Определение № 176 от 08.04.2009 г. на ВКС по д. № 165/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „М” О., гр. С., срещу въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. №1157/08 г., с което е потвърдено първоинстанционното за отказ да се приеме за разглеждане насрещния иск на дружеството, поради предявяването му след срока по чл.104 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. Не са налице обаче предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 / същественият по делото процесуален въпрос за допустимостта на насрещния иск е разрешен в противоречие с практиката на ВКС/. Касаторът – като ответник по първоначалния иск, е предявил насрещен в съдебно заседание на 28.01.08 г., което се явява третото по делото, за което страните са редовно призовани. Затова изводът на първоинстанционния и на въззивния съд, че искът не може да се приеме за разглеждане след изтичане на преклузивния срок по чл.104 от ГПК, е съответен на константната съдебна практика по приложението на закона, отразена и в представените съдебни решения. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.