат на което предприятието на ЕТ включва съответната вещ, независимо от съпружеския произход до този момент. Въз основа на това съдът е приел, че атакуваните сделки не нарушават закона. СИО между съпрузите е прекратена по ред, който не е изрично предвиден в чл. 27 от СК, но изброяването в разпоредбата не е изчерпателно.

Искът за нищожност на договорите поради заобикаляне на закона съдът също е намерил за неоснователен. Приел е, че с процесните договори не се постига забранена от закона цел - заобикаляне на разпоредбите на чл.21, чл.24 и чл.27 СК, а напротив, касае за постигане на предвидена в закона /разпоредбата на чл. 27 ЗДДФЛ/ правна възможност част от имущество на съпрузите, което е СИО да бъде включено в предприятието на съпруга - едноличен търговец, за което разпореждане ищцата е дала съгласие. Липсват доказателства, тежестта за което е върху ищцата, извършените разпореждания да са с единствена цел тя да бъде лишена от своя дял в общността при развода й с М.Н. Разводът е настъпил няколко години след сделките и няма данни към момента на сключването им отношенията между страните да били влошени.

Искът за нищожност поради привидност на договорите е обоснован не с твърдения, че страните не са желаели изобщо сключването на сделка /абсолютна симулация/ или че прикрили истинската сделка /относителна симулация/ с друг вид сделка, а за ненадлежно плащане на цената по договорите. Неплащането на продажната цена не е индиция за привидност, а и по делото е установено, че плащане е извършено от сметка на едноличния търговец по сметка на М. Н. При липса на обратно писмо или други доказателства, допустими за разкриване на симулацията, твърденията за привидност на процесните договори са недоказани.

Предявеният иск за за делба на 242 бр. недвижими имоти съдът е отхвърлил поради липса на съсобственост. Атакуваните шест сделки са породили вещно-транслативен ефект, като недвижимите имоти са преминали в патримониума на търговското предприятие на ЕТ и са станали индивидуална собственост на съпруга ЕТ при условията на чл.22, ал.3 СК. Към момента на прекратяване на брака между ищцата и ответника М. Н. имотите не са СИО и обикновена съсобственост върху тях не възниква

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:

Претендира се допускане на касационно обжалване по дванадесет правни въпроса на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК - поради противоречие с практиката на ВКС и поради значението на някои от въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите са:

1/ допустими ли са от закона с оглед изискванията на чл. 8 и чл. 183 ЗЗД за наличие на два самостоятелни правни субекта, сделки за недвижими имоти, придобити в режим на СИО, сключени между двамата съпрузи като продавачи и единия от съпрузите, регистриран като ЕТ, като купувач; участието на съпруга-нетърговец като продавач по такава сделка осъществява ли изискването на закона за участие на два отделни и самостоятелни правни субекта в облигационната връзка;

2/ допустимо ли е от закона с оглед чл.24, ал.1 СК разпореждане по време на брака с имущество, придобито в СИО, извършено от двамата съпрузи в полза на единия от тях, регистриран като едноличен търговец и превръщането по този начин на СИО в лична собственост;

3/ как следва да се тълкува т.6 на ППВС № 5/1972г. след настъпилите промени в СК и ЗДДФЛ, досежно правата на съпрузи да се разпореждат заедно с имущество, представляващо СИО, в полза на единия от тях като ЕТ; включването на недвижимите имоти в предприятието на съпруга-търговец има ли вещно-прехвърлително действие;

4/изчерпателно ли е изброяването на чл.27 СК досежно законоустановените способи за прекратяване на СИО или могат да бъдат създавани и други;

5/ включването в имуществото на ЕТ на имоти, придобити в режим на СИО по реда на чл.27, ал.1, т.2 и ал.4 ЗДДФЛ представлява ли правна възможност на съпруга-нетърговец да се разпореди валидно с фингираната 1/2 ид.ч. от СИО;

6/ налице ли е надлежно извършено разпоредително действие по включване в имуществото на ЕТ на имоти, придобити в режим на СИО, по реда на чл. 27, ал.1, т.2 и ал.4 ЗДДФЛ, ако то е направено с договор за покупко-продажба между двамата съпрузи като продавачи и регистрираният като ЕТ съпруг, като купувач, а не в посочената от закона форма - нотариално заверено съгласие на съпруга-нетърговец за включване на имотите в предприятието на съпруга търговец;

7/ при иск за нищожност поради заобикаляне на закона на сделки с имущество в режим на СИО следва ли съдът да съобрази дали последиците /крайният резултат на договора/ е забранен от закона като изясни целта им съобразно всички последващи действия на страните по тях;

8/ при иск за нищожност поради привидност на сделка между съпрузи с имущество СИО, продадено на единия от тях като ЕТ, плащането и получаването на цената от единия съпруг представлява ли действие, което изключва привидността;

9/ може ли въззивната инстанция да се произнася по невъведено в жалбата оплакване за неправилност на първоинстанционното решение. Касаторът има предвид, че във въззивната жалба при мотивиране неправилността на първоинстанционния акт не е извършено позоваване на разпоредбата на чл.27 ЗДДФЛ, а съдът в мотивите на решението обсъжда посочената разпоредба;

10/ следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, да ги отрази в мотивите и да постанови решението си в съответствие с тях. Твърди се необсъждане на договора по чл. 15 ТЗ за прехвърляне на предприятието на едноличния търговец в полза на „Боян 82” ООД, както и на доводите във въззивната жалба на ищцата за нищожност по чл.38, ал.1 ЗЗД;

11/ подлежи ли на доказване отрицателния факт на липса на останало в патримониума на ищцата имущество като цел и резултат на оспорените сделки и може ли съдът да основе решението си на предположения относно целта им;

12/ разполага ли въззивният съд с правомощие да обсъжда други, различни от заявените в исковата молба, основания за нищожност на процесните договори, ако констатира такива.

Първите осем въпроса са материалноправни, а следващите - процесуални. Спрямо въпроси четвърти, пети и шести се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по останалите въпроси - чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

С оглед решаващите изводи на съда по претенцията за нищожност на договорите за продажба поради противоречие със закона - чл. 24, ал.1 СК, то от значение за изхода на спора са правните въпроси втори, трети, пети и шести, които могат да бъдат обобщени така: допустимо ли е от чл.24, ал.1 СК и при даденото тълкуване в т.6 на ППВС № 5/1972г., разпореждане по време на брака с имущество, придобито в СИО, извършено от двамата съпрузи в полза на единия от тях, регистриран като едноличен търговец; какво е значението в тази връзка на предвидената в чл.27 ЗДДФЛ възможност съпругът нетърговец да даде писмено съгласие с нотариална заверка на подписа за включване на движими и недвижими вещи, придобити в СИО, в имуществото на едноличния търговец, регистриран от другия съпруг.

По въпросите липсва съдебна практика. Соченото в изложението Решение № 133 от 23.03.2011г. по гр.д. № 1700/20210г. на ІV г.о. не разрешава тези въпроси. Затова касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Останалите материалноправни въпроси не могат да обуславят достъп до касационен контрол. Първият въпрос е по първото основание за нищожност - противоречие с чл.8 и чл.183 ЗЗД. Липсва отклонение от посочената съдебна практика, според която едноличният търговец не е отделен правен субект. Въззивният съд не е приел нещо различно, а е изложил съображения, че договарящите правни субекти в случая са два - двамата съпрузи, единият от тях регистриран като ЕТ. Седмият въпрос касае основанието за нищожност заобикаляне на закона. Изложените съображения са свързани с приетото в ППВС № 5/1972г. С оглед на това въпросът ще бъде изяснен с отговора на въпросите, по които се допуска касационно обжалване. Осмият въпрос е по привидността като основание за нищожност и се отнася до плащането и получаването на цената по договора за продажба като действие, изключващо привидността. Въпросът не е определящ за изхода на спора по това основание за нищожност. Съдът е посочил, че по принцип плащането на цената е действие по изпълнение на договора и само по себе си не може да служи за разкриване на абсолютна симулация; за това е нужно обратно писмо или начало на писмено доказателство, което да прави допустими свидетелските показания; нито едно от тези две условия не е твърдяно от ищцата в случая. Сочената от касатора практика се отанася до личната собственост върху паричните влогове и не разрешава формулирания въпрос.

Процесуалните въпроси почиват на доводите, че съдът е обосновал липсата на нищожност с позоваване на разпоредба от ЗДДФЛ, която защитата на ответниците не е посочила; с необсъждане на договора за продажба на търговското предприятие на ЕТ и на въведено от ищцата с възивната жалба ново основание за нищожност на договорите; с неправилно възлагане на доказателствена тежест за доказване на отрицателни факти. Касационно обжалване по тях не следва да се допуска, тъй като те не кореспондират с действията и мотивите на съда. Първо, за съда не съществува ограничение при преценка дали правилно е приложен закона, да взема предвид и правни норми, които защитата изрично не е посочила. Второ, съдът е обсъдил договора за продажба на предприятието на ЕТ, а забраната на чл.266, ал.1 ГПК не допуска във въззивното производство да се навеждат нови обстоятелства, още повече, такива които съставляват основание за нов иск. Трето, съдът не е възложил на жалбоподателката доказателствена тежест да доказва отрицателен факт. При излагане на мотвите по основанието за нищожност заобикаляне на закона съдът е посочил, че по делото няма данни отношенията между страните да са били влошени към момента на сключване на договорите, така че преследваната цел да е била различна от включването на имотите в предприятието на ЕТ. Визираните факти не са отрицателни.

На основание изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Жалбоподателката - ищца е освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК с определение от 25.09.2019г. на Плевенски районен съд.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.