Определение № 103 от 25.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 213/2012 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Д. Наш и Д. Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И., чрез процесуален представител адв. Е. В. Т. срещу решение № 1520 от 05.10.2011г. по т. дело № 1309/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е потвърдено решение от 22.11.2010г. по гр. дело № 7866/2010г. на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав и Д. Наш и Д. Х. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 3 600 лв. – разноски във въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от Д. Наш и Д. Х., граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 29 161.60 евро, получена без правно основание, заедно със законната лихва, считано от 10.12.2008г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. Касаторите инвокират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според касаторите решените в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправни въпроси са следните: 1/ Въпросът „дали промяната на петитума, при положение, че основанието и размера на исковете остават непроменени, се приравнява на недопустимо въвеждане на нов предмет на спора” е решен в противоречие с решение № 45/03.02.2009г. по гр. дело № 6169/2007г. на ВКС, І г. о. 2/ Въпросът дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички релевантни доказателства и доводи на страните е решен в противоречие с решение № 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 1116/01.10.2008г. по гр. дело № 4876/2007г. на ВКС, V г. о. Разрешението от въззивната инстанция материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, според касаторите са следните: 1/ „Валидно ли е плащане по договор, ако бъде извършено от посредник”; 2/ „Следва ли копия от всички приети по делото доказателства да бъдат връчвани на страните”; 3/ „Следва ли при направени изявления по чл. 183 и чл. 193 ГПК съдът да се произнесе изрично”; 4/ „Следва ли едно дело задължително да бъде разгледано по специалния ред за разглеждане на търговски спорове, когато са налице предпоставките за това; може ли редът да бъде променян без да е държано нарочно определение по чл. 369, ал. 2 ГПК”; 5/ Процесуалноправния въпрос относно доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния и въззивния съд, неговото съдържание съгласно ал. 1, т. 5 и ал. 2 и необходимостта въззивният съд да отстрани нарушението на първоинстанционния съд във връзка с доклада; 6/ Процесуалноправния въпрос за приложимостта на чл. 176 ГПК по отношение на управителите на търговски дружества. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. М. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като посочените в изложението въпроси не са от значение за изхода на делото, не е посочена задължителна практика на ВКС, нито влезли в сила решения на съдилищата, въпросите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в законния преклузивен едномесечен срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт с цена на иска над 10 000 лв. и в приложението към нея са изложени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са имали отношение с ответника по повод договор за продажба на недвижим имот. Изводът за неоснователност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е аргументиран с обстоятелството, че ищците не са ангажирали годни доказателства, че са платили /превели/ на ответника претендираните суми на валидно към момента на превода основание или без основание. Според въззивната инстанция представените доказателства /два броя преводни нареждания/ установяват, че претендираната сума е преведена на ответника от „Л. И. България”, но не и от ищците. Поради това решаващият съдебен състав е приел, че не следва да се обсъждат доводите на въззивниците /ищци в първоинстанционното производство/ по отношение на приемането, цененето или неоткриването на процедура по оспорване на представени доказателства. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, формирал е решаващата воля на съда и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Процесуалноправният въпрос „дали промяната на петитума, при положение, че основанието и размера на исковете остават непроменени, се приравнява на недопустимо въвеждане на нов предмет на спора” не е коректно поставен, тъй като с молбата – становище, депозирана пред СГС на 19.04.2010г., ищците, освен исковете в заявената още с исковата молба последователност по чл. 55, ал. 1, предл. 1 /връщане на платената сума при начална липса на основание поради несключен между страните валиден договор/, евентуално съединен с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /връщане на платена сума на отпаднало основание поради разваляне на предварителен договор между страните, при евентуално установяване на неговото сключване/, са въвели и евентуален установителен иск – за обявяване на нищожност на предварителен договор между страните. Следователно не се касае до изменение на петитума, а до въвеждане на нов петитум, нов иск с нов предмет по спора, което е недопустимо по реда на 214, ал. 1 ГПК. Позоваването на противоречие с решение № 45/03.02.2009г. по гр. дело № 6169/2007г. на ВКС, І г. о. е неоснователно, тъй като посочения съдебен акт е неотносим към спора. Същият е постановен по иск за нищожност на дарение поради липса на основание, евентуално поради привидност на договора като прикриващ продажба, като още в обстоятелствената част на исковата молба е заявено твърдение, че дарението прикрива продажба, т. е. въведено е основанието за нищожност поради относителна симулация, но без съответния петитум. В настоящия случай с исковата молба е предявен осъдителен иск за връщане на платената на ответника сума като получена без правно основание, предвид липсата на валидно сключен договор за покупка, евентуално съединен с връщане на платената сума на отпаднало основание поради разваляне на договора между страните. По изложените съображения по този въпрос не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Процесуалноправният въпрос дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните е от значение за спора, предвид направеното оплакване във въззивната жалба и значението му за формиране решаващата воля на съда. Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в множество решения на ВКС /решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 34/22.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 37/29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 536/19.12.2012г. по гр. д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други/, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. Посоченият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По материалноправния въпрос „валидно ли е плащане по договор, ако бъде извършено от посредник” въззивната инстанция не е изложила съображения и същият не е формирал волята на решаващия съдебен състав. Този въпрос обаче е относим към предмета на делото и е свързан с правилността на въззивното решение, но отговорът му е обусловен от доказателствата, обсъждането им от съда в тяхната взаимна връзка и установената въз основа на тях фактическа обстановка. По четвъртия правен въпрос „следва ли копия от всички приети по делото доказателства да бъдат връчвани на страните” не е налице твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По посочения процесуалноправен въпрос е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която в основното производство съдът дължи връчване на представените с исковата молба доказателства на ответника, а в производството по търговски спорове, освен връчването на исковата молба и доказателствата към нея на ответника, съдът трябва да изпрати на ищеца препис от депозирания от ответника отговор с приложенията към него, както и препис от допълнителната искова молба с приложенията към нея на ответника. Съдът, разглеждащ спора, няма задължение да връчва на страните преписи от останалите представени доказателства, но по молба на страната е длъжен да предостави копие от съответното доказателство, което страната може да получи в деловодството. Посочената съдебна практика не се налага да бъде променяна. Процесуалноправният въпрос относно доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния и въззивния съд, неговото съдържание съгласно ал. 1, т. 5 и ал. 2 и необходимостта въззивният съд да отстрани нарушението на първоинстанционния съд във връзка с доклада е от значение за спора, предвид направените оплаквания във въззивната жалба и за формиране волята на решаващия съд. Въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като съществува противоречива съдебна практика на различни състави на ВКС. С разпореждане от 10.01.2013г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК по единадесет въпроса, първият от които е за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен. Поради това, че решението по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК ще има значение по отношение на настоящото дело, производството по касационната жалба следва да бъде спряно до приключване на производството по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. По въпроса за приложението на чл. 183 и чл. 193ГПК въззивната инстанция не е изложила съображения по същество и същият не е формирал решаващата й воля, тъй като доводите на въззивниците /ищци в първоинстанционното производство/ по отношение на приемането, цененето или неоткриването на процедура по оспорване на представени доказателства не са обсъдени. Този въпрос обаче е относим към предмета на делото и е свързан с правилността на въззивното решение, с оглед задължението на съда да обсъди всички относими и допустими доказателства и доводи на страните, по който въпрос е допуснато касационно обжалване. Въпросите „следва ли делото задължително да бъде разгледано по специалния ред за разглеждане на търговски спорове, когато са налице предпоставките за това” и „може ли редът да бъде променян без определение по чл. 369, ал. 2 ГПК” не обосновават основание за допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна, не са обусловили правната воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение, а от друга страна, видно от размяната на книжа и определение по чл. 374, ал. 1 ГПК от 22.10.2009г. на СГС първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на търговските спорове. По въпроса за приложимостта на чл. 176 ГПК по отношение на управителите на търговски дружества и допустимостта на техните обяснения като доказателствено средство /чл. 175 – чл. 177 ГПК/ е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на постоянна практика на ВКС и възможността посочената разпоредба да бъде прилагана неправилно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение