Определение № 16 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,представлявана от А.А. – изп.директор и М.П. – прокурист,чрез юриск.П.Т., против решение № 92/ 17.06.2020 г.,постановено по в.гр.д.№ 161/2020 г. по описа на Сливенски окръжен съд ,с което е отменено изцяло решение № 72/24.01.2020 г. по гр.д.№ 5434/2019 г. по описа на Сливенски районен съд и е признато за установено по отношение на „Райфайзенбанк България“ЕАД,че Г. М. Г. не дължи сумите по изпълнителен лист от 28.10.2011 год.,издаден по ч.гр.д.№ 6430/2011 г. на РС-Сливен,както следва: главница в размер на 7 699,99 лв. по договор за банков кредит от 29.11.2006 г.,изменен и допълнен с договор за встъпване в дълг от 26.10.2009 г.,изискуема редовна лихва за периода 10.12.2009 г. – 20.10.2011г.в размер на 1 429,72 лв.,изискуема наказателна лихва за периода 10.02.2009 г.-26.10.2011г.в размер на 290,09 лв.,изискуема лихва по чл.3,ал.2 от договор за встъпване в дълг в размер на 38,33 лв. и 189,16 лв.разноски.Присъдени са разноски за двете инстанции на Г. Г.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон.Сочи се,че в настоящия случай следва да намери приложение ППВС № 3/80г.по отношение прекъсването и спирането на погасителната давност,а не ТР № 2/2015 г. по т.д.№3/2013 г.,на ВКС,ОСГТК,който е последващ тълкувателен акт и е приложим спрямо материални правоотношения от момента на обявяването му. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК във връзка с формулираните два въпроса,които се припокриват с предмета на образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, а именно: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Поставените въпроси в изложението се припокриват с предмета на тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС,а даването на задължително тълкуване по въпроса предмет на тълкувателното дело би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.