Определение № 212 от 02.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 555/2012 г.
ВКСII търговско отделение02.07.2012 г.докладчик Росица Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 53 от 13.ІІІ.2012 г. по гр.д.№ 541 /2011 г. на Смолянски окръжен съд. Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, друг тричленен състав, в едноседмичен срок от връчване на ищеца на препис от същото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 53 от 13.ІІІ.2012 г. по гр.д.№ 541 /2011 г. на Смолянски окръжен съд, с което е съответно потвърдено и обезсилено Решение № 69 от 21.Х.2011 г. по гр.д. № 225/ 2011 г. на Районен съд - Чепеларе, с което по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] е признато за установено, че ищецът има вземане за 6000 лв. - неизплатени счетоводни услуги за периода м.V.2007 г. - м.ХІІ.2008 г., съгласно споразумение от 29.ХІ.2010 г., със законната лихва от 9.VІ.2011 г., мораторна лихва 168.23 лв. за периода 2.ІІІ.2011 г. - 8.VІ.2011 г. и разноски - държавна такса 123.36 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с оплакване за неправилност. В Изложение на основание по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят не сочи решените от въззивния съд правни въпроси, нито кое основание по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа, като отново развива съображения за неправилност на решението. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има срещу ответника вземане за 6000 лв. за счетоводни услуги, съгласно споразумение и за изтекли лихви 168.23 лв. за периода 2.ІІІ.2011 г. - 8.VІ.2011 г., и решението е обезсилено и производството по делото - прекратено в частта за разноски - държавна такса 123.36 лв. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело, по искове с цена до 10 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение