Определение № 2824 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 346/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на Определение № 11752/29.12.2025 г. по адм. д. № 2989/2025 г. на Административния съд – Пловдив, с което е повдигнат спор за подсъдност с Административния съд – Пазарджик по повод искова молба, подадена от В. Ц. К. с [ЕГН], изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора в [населено място] срещу Началника на Затвора в [населено място] с искане за прекратяване на негови незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се - лишаването на ищеца от достъп до правораздаване под формата на неизпращане, въпреки наличието на хипотезата по чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС, на негова кореспонденция до органите по чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС); незаконосъобразно претърсване на 27.11.2025 г. в килията, в която е настанен в Затвора в [населено място], при което е съставен протокол за изземването, без присъствието на поемни лица, с което е нарушена нормата на чл. 87, ал. 3 ППЗИНЗС; незаконосъобразно изземване на вещи (индиго хартия) при извършеното на 27.11.2025 г. претърсване на килията, в която е настанен. Исковата молба е подадена до Административния съд – Пазарджик. Образувано е адм. д. № 1433/2025 година. Производството по делото е прекратено с Определение № 5826 от 17.12.2025 г. и делото е изпратено по подсъдност на Административния съд – Пловдив. Решаващият състав на Административния съд – Пазарджик е квалифицирал предявения от К. иск като такъв с правно основание по чл. 276 и сл. ЗИНЗС. Посочил е, че с влязло в сила Решение № 5625/08.12.2025 г. по адм. д. № 1096/2025 г. на Административния съд – Пазарджик е отменена Заповед № Л-03-475/14.08.2025 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която ищецът е настанен в Затвора в [населено място] на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС за изтърпяване на наложеното му наказание до отпадане на необходимостта. Като се позовал на разпоредбата на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, съдът е съобразил, че К. е с постоянен адрес в [населено място], както и данните по делото, че преди преместването му (по силата на отменената Заповед № Л-03-475/14.08.2025 г. на Главния директор на ГДИН) в Затвора в [населено място] лицето е изтърпявало наложеното му наказание в Затвора в [населено място]. Съдът, обосновавайки се с необходимост от осигуряване на ефективен достъп до съд, е преценил, че компетентен да разгледа исковата молба на К. е Административният съд – Пловдив. След получаване на делото, Административният съд – Пловдив е преценил, че същото не му е подсъдно. Мотивирал се е, че предвид правната квалификация на искането като такова по чл. 276 ЗИНЗС, местно компетентен да разгледа делото е съдът по чл. 277, ал. 1 от с.з., а именно административният съд по местоизпълнение на наказанието, който в случая е Административният съд – Пазарджик. Изложил е съображения, че причините, поради които към датата на подаване на исковата молба лишеният от свобода е изтърпявал наложеното му наказание в Затвора в [населено място] са ирелевантни за определяне на подсъдността при защитата по Част шеста от ЗИНЗС. Подчертал е, че за искането по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС не е предвидена изборност на подсъдността. Отграничил е защитата срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение по Част шеста от ЗИНЗС от отговорността за дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана в Част седма от същия закон. Съобразил е, че искането за защита е насочено срещу действия/бездействия на Началника на Затвора в [населено място]. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение преценява, че спорът е подсъден на Административния съд – Пазарджик. К. е предявил искане по чл. 276 ЗИНЗС за прекратяване на незаконосъобразни действия и бездействия, с които, по негови твърдения, се нарушава забраната по чл. 3 от с.з. от страна на ръководството на Затвора в [населено място]. Съгласно чл. 277, ал. 1 ЗИНЗС исканията по чл. 276 от с.з. се предявяват пред административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража. Видно е от входящия регистрационен номер на искането с правно основание чл. 276 ЗИНЗС (л. 3-5 от адм. д. № 1433/2025 г. по описа на Административния съд – Пазарджик), че към момента на подаването му, К. е изтърпявал наказание в Затвора в [населено място]. Преместването на лишения от свобода в Затвора в [населено място] във вр. с Решение № 5625/08.12.2025 г. по адм. д. № 1096/2025 г. на Административния съд – Пазарджик не променя местната подсъдност на спора между страните, което следва от разпоредбата на чл. 120 ГПК, съгласно която настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото в друг съд. Правилно е съобразено от Административния съд – Пловдив, че искането за защита е насочено срещу действия/бездействия на Началника на Затвора в [населено място]. В този смисъл, без значение е обстоятелството, че лишеният от свобода, преди да бъде преместен в Затвора в [населено място], е изтърпявал наложеното му наказание в Затвора в [населено място]. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия