Определение № 672 от 12.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1560/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4368/09.02.2018 г. на кмета на район „А.“ – [община], чрез юрисконсулт М.К., против въззивно решение № 17 от 04.01.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 2441/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 3334 от 14.08.2017 г. по гр. д. № 6087/2017 г. на Варненския районен съд и са уважени предявените от В. Д. Е. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор контрол по бюджетните приходи“; както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 800,60 лева за периода от 12.04.2017 г. до 22.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане. В изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, озаглавено „молба”, касаторът лаконично сочи, че обжалва решението на въззивния съд, „защото изводът в решението е направен в противоречие с материалния закон”, а „основанието за касационно обжалване е чл.281, т.3, пр.1-во от ГПК”. Както в изложението, наречено „молба”, така и в съдържанието на касационната жалба, не се съдържа /и не може да се уточни/ формулиран правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Липсва и позоваване на конкретно основание, обуславящо допускането на касационния контрол. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, досежно приетото от съда, че работодателят не е доказал да се е осъществил фактическият състав на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ – да е налице намаляване обема на работа, което да обуслави законност на издадената уволнителна заповед. Ответната страна В. Д. Е. не е подала писмен отговор. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Трудовото правоотношение между страните е прекратено след отправено предизвестие и издадена заповед № 4/11.04.2017 г., считано от 12.04.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, вр. чл. 326, ал. 2 КТ - поради намаляване обема на работа. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил обективния факт на намалелия обем работа и съответно - наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнената служителка, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание е незаконно. Посочено е още, че фактическият състав на чл.328, ал.1, т.3 КТ изисква при изследване на елементите му, проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Следва да е установено как намаляването на работата се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител. В случая, подобни данни не са установени от ответника по делото /чиято е доказателствената тежест/, поради което исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са счетени за изцяло основателни и са уважени; а искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е уважен частично и за период, за който ищцата е доказала, че е претърпяла вреди вследствие на незаконното уволнение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. С т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК се прие, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая, нито в изложението на касатора /наречено „молба”/, нито в текста на касационната жалба се съдържа формулиран правен въпрос, поради което касационният контрол не може да бъде допуснат. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение