Определение № 9725 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Хасково и Административен съд София - град, относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалбата на У. А. Х.- гражданин на Сирия, против Решение № 98Х от 06.08.2025 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС, с което на осн. чл. 75б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ е отказано допускане на последваща молба на жалбоподателя до производство за предоставяне на международна закрила. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд – тричленен състав на Четвърто отделение взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Административен съд – София град. С определение № 30061 от 15.09.2025 г., постановено по адм. д. № 9205/2025 г., административният съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Хасково, като е изложил съображения, че съгласно приложената по делото регистрационна карта на чужденец, по отношение на когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна закрила № [номер], издадена от Държавна агенция за бежанците при МС, У. А. Х. е с настоящ адрес в гр. Харманли, [жк], който адрес се явява настоящ по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Поради това съдът приел, че съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗУБ делото е от компетентността на Административен съд - гр.Хасково. С определение № 7403 от 23.09.2025 г. Административен съд – Хасково е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 1629/2025 г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като e изложил съображения, че от материалите по преписката се установява, че чужденецът не притежава валидна регистрационна карта. Последно издадената на У. А. Х. регистрационна карта № [номер] /издадена на 03.10.2024 г./ е била валидна до 03.07.2025 г., но на 01.07.2025 г. е била обявена за невалидна по „други причини“ от ДАБ и такъв е статусът ѝ към момента. По преписката бил приложен договор за наем от 01.06.2025 г., от който е виден адрес на У. А. Х. – гр. София, [улица], който не е нито постоянен, нито настоящ. Според съда, поради липса на изискуемата по закон валидна регистрационна карта, при водене на производството за предоставяне на закрила по ЗУБ, за преценката за определяне на местно компетентния съд следва да се приложат общите правила по АПК. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд - София град, предвид следното: У. А. Х. е чужд гражданин. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗУБ решенията по чл. 51, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 76б, ал. 1, т. 2 и чл. 77, ал. 1 може да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца. В случая оспореното решение е издадено на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗУБ, но видно от представената по делото регистрационна карта на оспорващия чужденец и предоставените данни от интервюиращия орган, същата е била валидна до 01.07.2025 г. и срокът й не е бил продължен. Поради тази причина след 01.07.2025 г. чужденецът няма настоящ адрес по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗУБ и Административен съд – Хасково правилно е приел, че преценката за определяне местно компетентния съд следва да бъде извършена по правилата на АПК. Ето защо, предвид липсата на валидна регистрационна карта на чужденеца, а оттам и липсата на настоящ адрес по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗУБ, приложение следва да намери общата разпоредба на чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК. Според последната, когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд – град София. В случая адресат на акта е чужденец в Република България, на когото не е предоставян статут на бежанец или субсидиарна закрила, поради което същият няма постоянен адрес на територията на страната, а постоянният му адрес е в чужбина. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение