Определение № 794 от 13.06.2014 г. на ВКС по д. № 2310/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. /АС/ по гр.д. №238/13 г. С него е отхвърлен искът на касатора срещу И. Д., Д. В. и Л. Д. / лично и като наследници на Н. Д./ с пр. осн. чл.135 от ЗЗД – за обявяване за недействителни спрямо ищеца като кредитор на Н. Д. на посочените в исковата молба договори за дарение на недвижими имоти от последния и съпругата му – първата ответници в полза на останалите двама ответници, техни деца. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Поставя като значими за спора и решени от АС в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС въпросите: Предмет на предявения павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на крeдитора – ищец и следва ли съдът да обсъжда качеството на ищеца като кредитор в производството по иска с пр. осн. чл.135 ЗЗД, при положение, че това качество е установено с вл. в сила решение. Обжалване на въззивното решение следва да се допусне на посоченото основание, поради противоречие на решението с приложената практика на ВКС – р. по гр.д. № 171/09 г. и по гр.д. №754/09 г. на четвърто г.о., по гр.д. №64/08 г. на трето г.о. и др. Според тези решения „ако павловият иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по павловия иск дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Той нито може да спре производството по павловия иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо”/ р. по гр.д. №171/09 г. четвърто г.о./ „Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.” / р. по гр.д. №754/09 г., четвърто г.о./. Без значение е дали длъжникът притежава друго имущество, с което да се удовлетвори кредитора-ищец (по възражението, че кредитора може да се удовлетвори от друго длъжникова имущество), тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да бъде обезсмислена (преодоляна), като длъжникът изплати задълженията си към кредитора, или ако иска за връщане на дадения заем бъде отхвърлен./ р. по гр.д. №64/08 г. на трето г.о./ В случая предявеният павлов иск е отхвърлен по съображения за неустановеност на вземането на ищеца спрямо ответника Н. Д., без то да е отречено със сила на пресъдено нещо. Напротив – има данни, че за вземането е издадена заповед по чл.417 от ГПК и е образувано изпълнително дело. Изложени са и съображения, че не е налице увреждане на кредитора, като предпоставка за уважаване на павловия иск, защото за обезпечаване на вземането на ищеца, преди сключване на процесните дарения, е учредена ипотека върху имоти на дружеството [фирма] / чийто управител и солидарен съдлъжник е бил ответникът Н. Д./. Налице е соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.