Определение № 117 от 01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1047/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ш. Я. М. ЕГН: [ЕГН], Н. И. З. ЕГН: [ЕГН] и М. Й. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №260024 от 22.02.2021 г. по в.гр.д. №437/2020г. на АС-Варна, с което:

1. Отменя се първоинстанционното решение № 58/23.06.2020 год. на Окръжен съд – Добрич по т. д. № 116/2019 год. в съответните части и вместо него са отхвърлени исковете срещу Гаранционен фонд-София на Ш. Я. М. за сумата от 75 000 лева до 100 000 лева и на М. Й. К. за разликата от 2500 лева до 25 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. Й. К. при ПТП на 30.08.2018 г., виновно причинени от смъртта на водач на МПС без сключена застраховка ГО

2. Потвърждава се същото решение в отхвърлителните части за разликата над уважените от първоинстанционния съд размери, съответно от: 100 000 лева до пълнопредявения размер от 200 000 лева за първата ищца-майка на загиналия и от по 25 000 лева до 100 000 лева за останалите двама ищци,съответно- сестра и брат на същия, както и в частта за разноските, присъдени в тежест на ищците.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и необоснованост на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, съотнесен към вредите, които ищците в действителност са претърпели, както и в неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на приетия от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при процесното ПТП.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с посочената практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба ГФ-София в отговора на същата счита последната за неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на исковете поотделно е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следното:

От приложената преписка № 514/2018 г. на Окръжна прокуратура – Добрич и досъдебно производство № 192/2018 г. на РУ на МВР – Балчик се установява, че на 30.08.2018 г., в тъмната част на денонощието, по пътя Варна-Каварна, товарен автомобил „IVECO STRALIS“, per.№ 110М394, управляван от виновния водач е ударил движещия се пред него велосипедист Е. Й. К., който загинал в резултат от удара.

От заключението на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че велосипедът е бил снабден със спирачен механизъм на двете колела и светлоотразителни елементи на рамата, но пострадалият не е ползвал светлоотразителна жилетка.

Според вещите лица, причината за смъртта е несъвместимо с живота разкъсване на гръбначния мозък в шийния отдел и на черния дроб, получени при конкретното пътно-транспортно произшествие, следователно е налице пряка и непосредствена причинна връзка между получените при произшествието травми и настъпилата смърт на пострадалия.

Не се спори и относно факта, че към датата на настъпване на произшествието, товарен автомобил „IVECO STRALIS“, per. № 110М394, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Приложеното удостоверение за наследници № 455/01.10.2018 г. на Община - Балчик установява, че починалият е син на първата ищца и брат на останалите двама.

Ищците са предявили пред Гаранционен фонд претенция за заплащане на обезщетение вх.№ 24-01-916/917 от 10.12.2018 г., но ответникът не изплатил обезщетения по нея.

По делото са изслушани свидетелски показания, които установяват, че първата ищца – майка на пострадалия приела много тежко смъртта на сина си – все още тя е отчаяна и съкрушена, намира се в постоянен стрес, потиснатост и вътрешна опустошеност. Братът и сестрата на загиналия болезнено изживели и продължават да изживяват внезапния му край. Между тях е съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и доверие, обичайна за отношенията между връзка между братя и сестри.

Въззивният съд, с оглед изложеното, е приел наличие на предпоставките по чл.519, т.1, вр. с чл.557,ал.1, т.2, б.„а“ КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за причинените на ищците вреди, настъпили в резултат от ПТП на 30.08.2018 г., виновен за което е водачът, управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът е преценил възрастта на пострадалия, характера на понесените болки и страдания от ищците и икономическата конюнктура в страната. С оглед преценка на тези критерии въззивният съд е приел, че справедливият размер на претърпените неимуществени вреди е в размер на 150 000 лева за ищцата Ш. М.-майка на загиналия и 50 000 лева за ищцата Н. З.-негова сестра, докато, според съда, претендираните от М. К. неимуществени вреди са недоказани.

Съдът се е основал на събраните гласни доказателства, от които се установява, че ищцата Ш. М. е живяла в България и в Германия, където се е намирала и по време на произшествието. Тя и сина й не са съжителствали в едно домакинсто, не са имали ежедневни контакти и отношенията им са били обичайните между майка и син. Според изложеното в мотивите, ищцата е преживяла мъка от загубата, каквато би преживяла всяка майка, загубила детето си. Заключението на назначената от настоящата инстанция СПсихЕ не установява какво е влиянието на смъртта на сина й върху психическото състояние на същата, предвид факта, че преди произшествието тя е преживяла тежка катастрофа, загубила е сестра си и е невъзможно да се разграничи отражението на всяко от тези стресиращи събития върху психиката й.

Съдът е изложил съображения, че починалият Е. К. е живял на квартира заедно със сестра си – ищцата Н. З., работел като общ работник и е осигурявал прехраната им; сестра му не работела, тъй като не била добре здравословно и се грижела за домакинството. От това е направен извод за особено близката връзка между втората ищцата и пострадалия. Двамата са живели като брат и сестра, не са имали създадени семейства и взаимно са се подкрепяли, което, според съда, обосновава извод основателност на иска за сумата от 50000 лева.

Предявеният от М. К.- брат на пострадалия, иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от загубата на брат му Е., е счен за недоказан, доколкото гласните доказателства не установявали особени близки и емоционални отношения между двамата братя. Ищецът М. пътувал често заедно с майка си до Германия, живеел в [населено място], а от обстоятелството, че от време на време семейството се се събирало да празнува, не следва, според съда, извод за основателност на претенцията. Предвид факта, че във въззивната жалба ответното дружество изразява становище за основателност на иска, предявен от М. К. за сумата от 5000 лева, според въззивния съд, това следвало да се съобрази при постановяване на решението.

За основателно е счетено възражението на ответника по чл.51, ал 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, доколкото принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

От приложеното ДП № 192/2018 г. се установявал че при настъпване на местопроизшествието, в нарушение на чл.80, ал.1 ЗДвП пострадалият не е ползвал светлоотразителна жилетка при управлението на велосипеда извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост и по този начин е допринесл за настъпването на вредоносните последици. Приносът на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпването на вредоносния резултат е счетен от съда на 50 %. С оглед на това, размерът на обезщетението за ищцата Ш. М., след редуцирането му с 50 % е в размер на 75000 лева, поради което обжалваното решение – в частта му, с която искът е уважен за разликата над 75000 лева, до 100000 лева следва да бъде отменено, а искът за посочената сума – отхвърлен. По отношение на ищцата Н. З. определеният от съда размер на обезщетението от 25 000.00 лева е счетен за правилен / Ѕ от дължимите 50 000 лева/ като с оглед редуциране на размера от 5000 лева за ищеца М. К., предявеният от него иск е основателен за сумата от 2500 лева.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите-ищци сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. На второ място се поставя въпросът за това, следва ли при наведеното възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД, да се изследва дали допуснатото конкретно нарушение на ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.

Останалите въпроси са по правилността и се свеждат до твърдяни от касаторите нарушения на съдопроизводствените правила.

Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по единия от поставените от касатора въпроси, а именно – по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото, така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е решен в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК /служебно известни на настоящия състав/ решения на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г.; решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о. и други, както и с посоченото от касаторите Р №171 от 10.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 629/2012, съобразно която практика, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД. Макар и значим за конкретното дело, по отношение на този въпрос не са осъществени допълнителните изисквания, специфични за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В действителност Пленумът на Върховния съд е дал подробни указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които не са изгубили своето значение и понастоящем. Наличието на посочената практика и съобразяването й от въззивния съд в обжалваното решение налагат извод за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касация по този въпрос.

Касаторите са освободени от внасяне на държава такса, съгласно чл.83 ал.1, т.4 ГПК.

С оглед изложеното, съдът