Определение № 4678 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2480/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№2090/28.04.2026г. на С. и В. М., чрез адв. К. – П. срещу решение №108/23.03.2026г. по в.гр.д. №631/2025г. на Окръжен съд Смолян, потвърждаващо първоинстанционното решение, в частта, с която касаторите на основание чл.109 ЗС са осъдени да премахнат част гаража, както и да преустановят действията си, приети от съда за неоснователни. Според касаторите решението в обжалваната част е постановено в съществено противоречие с установената последователна практика на ВКС по приложението на чл.109 ЗС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните формулирани въпроси:

1.“Достатъчно ли е за уважаване на иск по чл. 109 ЗС да се установи наличие на незаконен строеж, строително нарушение или навлизане в чужд имот, без да е доказано, че това действие създава реални и съществени пречки за упражняване на правото на собственост?“, по който се твърди противоречие с т.3 от Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по тълк. д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №23/09.04.2014г. по гр. д. №5465/2013г. на ВКС, решение №139/10.01.2020г. по гр. д. №4222/2018г. на ВКС и решение №493/24.06.2010г. по гр. д. №719/2009г. на ВКС;

2. „Следва ли съдът при иск по чл.109 ЗС да извърши самостоятелна преценка дали установеното действие надхвърля обикновените неудобства и създава правнорелевантно пречене, или може да уважи иска само въз основа на формално нарушение на строителни, кадастрални или технически правила?“, по който се твърди противоречие с Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по тълк. д. №4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №35/18.05.2017г. по гр. д. №3422/2016г. на ВКС, Решение №15/01.07.2015г. по гр. д. №5432/2014г. на ВКС;

3. „ Представлява ли основание за уважаване на иск по чл.109 ЗС минимално навлизане в съседен имот, когато не е установено реално възпрепятстване на ползването и не е обсъдено дали отклонението е в рамките на допустимата грешка при кадастралното или техническото измерване?“, по който се твърди противоречие на Решение №159/17.03.2025г. по гр. д. №5318/2023г. на ВКС, решение №35/18.05.2017г. по гр. д. №3422/2016г. на ВКС и решение №15/01.07.2015 г. по гр. д. №5432/2014г. на ВКС.

4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди характера на процесното съоръжение — повдигната метална конструкция, която не стъпва пряко върху терена — при преценка дали е налице неоснователно действие и реално пречене по смисъла на чл. 109 ЗС?“ Този въпрос се поставя във връзка с твърдението на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено заключението на съдебно- техническата експертиза, според което процесният гараж представлява метална конструкция, повдигната върху колони, като под него има свободно пространство. Считат, че това обстоятелство е правнорелевантно, защото отличава случая от класическа хипотеза на масивно застрояване върху чужд терен. Твърдят, че съдът е трябвало да изследва дали при такава конструкция действително се отнема или ограничава ползването на терена, или се касае за формално пространствено застъпване без доказано пречене. Излагат, че разрешението на въззивния съд противоречи на: Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по тълк. д. №4/2015г. на ОСГК на ВКС; Решение №23/09.04.2014г. по гр. д. №5465/2013г. на ВКС и Решение №493/24.06.2010 г. по гр. д. №719/2009г. на ВКС;

5. „Допустимо ли е при разглеждане на главен и насрещен иск по чл. 109 ЗС съдът да приложи различен критерий за наличие на „пречене“ при сходни фактически обстоятелства, без да изложи мотиви защо приема едното въздействие за правнорелевантно, а другото — не?“, по който се твърди, че разрешението на въззивния съд противоречи на т.3 от Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. на ОСГК на ВКС; Решение №35/18.05.2017г. по гр. д. №3422/2016г. на ВКС, Решение №163/04.06.2012г. по гр. д. №656/2011г. на ВКС;

6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“, по който въпрос се твърди противоречие с решение №170/06.01.2021г. по гр. д. №169/2020г., решение №50256/11.09.2023г. по гр. д. №3233/2021г.

На следващо място касаторите твърдят и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като при постановяване на същото, съдът е нарушил принципа на законност по чл. 5 ГПК; принципа служебното начало, установен в чл.7, ал.1 ГПК; състезателното начало по чл.8 ГПК; принципът на равенство на страните по чл.9 ГПК; и принципът за установяване на истината по чл. 10 ГПК; принципът на правна сигурност по чл. 6 §1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, доразвит в „Й. Й. и други срещу България“ /жалба №23530/02, §47-53/ и „Ч.- И. срещу България“ /жалба №53071/08, §38-40/.

Ответникът З. Р. в депозирания писмен отговор, чрез адв. К., излага становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като значими за конкретното дело според разясненията в ТР №1/19.02.202г. по т. дело №1/19.02.2010г., а от друга страна въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика по приложението на чл.109 ЗС.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че ищецът З. К. Р. е закупил от В. и Н. М. ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица], площ 522 кв.м., който договор е обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №113, том II, рег.№ 3207, дело №291/2023г.

В същия имот е построена жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], собственици на първия етаж в която, както и на отделни обекти от сутеренния етаж са С. и В. М. съгласно нот.акт № 125/25.01.2008г., дело №27/2008г.

Ищецът З. К. Р., въз основа на договор за покупко-продажба с нот.акт №125/23.10.2018г., дело №189/2018г. се легитимира като собственик на втория жилищен етаж с идентификатор [№] и на 1/2 идеална част от сутеренния етаж с идентификатор [№]

С Нотариален акт №194, том I, peг. №2779, дело №178/2021г. С. В. М. и А. В. М. са признати за собственици при равни права по давностно владение на ПИ с идентификатор [№] /съседен на [№]/ по КККР на [населено място] с площ от 233 кв.м, по КККР на [населено място].

Според заключението на СТЕ от 20.05.2025г., на източната страна на жилищната сграда с идентификатор [№] има външно стълбище, което води до нивото на партерния етаж. Между него и жилищната сграда има бетонирана, тясна площадка и бетонови стълби със стълбищни площадки, долепени до сградата, които водят под гаража. Има отвор, който е с височина от площадката 1.90 м., а от стълбищната площадка - 1.30 м. До самия отвор има две купчинки със стари фаянсови плочки, а вътре има складирани дърва и до самата жилищна сграда - дървени греди и дъски, както и други строителни материали - стари тухли, блокчета и дървения. На юг от външното стълбище и описаните тясна бетонирана площадка и стълбище със стълбищни площадки има бетонова площадка. До югоизточната част на жилищната сграда има бетонова площадка с ширина 1 м., която в южната част е с височина 70 см., голяма част която е на нивото на подравнения терен. Там е входът за източната част от приземния /избен/ етаж на С. и В. М.. Останалата част от площадката в югоизточната част на жилищната сграда е с дължина 2.85 м. Общата площ от имота на ищеца, заета от ответниците е 6 кв.м., за която се претендира - частта от гаража, където има стари плочки и дървения, площадката в югоизточната част и заетата с парчета стар улук и дървени и бетонови блокчета площ. Спорният гараж с идентификатор [№] е с площ 14 кв.м. - 5/2.65 м., представлява метална конструкция, поставена на дървена скара, под която има празно пространство; има метална, двойна гаражна врата, метална покривна конструкция, покрита с ламарина, има частично дървена обшивка; долепен е до жилищната сграда и попада в имот [№] с една ивица, с площ 2 кв.м. За гаража няма издадени строителни книжа. Според вещото лице, изграденият бетонов под в югоизточната част на жилищната сграда е част от вертикалната планировка и служи за укрепване на сградата, тъй като теренът е стръмен, има бетонирани площадки и стълби и на север от него, в източната част на имота. Бетонът на този под е видимо стар - около 30 години. От северната страна на жилищната сграда има голяма бетонирана площадка, която от изток е преградена с метална, ажурна врата на която има надпис „Частна собственост" и встрани - по- малка врата за пешеходен достъп. Достъпът до жилищните етажи и до западната част на приземния етаж, собственост на З. Р., е от север, по тази бетонирана площадка. На запад има още една жилищна сграда, свързано застрояване с тази на страните по делото. По данни на страните, и от източната и от северната страна на жилищната сграда е имало и други строителни отпадъци, материали и вещи, но те са изчистени своевременно.

В о.с.з. вещото лице пояснява, че в имот .218 се намира и металната стълба, която води в избения етаж. В имот .452 навлиза част от гаража - една ивица от южната му част с площ 2 кв.м., тя е оцветена в червено на скицата. Тези 2 кв.м. не се застъпват с площ от жилищната сграда. Между имот .218 и .452 има денивелация. Гаражът е на колони, под гаража има празно пространство, конструкцията не е на земята, а е на метални колони. На северната страна стълбищната площадка за първи и втори жилищни етажи е издадена като тераса. На скицата е отразен бетоновият под, който е една част от вертикалната планировка, около цялата къща е изградена вертикална планировка, като на изток от сградата има бордюр покрай жилищната сграда, който е продължение на този бетонов под и стълби, които стигат чак под гаража. Има отделно друга бетонова площадка, има стълби, с които се качват на заградената с табела „Частна собственост“ бетонова площадка и между стълбите и бетоновия тротоар покрай къщата има бетонирана по-тясна площадка, която води под гаража. Според вещото лице, тази вертикална планировка се ползва и от двете страни, стълбите се ползват от всички, С. има подход за приземния етаж, З. преминава оттам, за да си слезе в градината.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел за основателен иска по чл.109 ЗС за осъждане на М. да премахнат оставените други движими вещи от източната страна на жилищната сграда, които вещото лице С. е открило на място при огледа: парчета стар улук, няколко дървени и бетонови блокчета, ламарина, три парчета бели плоскости; до източната част на сградата – две купчинки със стари фаянсови плочки, в отвора под гаража – складирани дърва, до източната фасада на жилищната сграда-дървени греди и дъски, стари тухли, блокчета и дървения.

Въззивният съд е посочил, че на изложеното от свидетелката С. /че циментовият под е направен, за да си държат ответниците М., дървата си за огрев и дървения шкаф /гардероб/, които вече са премахнали/ кореспондира влязлото в сила решение №183/09.07.2025г. по в.гр.дело №44/2025г. на Смолянския окръжен съд, с което на основание чл.64 от ЗС е определена за прилежаща площ от 99 кв.м., обозначена в сив цвят на изготвена Скица №1, която прилежаща площ е част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с обща площ от 522 кв.м., изключителна собственост на З. Р., за обслужване на построената в северната част от имота жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и притежаваните от суперфициарните собственици С. и В. М. недвижими имоти в сградата. Съдът е изложил, че предназначението на тази площ от 99 кв.м. по чл.64 ЗС не е за ползване от ответниците М. чрез държане в нея на техни вещи, на колоните, върху които стъпва гаражът, на каквито и да е отпадъци, и др.подобни, а само за обслужване на притежаваните от М. обекти в самата сграда – напр. да имат достъп, да влизат в тази част на имота, който е изключителна собственост на З. Р., ако се наложи да осъществят някакъв ремонт на техни обекти от сградата. Посочил е, че тази прилежаща площ също така не е предназначена да се ползва като градинка, като складова площ, нито да обслужва гаража в съседния от север ПИ .218.

Съдът е взел предвид, че за гаража няма издадени каквито и да е строителни книжа за изграждането на гаража на ответниците М. в ПИ .218 - одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво и др. Освен, че е незаконен строеж, съдът е изложил, че той е изграден при липса на каквито и да е нормативно установени отстояния, навлиза с 2 кв.м. в имота на Р. и даже, както сочи вещото лице, направо е „долепен“ до жилищната сграда в съседния УПИ [№], кв.37 като преминава на юг от северната регулационна линия на този УПИ, видно от скицата на л.45 от делото на РС. При изграждането му през 1984г. /която година се сочи от ответниците М. и не се оспорва от ищеца Р./, не са спазени изобщо изискванията на чл.97 от Наредба №5 за правила и нормативи на териториалното и селищно устройство /обн. ДВ, бр.69 от 1977г./, нито тези по следващите Наредба №5 от 17.05.1995г. за правила и нормативи по териториално и селищно устройство /обн. ДВ, бр.48 от 1995г./, действала до приемането на ЗУТ през 2001г. - чл.113, ал.1 вр. ал.2; нито на чл.84 от сега действащата Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони-чл.84 във вр. с чл.41 и сл.ЗУТ. Поради това и гаражът не би могъл да е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 ПР ЗУТ. Посочил е, че никакво основание не съществува за ответниците М. да държат дори и една ивица от своя гараж в чуждия имот, като нарушаването на горните нормативни изисквания изключва обсъждането дали премахването и би било съразмерно или не.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, за да прецени наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението, настоящият състав съобрази следното:

Допускането до такова е предпоставено от разрешаването на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който, са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по последния, поставен в изложението въпрос, а именно длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на правния спор по делото, да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, с цел извършването на преценка дали въззивният съд е изяснил във връзка със своевременно въведеното възражение от ответниците, в какво се изразява преченето на собственика на терена да го ползва, като се има предвид, че в изградената върху същия сграда /до която е долепен гаражът/, индивидуални обекти притежават и двете страни по делото.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение