Определение № 60088 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 612/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Д. Г. Ю. против решение № 260641 от 20. 10. 2020 г. по в. гр. д. № 1035/2020 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 5 с-в, в частта му с характер на определение, с която е потвърдено определение № 2172/3. 02. 2020 г. по гр. д. № 11711/2018 г. на Варненския районен съд, с която е оставена без уважение молбата на Д. Г. Ю. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 4777 от 8. 11. 2019 г. по гр. д. № 11711/2019 г. на ВРС в частта за разноските чрез увеличаване на присъдения размер на разноски за първата инстанция от 600 лв. на 2000 лв. Иска се допускане до касационно обжалване на определението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и осъждане на ищците да заплатят на частния жалбоподател допълнително сумата 1400 лв. разноски за първоинстанционното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Ответниците по частната жалба Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. не са изразили становище по същата. Настоящият състав, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирани лица, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. За да приеме неоснователност на частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК и потвърди същото въззивният съд е приел, че правилно са приложени разпоредбите на чл. 75, ал. 5 ГПК, чл. 7, ал. 4 и ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Данъчната оценка на 1/3 ид.ч. от процесния имот възлиза на 2372, 60 лв., при което възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата възлиза на 396 лв., а при отчитане на факта, че предявеният иск е за делба на земеделска земя – предвиденият в наредбата минимален размер възлиза на 300 лв., на основание ал. 4 от цитираната разпоредба. Частният жалбоподател се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК твърди постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на ВКС, според която при преценка основателността на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, като вземе предвид доказателствените факти, обема и вида на събраните доказателства, както и да съобрази повдигнатите в спора правни въпроси и тяхната сложност. Като противоречива практика сочи ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и определения на ВКС. Във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се твърди очевидна неправилност, тъй като въззивният съд не е съобразил, че предмет на разглеждане са били предявени три обективно съединени иска за делба – на поземлен имот и на построени в него жилищна сграда и гараж, за всеки от който се определя отделно възнаграждение. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Изводите на въззивния съд, свързани с тълкуването и прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 7, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не противоречат на практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил невисоката фактическа и правна сложност на делото – искът за делба е отхвърлен като неоснователен, поради недопустимост в производството по иска по чл. 34 ЗС да се пререшава на въпросът, разрешен с влязло в сила решение по чл. 108 ЗС между същите страни, дали ищците Г. са собственици на 1/3 ид.ч. от имота на основание наследство и трансформация на правото на ползване в право на собственост по реда на пар. 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ; съобразено е, че това възражение на Г. е прието за неоснователно и правата им на собственост върху имота, включително и върху идеална част от него, на посочените основания, са отречени с решението по иска по чл. 108 ЗС. Съобразена е и цената на иска, извършените по делото процесуални действия и обема и сложността на повдигнатите правни въпроси. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение